ОСЕМ ГОДИНИ БЕЗ ЖОРО
На този ден, преди осем години, ни напусна Жоро /Георги Матев/. Баща на Рада и съпруг на Аглика – моите две най-мили същества – внучка и дъщеря. Имах любима песен, а той, понякога я изпълняваше, „за да зарадва тъщата". Едно жизнерадостно, голямо на бой дете, си тръгна хей така - без предупреждение... Просто отлетя към „Небесния оркестър". Тази нощ, Мачо ме побутна с лапа, отворих очи, беше 3,00ч., заслушах се и чух как Жоро пее, с леко дрезгавия си, топъл глас: „Свещ ще ти запаля под свода небесен, тихо ще се моля, път да ти е лесен, жив и здрав те пратих на гурбет далече и да се завърнеш, не поиска вече..." Почивай в мир, Жоре, ако възторжени „недорасляци", като теб, изобщо могат да почиват. Помним те. Липсваш ни. Обичаме те...