ГЕРБ искат да потретят схемата „всички негативи за съюзника". ПП-ДБ няма как да изпълнят и едно обещание без непартньорите

Една от най-сериозните спойки е да не допуснат вдигане на цената на бензина, за да няма бунтове

Макар и премиерът Николай Денков и вицето му Асен Василев да заплашват да подадат оставки, сглобката най-вероятно ще оцелее до изборите за евродепутати през юни. А може да изкара и пълния си мандат. Всичко зависи от това кой какви резултати ще постигне на вота за Европарламент. Ако след половин година се окаже, че някоя от двете основни сили в некоалицията е увеличила сериозно привържениците си, може да поиска „разглобяване" и предсрочно освобождаване на Народното събрание и правителството. В този случай ще се насрочат нови избори, за да се пренареди властта.

Възможно е обаче нищо в нагласите на хората да не се промени до месец юни и тогава сглобката ще продължи да управлява. Много вероятно до края на мандата си през 2027 г. А според социолога Андрей Райчев – докато трае войната в Украйна.

Това съвсем не значи, че няма да има напрежение между тях, каквото тегне от самото начало, а в последните дни е изострено до краен предел заради сблъсъците пред Министерството на младежта и спорта.

Кой какви интереси има, за да остане в този странен съюз?

ГЕРБ се надяват за трети път да се случи същото - да се задържат като сериозна сила на политическата сцена, а сривът да бъде за партньорите. Така беше във второто и третото им правителство, където съответно Реформаторският блок и Обединените патриоти се оказаха единствените наказани от народа и не влязоха в следващите парламенти.

Така се опитват хем да са във властта, хем да се разграничават от ПП-ДБ. Последното Бойко Борисов прави почти ежедневно, подавайки сигнал към своите привърженици да го подкрепят отново на бъдещите избори. С цел да увеличи броя на симпатизантите на ГЕРБ и да се отдалечи от предишните си правителства, за да получи нов кредит на доверие.

Сега, независимо че нямат подписано споразумение, нито министри (с изключение на Мария Габриел),

хората на Бойко Борисов все още имат интерес да не напускат сглобката. При едни предсрочни избори сами няма да успеят да активизират достатъчно гласове, за да диктуват условията. Стоейки с един крак във властта, си осигуряват комфорт, за разлика от времето на кабинета „Кирил Петков", когато непрекъснато имаше акции срещу тях и техните бивши кадри. „Промяната" дори арестуваха Бойко Борисов и неговата пиарка Севделина Арнаудова, от което нищо не произтече и се оказа незаконно, но предизвика шумен скандал.

Бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов попадна под санкциите на американския закон „Магнитски" заради манипулиране на законодателството и за връзки със съпредседателя на парламентарната група на Движението за права и свободи (ДПС) Делян Пеевски.

В предизборната кампания през март тази година днешният министър на правосъдието, тогава кандидат за депутат, Атанас Славов заяви, че Борисов е сговорчив, защото примката „Магнитски" се затяга около врата му. Тези дни именно попадналият под санкциите на US закона Горанов разкритикува Борисов, че е отстъпил прекалено много за преработката на руски петрол в рафинерията „Нефтохим-Бургас". ГЕРБ настояваха това да стане веднага, докато ПП-ДБ искаха да бъде плавно, за да не се вдигнат рязко цените на горивата. В крайна сметка е постигнато решение руски петрол да не се използва от 1 март догодина, което изглежда като компромис за ГЕРБ. „Промяната" отстъпва само с две седмици, тъй като предишното им предложение беше за 15 март.

Един от лидерите й - Асен Василев, обяви пред вестник „Файненшъл Таймс", че „Лукойл" подготвя продажба на рафинерията в Бургас.

Подробности не разкри. Руската компания предприе подобни действия и в други страни от Европа. В Италия например новият собственик на завода в Сицилия е подкрепян от израелски инвеститорски фонд за 1,5 милиарда евро. Но основният акционер в българската компания отрече информацията за продажба.

И все пак тук има едно малко допълнение - че в „Лукойл-Нефтохим" държавата притежава една златна акция и има свой представител в нейния надзорен съвет. Само преди два месеца той бе сменен, след като няколко години там беше Красимир Първанов, бивш шеф на Националната електрическа компания и заместник-министър на енергетиката в третото правителство на Бойко Борисов. Неговото място зае Бойко Ницов, асоцииран старши сътрудник по програма „Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията, работил още във Вашингтон и Брюксел.

