Историята на Георги, изкачил Мусала с трансплантирано сърце и бъбрек
Стига до върха за 3 часа и слиза за над 2 ч.
Това е единственият случай в Европа, а в България е първата извършена операция
За последните 20 г. има над 100 тотомилионери и 50 сърдечни трансплантации, казва той
Георги Пеев печели европейски състезания по плуване - 50 м крос за 37 сек. и 50 м бруст за 42 сек.
Да живееш с трансплантирано сърце и бъбрек, вероятно изобщо не е лесно.
43-годишният Георги Пеев е единственият такъв медицински случай в Европа и въпреки това миналата седмица успя да изкачи Мусала без проблем. Направи го с кауза - донорството в България да се развива.
"Бяхме се върнали от море и имахме още няколко дни отпуск - обяснява пред "168 часа" Георги Пеев. - Предложих на жена ми да изкачим Мусала и тя се съгласи. Изобщо не сме го планували. Взехме и един приятел. Отидохме сутринта и даже се изненадах от себе си. Качих се за 3 часа и за 2 часа и 15 минути се върнах. Почти 18 км ходене. Ако кажа, че е леко, ще излъжа. Зле не съм се почувствал.
Бях много уморен, нямаше част от тялото, която да не ме боли
Не ми се отрази зле изобщо. Но каквото и да правя, гледам да се шуми, и затова си взех плакат, на който написах: "В подкрепа на донорството за повече трансплантации в България".
Мъжът започва да се занимава с този проблем у нас, след като се разболява и това пряко го засяга.
"През 2001 г. ми установиха бъбречно заболяване, с което съм живял винаги, но не е било нещо страшно - разказва Пеев. - Никога през живота си не бях боледувал дори от грип, но през 2011 г. лятото прекарах вирусна инфекция, която беше придружена с 40 градуса температура. 3 дни не можеха да ми я свалят, но както дойде, така и отмина."
Георги забравя, че се е разболявал, до октомври същата година, когато изведнъж здравословното му състояние се влошава.
"Целият се подух, имах отоци и задух - спомня си 43-годишният мъж. - Първоначално ме диагностицираха с пневмония в Хасково, но след това се оказва, че съм се напълнил с вода, защото бъбреците ми са отказали."
Включват го спешно на хемодиализа, а единствената надежда за живот е трансплантация.
"Бяхме направили изследвания и донор можеше да бъде майка ми - разказва Георги. - Няма да забравя датата 9 октомври 2012 г. Влязох в Александровска болница за планираната бъбречна трансплантация. Всичко беше наред, докато не стигнах до кардиолог. Той ми каза, че имам сериозен проблем със сърцето и няма как операцията на бъбреците да бъде направена."
Оказва се, че настинката през лятото на 2011 г. е засегнала сериозно сърцето.
"Получил съм вирусна дилатативна миокардия и единственият изход е сърдечна трансплантация - обяснява Георги. - Всъщност сърцето става голямо, сърдечният мускул се отпуска и не помпа кръв."
Вместо да се подложи на бъбречна трансплантация, той трябва първо да премине такава на сърце.
"В болница "Св. Екатерина" ме типизираха и включиха в листата на чакащите - допълва Пеев. - Има редица показатели, но ако няма съвместимост, няма операция. Аз съм и с кръвна група АВ положителна, която изобщо не е добра."
Чакането на донор в България обаче обрича на бавна и сигурна смърт в 99% от случаите.
"Обмислях да замина някъде в чужбина и да стана здравен емигрант, за да се излекувам - споделя 43-годишният мъж. -
У нас положението е много зле
За последните 20 г. има над 100 тотомилионери и 50 сърдечни трансплантации. Тоест шансът да уцелиш милиона от тотото е по-голям, отколкото да ти се случи такава операция.
Междувременно ходех и на диализа, която е ужасна. Затова бях решил да замина."
През лятото на 2013 г. обаче късметът на Георги се усмихва.
"Бях на море в Гърция, защото там има диализни центрове, а тук не - спомня си Пеев. - На 23 август ми се обадиха, че има донор за сърцето и веднага трябваше да отида в болницата. На следващия ден в 7 ч. започна трансплантацията с проф. Димитър Петков, изключителен хирург.
Цялата операция е траела 3 ч. и 15 мин.,
което е своеобразен рекорд. Случи се точно на петия рожден ден на сина ми."
Интервенцията минава успешно, но следва тежък възстановителен период.
"Над 20 дни бях в реанимация и повече от 2 месеца лежах в болницата - разказва Георги. - Разбрах, че сърцето ми е на 37-годишен мъж, който получава аневризма в мозъка и семейството му решава да дари органите. Успях да се запозная с тях."
Заедно с рехабилитацията се пият и лекарства за т.нар. имуноимпресия.
"Те намаляват дейстивието на имунната система, за да не може организмът да отхвърли органа - обяснява Пеев. - Правят се изследвания на кръвта през няколко месеца и се коригират дозите, защото, ако пиеш повече от лекарството, можеш да си навредиш. То е токсично."
Новият начин на живот на Георги не му пречи и за миг да вярва, че следващата трансплантация на бъбрек, която се случва 2 г. по-късно, отново ще премине успешно.
Въпреки че подобни медицински случаи в света има, в Европа той е единственият, който с чуждо сърце получава и нов бъбрек.
