Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хоминиди достигат до 4 м. Смятат ги за свързващото звено между приматите и човека Първата официална експедиция за търсене на Голямата стъпка попада на уникална следа.

Видът бил обречен, защото трябвало да съществува с хомо сапиенс

Първата експедиция за търсенето на Йети в Хималаите е била проведена през 1954-1955 г. под ръководството на журналиста от в. " Дейли мейл" Ралф Изард. Тя не е срещнала Йети, но е попаднала на следи, потвърждаващи съществуването му: негови стъпки в снега; фотографии, автентични скалпове на Йети и записани разкази на шерпи, които са го виждали и са чували виковете му.

Въз основа на събраните от тази експедиция данни руският историк, социолог и антрополог проф. Борис Поршнев (1905-1972) създава ново направление в науката за човека – хоминология (терминът "хоминид" е въведен от него), т.е. наука за не-сапиенс хоминиди.

Опорната хипотеза на хоминологията е, че

Йети е неандерталец

(Homo neanderthalensis), доживял до наши дни. Както е известно от палеоантропологията, неандерталецът е произлязъл от питекантропа, живял през ранния палеолит (800 000–120 000 г. пр.Хр.), а самият той е съществувал през средния палеолит (120 000–40 000 г. пр.Хр.).

Първите костни останки от този вид са намерени в долината Неандертал, близо до Дюселдорф, Германия, през 1856 г. Според проф. Поршнев по неизвестни засега причини социалното развитие на не-сапиенс хоминидите е било прекъснато и те са се озовали в трудната за тях ситуация да живеят в края на късния палеолит (40 000 – 12 000 г. пр.Хр.) съвместно с вида хомо сапиенс (Homo sapiens). Приспособили са се за живот в природни условия, без оръдия на труда, без умение да палят огън, без дрехи и речеви умения като средство за общуване.

Тази хипотеза днес има малко привърженици, защото,

ако се потвърди, човешката история би се оказала

много кратка,

тъй като речта при неандерталците като средство за общуване не е еволюирала. Съществува и предположение, че Голямата стъпка е оцелял представител на гигантопитекус (Gigantopithecus).

То се основава предимно на изследванията върху вкаменелости от челюстта му. Това са били огромни примати, стигащи до 4 м височина и 550-600 кг тегло. Най-старият вид от тях – Gigantopithecus bilaspurensi, e обитавал територията на днешен Китай и Индия преди 9 милиона години. Всички гигантопитеци са изчезнали от лицето на Земята преди около 100 000 години, т.е.

“засекли” са се с хомо еректус

Според палеозоолога Гровър Кранц този най-голям по размери представител на разред Примати (от семейство Човекоподобни) е бил двуног, което се оспорва от научните среди заради голямата му маса. Освен това анализът на кадрите с № 369-372 от документалния филм на Патерсън разкрил, че заснетият хоминид имал сравнително слаба мандибула (нечифтната кост, изграждаща долната челюст) в сравнение с масивния гигантопитекус.

Друга хипотеза твърди, че Голямата стъпка е произлязъл от хомо еректус от рода Човекоподобни (Hominidae), живели от средния до късния плейстоцен (отпреди 2 000 000 г. – допреди 300 000 г.) в Източна Африка. Но костни останки на посочения вид не са откривани в никоя част на Северна Америка. Скелети на хомо еректус са намирани само в Индонезия (1891 г. – "Явански човек"), в Китай (1927 г. – "Пекински човек") и в Кения, Африка (1984 г. – "Турканско момче").

Криптозоологът проф. Джеф Мелдръм смята, че Голямата стъпка е огромна човекоподобна маймуна, като подчертава необичайните папиларни линии по ходилата на хоминида (надлъжни на ходилото линии, подобни на дактилоскопичните отпечатъци при хората). Тези линии практически не могат да се фалшифицират или манипулират при направата на отливки, което е силен аргумент за съществуването на Голямата стъпка.

През февруари 2018 г. в научното интернет списание De Novo са публикувани резултати от подробно

ДНК изследване на генетичен материал от Голямата стъпка,

продължило 5 години. То е извършено от екип биолози, ръководени от Тексаския съдебномедицински експерт д-р Мелба Кетчум. Изводите им са били категорични, че Голямата стъпка съществува и не е маймуна, а хибрид между хомо сапиенс и неизвестен засега хоминид. Ето някои акценти от приведените доказателства в подкрепа на посочените изводи.

В научните среди има убеждение, че нашите предци са се кръстосвали с неандерталци и с денисовия човек (нов биологичен вид от рода Homo), в резултат на което са се появили

потомци, малко отличаващи се от съвременните хора

Например митохондриалната ДНК на денисовия човек се различава от човешката по 385 бази (нуклеотиди) от общ брой 16 500.

Геномът на неандерталците се отличава с 202 бази, а на шимпанзето - с 1462. Митохондриалната ДНК прилика между неандерталците, денисовия човек и хомо сапиенс е голяма, а от митохондриалната генетика е известно, че тези клетъчни органели при полово размножаване (предавани само от майката) много малко се променят от поколение на поколение и затова са мощно средство за проследяване на произхода на много биологични видове по майчина линия.

Логично е предположението на тексаските учени, че за да се "произведе" създание като Голямата стъпка, хомо сапиенс е трябвало да се кръстосат с някой по-далечен "роднина", но все пак не толкова далечен, колкото е шимпанзето. В общи линии геномът на неизвестния хоминид, с който би могъл да се кръстоса нашият прародител хомо сапиенс, би трябвало да съвпада с нашия геном 97-98%. Хипотезата на д-р Мелба Кетчум е, че въпросният хоминид би могъл да е хаплоиден генотип (гр. - единствен; комбинация от алели на множество локуси, предавани на хромозомата), живял на Пиренейския полуостров преди 13 000 години.

Като най-силен аргумент в подкрепа на твърденията си тя е посочила факта, че

при анализа на космите на Голямата стъпка става ясно, че те не са човешки,

но тяхната митохондриалната ДНК, която се наследява само по майчина линия, е човешка! Опонентите на въпросната хипотеза на Мелба Кетчум не я атакуват по същество, а имат предимно формални несъгласия, свързани с чистотата на използваните проби и с интерпретацията на някои резултати. Според тях в ръцете им са попаднали замърсени човешки образци.

Ако хипотезата на Мелба Кетчум получи одобрението на научната общност и прерасне в теза, то тя би била на крачка от окончателното обяснение за генома на Голямата стъпка.