Скандалът с руския петрол в бургаската рафинерия е повече насочен към чуждестранните партньори. За да се види кой къде се е позиционирал в спора „за" или „против" Русия. Но ако цената на бензина се вдигне драстично, независимо по каква причина, може да се стигне до масови бунтове. Като антимонополните протести в началото на 2013 г., които доведоха до оставката на първото правителство „Борисов". Така че това е едно от големите предизвикателства пред кабинета „Денков-Габриел" и една от спойките в сглобката, за да се задържат всички на власт.

Във вътрешнополитически план ПП-ДБ искаха да разградят модела ГЕРБ, но вместо това се озоваха в съюз и им се налага да се съобразяват с партията, която три пъти управляваше страната.

Всъщност те са наясно, че самостоятелно не могат да получат властта, която им осигурява несъюзът с Бойко Борисов. Освен това след като влязоха в управлението, им пречи не ГЕРБ, а президентът Румен Радев. Затова искат да сменят шефовете на службите или поне като програма минимум Пламен Тончев, който оглавява Държавата агенция по национална сигурност (ДАНС).

Но тази стъпка изисква неговото съгласие, защото според закона държавният глава издава указа за назначаването му. Има още една възможност - да променят текстовете и така да заобиколят правилото, което спъва издигането на друг директор. Това също не е лесно, защото минава през преговори с некоалиционните партньори, но в името на баланса на силите трябва да им предложат компенсация. Както се изрази Даниел Лорер от „Продължаваме промяната", в момента работят в динамично равновесие.

Координация ще се наложи и с ДПС, което официално не е част от сглобката, но подкрепя правителството. Без неговите гласове приоритетът на ПП-ДБ за промени в конституцията не би могъл да мине. А също така и друг важен за дясната коалиция въпрос - за смяната на парламентарната квота на членовете на Висшия съдебен съвет. Третият казус, за който ще е необходимо и одобрението на депутатите от Движението, е за наследника на Сотир Цацаров в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Оставката му бе гласувана още в началото на миналата година, но до момента няма дори нова кандидатура за председател. Функциите му изпълнява заместникът Антон Славчев, бивш служител на ДАНС.

Всички тези въпроси са от голямо значение за „Промяната" и „Демократична България", обещани в предизборната кампания. За да ги изпълнят, в замяна ще им се наложи да отстъпят по неприоритетни теми. На какво са готови?

Един от големите им козове е бюджетът, тъй като негов автор е Асен Василев. Той обаче има определени червени линии, които няма да прекрачи. Дори заплаши да подаде оставка, ако не се съгласят с предложенията му, и призна, че вече са постигнати определени компромиси. Но докато не бъде приета план-сметката за 2024 г., по отделните пера ще текат преговори и консултации.

За ПП-ДБ е важно да изпълнят намеренията на харвардския кръг за бюджета и да започне плащането по Плана за възстановяване и устойчивост. Вторият транш от 1,4 милиарда евро обаче се бави от Брюксел.

За ГЕРБ е първостепенен приоритет общините, в които спечелиха кметове и мнозинство в съветите, да получат подобаващо финансиране. Така техните хора ще могат спокойно да работят и да подобряват живота в градовете си. А също и строителството на инфраструктурата - довършване на автомагистрала „Хемус" и пътя Русе - Велико Търново. Това е отстъпка, на която ПП-ДБ може да се съгласят.

Но има други, за които са твърдо против, защото не желаят да се променя балансът на силите в сглобката. Още преди изборите Кирил Петков реагира остро на яростните критики на Бойко Борисов към определени министри, например спортния Димитър Илиев. Харвардецът предупреди, че това не може да стане без консултация с ПП-ДБ.

По ирония на съдбата сблъсъците между футболните фенове и полицията миналата седмица принудиха „Промяната" да поиска оставката на шефа на МВР Калин Стоянов. С което се оказа, че ГЕРБ и ДПС не са съгласни. Но също така ПП смекчиха тона - вместо уволнение Николай Денков поиска от министъра да осъди полицейското насилие по време на протеста.

ГЕРБ обаче наистина няма интерес да изберат техни номинации за министри, защото така ще се „сглобят" още повече с ПП-ДБ, а те искат да стоят с един крак извън властта. Така цялото неизбежно недоволство от управлението се стоварва върху „Промяната" и „Демократична България".

Възможно е следващият препъникамък след бюджета да бъдат министерските кресла. Дали десните ще продължат да настояват за сегашния състав? През март предстои ротация на премиера Николай Денков с вицепремиера Мария Габриел. Вероятно към средата на февруари ще има преговори между некоалиционните партньори за уточняване какви промени може да се направят, за да бъде ефикасно управлението.

За всички е ясно, че без която и да е от двете или дори трите страни сглобката няма как да съществува. Но поставянето на масата на преговорите на идеята за ремонт на кабинета може да е просто претекст, а действителните условия да са съвсем други.

За времето, когато премиер ще бъде Мария Габриел.