"Д-р Чилингирова, която ми е кардиоложката в "Св. Екатерина" и д-р Марияна Симеонова, по това време шеф на Агенцията по трансплантации, подписаха "с две ръце", че сърцето ще издържи - спомня си Георги. - Изключително съм им благодарен. Майка ми ми стана донор и в Александровска болница на 19 февруари ме оперира проф. Петьо Симеонов.
Изключителен специалист с над 30-годишен стаж в областта. Беше сложно чисто от медицинска гледна точка. Доста рисково и
непрактикувано до този момент в България."
Семейството на Пеев и всички лекари се притеснявали, тъй като имало опасност 43-годишният мъж да издъхне на операционната маса. За щастие обаче всичко минава по план.
"Доста време се възстановявах, може би 6 месеца - допълва медицинското чудо. - Свалих 23 кг, бях станал 43 кг. Два месеца след трансплантацията се върнах на работа, тогава бях главен редактор на в. "Марица" в Хасково."
Всъщност Георги Пеев се занимава с журналистика от 1998 до 2015 г., но малко след втората трансплантация напуска и става общински съветник, а заедно с това работи и в транспортна фирма.
Интригуващото е, че той нито за миг не се отказва от живота и не дава вид на страдащ човек.
"Никога не съм се възприемал като болен - категоричен е Георги. - Смятах, че имам някакъв период на трудности, който трябва да премина. През ума не ми е минавало, че ще умра. Работил съм, живял съм, съобразявайки се със здравословното си състояние, физически съм активен. Не съм изпадал в ситуации да се откажа или да се чудя какво ще стане с мен."
Когато открива света на трансплантациите, разбира, че се организират спортни състезания в различни дисциплини на световно и европейско ниво за пациентите.
Тъй като е тренирал плуване като дете, решава отново да се пробва.
"Първото ми състезание за трансплантирани беше европейско във Финландия през 2016 г., година след операцията на бъбреците - споделя 43-годишният мъж. - Взех златен медал на 100 м бруст и се доказах пред себе си."
На следващата година се явява на състезание в Италия и става два пъти европейски и три пъти вицеевропейски шампион.
"За последните 3 години съм 3 пъти европейски и 6 пъти вицеевропейски шампион - допълва Пеев. - Плувам 50 м крос за 37 секунди, което и здрав човек на моито години трудно би го направил. За 42 сек. минавам 50 м бруст. На тези състезания се срещам с много хора в моето положение и обменяме опит, но точно като моя случай няма."
Георги забелязва, че в останалите страни от ЕС трансплантациите на различни органи се случват постоянно, докато тук се правят едва по 5-6 на година от жив донор на сърце.
"Когато се сблъсках с този проблем, разбрах колко е зле положението тук - обяснява Георги. - Реших да се присъединя към каузата тази част от медицината у нас да се развива. - Внасяме законопроекти и постоянно говорим с институциите, но
от 6 години нищо не се е променило
В момента за трансплантации на сърце чакат над 50 души, за бял дроб - около 14, за бъбреци са над 1000, за черен дроб - около 50. В цяла Европа листата на чакащите е преходен период, както и диализата. Докато тук е до живот. Това не трябва да се допуска. Проблемът е липсата на пари. На мен сърдечната ми струваше 120 хил., а бъбречната - около 30 хил. лв."
Странното е, че дори пациентите да минат успешно трансплантацията на сърце, в повечето случаи умират.
"През 2017 г. има 5 такива операции, но всички пациенти са починали след това - категоричен е 43-годишният мъж. - Един австриец в Италия ми сподели, че проблемът идва от лекарствата, които пием след операциите. Каза, че у нас са фалшиви, защото в останалите страни не била такава статистиката. Не знам дали това е така, но е логично."
Всъщност колкото и добре да се чувства Георги Пеев, в ТЕЛК решението му пише 100% инвалидност, а рискът утре да не се събуди е изключително голям.
"Обичам да се шегувам и да казвам, че съм съвършен, защото съм сглобен от трима,
но реално не е така - разказва Георги. - Съобразявам се със състоянието си постоянно, защото може да се получи реакция на отхвърляне на органите във всеки един момент. И докато при бъбрека има заместител - диализата, колкото и отвратително да е това и да си половин човек там, то при сърцето няма."
Затова трансплантираните пациенти трябва да се съобразяват как да се хранят и също да се пазят от простудни заболявания.
Вероятно начинът на живот на Георги Пеев изглежда оптимистичен, но борбата е безмилосно жестока.
"Можех да оставя всичко и сега дори да не съм жив - споделя 43-годишният мъж. - Но затова казвам на всички, че този живот е за живеене, а не за доизживяване. Тези, които чакат трансплантация, трябва да направят всичко възможно, за да я получат, и то в чужбина. Аз живея по този начин. Семейството и приятелите ми не са ми позволили за миг да се почувствам болен. Искам да изкажа сърдечни благодарности именно на тях, на лекарите и на майка ми, че два пъти ми даде живот. И се надявам да се видя на световно по плуване на 70-годишна възраст със златен медал."
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Братът на Ружа я търси, има нужда от пари
"Няма нищо общо с настоящата компания OneLife, наследник на OneCoin", казва "Изненадан съм, че не остана в САЩ, още е под закрилата на американското правителство"
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции