Деница Банчева представи своята нова книга "Изгубени предмети" (Objets perdus) по време на Парижкия фестивал на книгата - 13 и 14 април.

Какво предаваме като наследство? Често определен брой предмети са повече или по-малко ценни, когато не са чисто утилитарни. Но също така се случва нищо да не остане от това, което има значение за отсъстващите, освен в паметта на тези, които остават. Такъв е случаят с „Изгубени предмети", където семейната история и личните спомени преминават през образи на изчезнали неща, със съжалението, отхвърлянето или иронията, с които погледът назад във времето ги е оцветил.

В деветнадесет глави Деница Банчева пробужда с нежност и ликвидира с хумор своята интимна история в диапазон, който преминава от елегия до сатира през метафизична проза.

От съжаление към обувките до омраза към чадърите, от копчетата на палтото до разнообразието от червила, от страхотна жълта чанта до вкуса на цигари, тя отново се опитва, като пише, да предотврати загубата. Какво беше започнала да прави с вълнуващия портрет на майка си "Видения за нея" (Visions d'elle), публикуван през 2021 г. от Éditions do.

Родена през 1969 г. в София (България), Деница Банчева живее във Франция от 1991 г., където има публикувани романи („La Traversée des Alpes", „À la rigorous", „Feu de sarments"), разказ („Visions d" 'elle", 2021), разкази, поеми и монографии, посветени на режисьорите и киното: "Рене Клеман", "Жан-Пиер Мелвил: от творбата към човека", "Антология на Джоузеф Лоузи", " Френски филм ноар"; най-новото, „Ален Делон: любови и спомени", 2023 г.