Проф. Петър Симеонов влизал в операционната с пиратска кърпа на главата, пускал си музика и се шегувал

Кабинетът му бил като ергенска бохемска квартира

Започва да вярва в Бог, когато след 14 г. опити му се ражда син

Cредата на 2012 г. Георги Пеев се нуждае от трансплантация на бъбрек и затова е изпратен при най-добрия лекар - уролога хирург проф. Петър Симеонов. Медикът в Александровска болница го посреща топло и се превръща в човека, спасил живота му.

За съжаление, професорът си отиде на 9 март след тежко заболяване, а трансплантологията загуби един от най-ценните си специалисти.

"Помня първия път, когато отидох при него - споделя пред "168 часа" Георги Пеев. - Пред вратата му имаше камера и звънец. Звъннах и той ми отвори. С влизането

попаднах в младежка, ергенска, бохемска квартира

на един артчовек. Имаше тежка мебел - кожени дивани. Телевизор, който не спираше да предава новини, и много награди, като най-голямата бе поставена в стъклена витрина. Разказа ми, че има приятел от Велинград, който правел статуетките, и от него ги имаше. След това и аз му подарих умален монумент на Богородица, която постави във витрината. Вътре се пушеше постоянно. Някак веднага се заобичахме. Той е от този тип хора, че или започваш да ги обичаш веднага, или изобщо няма да ги харесаш. После си станахме приятели и често ходех в кабинета му."

9 октомври 2012 г. е датата, която Георги никога няма да забрави, защото влиза за назначената бъбречна трансплантация, но часове преди това тя е отменена. Оказва се, че след тежка прекарана инфекция сърцето му е увредено и трябва първо то да бъде подменено.

"Лекари в "Св. Екатерина" ми направиха първо операцията на сърцето - разказва Георги. - Много пъти сме се връщали към този момент в разговорите си с Петьо (така нарича проф. Симеонов - бел. ред.). Още тогава е коментирано, че двете трансплантации може да се направят заедно. Той бил "за", но останалите лекари се страхували да не стане нещо с мен. Много го беше яд за пропуснатия шанс."

Това, че интервенциите не са извършени заедно, дава уникалната възможност на проф. Симеонов да трансплантира бъбрек на Георги, който вече е с присадено сърце. Така

лекарят става първият,

който прави такава операция в България, а Пеев - първият човек у нас с ново сърце и бъбрек.

"На него дължа живота си - категоричен е пациентът. - Оказа се, че д-р Симеонов изобщо не се е притеснявал по време на интервенцията, въпреки че съм бил с трансплантирано сърце. Болно ми е, че си отиде, защото беше най-добрият специалист. След операцията често търсех неговите съвети за състоянието си."

През този период проф. Симеонов е шеф на Клиниката по урология в Александровска болница и е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина I-ва степен".

Получава наградата за много труд и особени заслуги в бъбречната трансплантология, защото в България почти всички операции са правени от него.

Като колоритна личност проф. Симеонов влизал в операционната с пиратската си кърпа на главата. Запазената му марка била придружена със слушане на музика по време на интервенциите, а той не спирал да се шегува.

Медикът признава, че

имал цинично чувство за хумор,

което много приличало на това на неговия учител.

"Причината е, че лекарите са подложени на голямо напрежение и трябва някак да се отпускат - казва професорът. - А моят учител академик Матеев беше уникален ерудит. Като студенти той ни караше да правим т.нар. обход на донорски бази. Хирурзите уролози обикаляхме столичните болници, за да търсим пациенти, изпаднали в клинична смърт, и по-късно да проведем бъбречни трансплантации."

Това определено не било приятно, но тези години му помогнали най-много да се научи как да прави ювелирни интервенции.

Признава, че дължи много и на спорта.

"Играех сериозно волейбол като млад и това ме научи на дисциплина, силен дух и колективизъм - категоричен е проф. Симеонов. - Това са най-ценните качества, които ми помагат и в професията. Целият ми живот е спорт. И хирургията за мен също е спорт. Най-важни са колективните усилия по време на всяка операция."

Лекарят бил изключително уважаван от колегите си, но след като става шеф на Клиниката по урология, нещо се объркало.

Екипът му започва да не го долюбва,

защото смятал, че проф. Симеонов се държал господарски и на никого не спестявал нищо.

По-големият проблем обаче се появил, когато той трябвало да закупи някакъв медицински апарат за отделението, но цената била изключително висока и професорът се отказал.

Отрицателният му отговор прелял чашата и колегите му направили вътрешен преврат, за да го свалят от поста.

Новата му работа се състояла в това да държи пластмасов уред по време на операции, който не позволява да се огъва уретърът.

Нелепото е, че в практиката това се прави от начинаещи уролози.

Проф. Симеонов приема това като предателство и унижение от страна на колегите си и нещо се пречупва в него. Той спира да прави трансплантации, а състоянието му се влошава. Според някои причината е, че

губи най-голямата си страст,

на която е отдал целия си живот.

Разбира се, това си имало и хубава страна, защото прекарвал повече време със сина си, който чакал дълги години.

Съпругата му била медицинска сестра, но близо 14 години не можели да имат дете. В един момент чудото се случило и съпругата му родила момче.

Именно тогава професорът започнал да вярва в Бога, въпреки че дотогава не бил особено религиозен.

"Много обичаше семейството си - споделя Георги Пеев. - В момента детето е на около 11 или 12 години."

За лекаря най-важно било да възпита сина си на труд и дисциплина, но преди всичко искал да го научи да бъде добър човек. Най-голямата му надежда била детето му да остане да живее и работи в България, а не да хукне да търси препитание в чужбина.

През последните месеци обаче проф. Симеонов видимо не бил добре.

"Миналата година му звънях, за да му изпратя за консултация майка, която искаше да стане донор на дъщеря си - разказва Георги Пеев. - Той каза да дойдат в четвъртък например, но вечерта преди прегледа отмени срещата. Причината беше, че не се чувства добре и влиза във Военна болница. След това не съм го чувал. Знаех, че е зле. Не знам какво се е случило, но познавайки работата му, трансплантологията загуби един много голям лекар."