Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как 350 партизани разгромиха 20 болни и невъоръжени германци при Жабокрек КОМАНДИР: Васил Демиревски държи реч на площада в Дупница на 11.09.1944 г.

През 1944 г. невинен австрийски инженер е убит край Жабокрек, а дъщеря му е изнасилена от партизаните.

Жертвата е роденият във Виена Райнхард Томанек, един от основателите на акционерно дружество "Гранитоид", сочено като най-успешното предприятие в България преди края на Втората световна война.

Истината за драматичните събития от средата на миналия век изплува от спомените на съдружника му Едуард Наудашер (1872-1945). През 2006 г. неговият праплеменник издава спомените на Наудашер под заглавие "От чирак в строителството на диги до пионер в индустриализацията на България - Спомени от един живот".

С жена си Хелене Елзенер - сестра на основателя на швейцарска фабрика за ножове, отрано са

на едно мнение за девиза "Спестяване означава самостоятелност"

Неговият успех се дължи на удивителната им съвместна работа, при която Хелене не смятала, че е под достойнството да преустрои в жилище конски обор. До смъртта им двамата водели непретенциозен живот. Самите те не знаели колко са богати, тъй като голяма част от състоянието им било под формата на дялово участие в предприятията, одържавени след 1944 г.

Дружеството "Гранитоид" е основано от

германеца Едуард

Наудашер, австриеца Райнхард Томанек и българина Георги Атанасов

Българинът е роден през 1874 г. в Сливен. Родителите му били толкова бедни, че той едва завършва гимназията в родния си град. Спечелва стипендия на военното министерство и с нея отива да учи в Техническата военна академия във Виена. След като завършва, е произведен в подпоручик и e назначен в техническата военна дружина в Княжево през 1896 г. Там не се задържа много, защото заминава за Германия, за да учи в дрезденското Висше строително училище. Връща се в България и се включва в работата на дружеството, в което се издига до втори технически директор. Заради способностите си е приет и за съдружник.

Тримата въртят успешен бизнес, изграждат мостове, ВЕЦ-ове, Софийската минерална баня, метеорологичната станция на връх Мусала. Компанията съществува близо 40 години - от 1908 до 1946 г., когато е национализирана. Тя е легендарна със своето строителство,

производство на цимент, каменовъглена промишленост и добив

на електроенергия

Акционерното дружество за електрически и индустриални предприятия е с капитал над милиард лева и седем пъти по-голям оборот. "Гранитоид" построява и модерна циментова фабрика край гара Батановци, която функционира от 1914 г.

Преди Втората световна война заводът на „Гранитоид" в Батановци дава около 80% от всичките 225 000 т цимент, произвеждани годишно в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието на запаси от варовик в Голо бърдо (Радомирско), близостта до мините в Перник и до разрастващия се столичен град. Не бива да се забравя, че в Рила е съсредоточена около 1/4 от хидроенергийния потенциал на страната, което благоприятства изграждането на големи хидротехнически съоръжения като язовирите "Калин", "Белмекен" и "Бели Искър".

В онези години

успехите на предприятието са станали пословични

Ето какво пише например Васил Митаков, министър на правосъдието в правителствата на Кьосеиванов и Филов, в дневника си през септември 1941 г.:

"Преди да завърша бележките си, трябва да кажа, че предприятието "Гранитоид" ми направи много силно впечатление. То безспорно е голямо българско предприятие ... Какво богатство за нашата родна индустрия, за нашето родно стопанство. Право имах аз, прочее, когато казах на г. Томанек, че на хората, които вършат подобна работа като тяхната, трябва да се издигнат най-големи паметници. Те са виновници за напредъка на страната и за изхранването на хиляди хора."

Някои от съоръженията на "Гранитоид" работят безотказно вече повече от 8 десетилетия. Бетонната каскада за рилската ВЕЦ и водохващането от Карагьол, проектирани от инж. Райнхард Йохан Томанек, превръщат силата на водата в електричество до ден днешен.

В края на август 1944 г. обаче в близкия до сградата на дружеството санаториум се разиграва зловеща сцена. Партизани са нападнали и избили в столовата нищо неподозиращите и беззащитни ранени и болни германски войници, които са изпратени там на лечение от Източния фронт. Спасява се само един немски офицер, който по това време не е в помещението. След "подвига" шумкарите запалват лагера и панически бягат към гората. Но с това "славното" дело на отряда не завършва. Част от отряда е устроил засада на пътя и спира автобус.

В него се вози техническият директор на дружество "Гранитоид" - австриецът Райнхард Томанек с непълнолетната си дъщеря.

Инженерът, който не е нацист, при това не е и германец, а австриец, е заставен да даде ключовете от касата на дружеството. След това веднага е разстрелян, а трупът му остава проснат на пътя. Дъщеря му брутално е изнасилена. Задигнат е ръчният часовник.

Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн. лева за заплати на работниците

Въпреки това дълги години атаката на санаториум на Вермахта, известна като "акцията при Жабокрек", се чества като "единственото пряко стълкновение между български партизани и германски редовни части."

"Убит е съдружник в "Гранитоид" и около двайсетина германски войници, които са били лекувани в близкия санаториум. Чувал съм, че и дъщерята на директора на дружеството е била изнасилена, но бях останал с впечатлението, че се касае за българския директор - коментира проф. Пламен Цветков относно партизанската акция пред в. "168 часа". - Така или иначе се касае за варварски акт и фактът, че продължават на това място да честват годишнини говори, че ние все още не сме в демокрация, а в посткомунизъм. Да има хора, които да го отбелязват като някакво събитие, означава, че БСП не е нито социалистическа, нито партия, защото в противен случай не би чествала комунистически престъпления."

Какви са били действителните факти около "антифашистката акция" с превземането на санаториума в Жабокрек според съвременни историци само в печатното издание на "168 часа".