Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г.

Публиката я взема за рускиня и я освирква. Накрая я изпращат с овации, бис и награда

На рецитала пее и Хулио Иглесиас

Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел Мар в Чили, където първоначално публиката я освирква, но накрая я аплодира и дори я отличават със специална награда.

Тя се появява на сцената не в конкурсната програма, а в рамките на допълнително поканените за рецитал изпълнители. В този модул пее и Хулио Иглесиас. 4 години по-рано той е дебютирал и е станал звезда именно във Виня дел Мар.

Но за разлика от любимия на чилийците испански изпълнител българската прима е непозната. Името й им звучи като на руски. Страната ни също е твърде непопулярна.

Освен това има

още един фактор, който изиграва

лоша шега на Лили

Иванова. Действието се развива в момент, в който Чили е в тотална криза. Управляващият тогава президент социалист Салвадор Алиенде е национализирал банките и индустрията. Одържавени са включително медодобивни предприятия, собственост на американски компании. Земевладелците също са недоволни от това, че са останали без нищо.

Южноамериканската страна е в невиждана икономическа криза. Инфлацията е 300%, а светът е наложил на Чили търговско ембарго. Единствената подкрепа идва от Съветския съюз и Източния блок. Включително и от нашата страна. В знак на благодарност в столицата Сантяго е имало училище, което се е казвало "Народна република България".

Икономиката на Чили по онова

време е в хаос,

а опозицията срещу властта на марксиста е много силна. Предстоят парламентарни избори по-малко от месец след фестивала. Противниците на Алиенде, които се надяват да спечелят вота, са проамерикански настроени. Не успяват, но само седем месеца по-късно подкрепяният от Съветския съюз президент ще бъде свален от военната хунта начело с ген. Аугусто Пиночет.

Това е обстановката, в която се провежда фестивалът в красивия морски град Виня дел Мар. Властите я имат предвид и се опасяват от безредици. Затова по време на фестивала между изпълнителите и публиката са разположени два кордона полицаи. Преди участието на Лили Иванова на сцената става скандал заради певец - поддръжник на Салвадор Алиенде.

Опозиционно настроената част от публиката се разярява срещу него до такава степен, че

продължаването

на фестивала е заложено на карта.

Но полицията овладява положението. Когато конферансието обявява, че предстои да пее Лили Иванова, 25-хилядното множество отново избухва във викове и започва да я освирква. Някои напират да пробият охраната и да я свалят от сцената.

"Вън, вън, вън", викат хора от публиката, която не може да бъде усмирена. Налага се кметът на Виня дел Мар, който присъства на стадиона, да нареди да се осигури допълнително подкрепление от униформени. Така се появява трети ред полицаи, готови да защитят българската изпълнителка от разярената тълпа.

“Имах чувството, че

щяха да я разкъсат, ако се бяха

добрали до нея",

пише в спомените си "Звезди и сенки" Генко Генов, директор на "Златният Орфей", който присъствал на случилото се в чилийския курорт.

Примата на българската естрада обаче запазва завидно самообладание, като в продължение на няколко минути само стиска ръце в юмруци. И въпреки ревящото срещу нея множество дава сигнал на Тончо Русев, който започва да дирижира оркестъра. Лили Иванова запява песента по негова музика "Ти сън ли си".

Виковете и освиркванията се усилват. Но когато примата извисява глас, те започват да стихват, а след края има дори ръкопляскания. Окуражена, тя продължава с "Камино" и "Панаири", които очевидно се харесват на публиката, освиркванията спират, а накрая дори я извикват на бис.

Програмата на фестивала е направена така, че в продължение на 4 дни се повтаря едно и също - сутринта пеят участниците в конкурса, които се състезават за наградата, а следобед е времето на изпълнителите от т.нар. рецитал, които просто веселят публиката.

Лили Иванова е включена във втората част,

където фурор предизвиква Хулио Иглесиас. Българската певица също завладява хилядното множество и след първите неприятни моменти в останалите дни от фестивала никой не си позволява да вика срещу нея. Напротив - аплодират я бурно дълго време, за да пее на бис.

От създаването на конкурса през 1950 г. това е първото гостуване на български изпълнител в курортния град на 120 км от столицата Сантяго. Всъщност естрадната прима много се надявала да получи награда, но призовете са запазени за участниците в конкурса.

А защо тя

не е включена в

състезателната програма?

Това също е дълга история, която започва през предната 1972 г. Песента "Стъпки" на Лили Иванова по музика на Тончо Русев е изпратена по дипломатическата поща от София до Сантяго в началото на октомври, за да не се изгуби по пътя. Така стига навреме до столицата, след като посланикът на Чили в София, който е и поет, лично я превежда на испански. Всичко изглежда готово за участието на Лили Иванова в конкурса.

От организационния комитет твърдят, че са получили песента късно - чак на 5 януари 1973 г., когато вече предварителната подготовка и селекция на изпълнителите са направени. Крайният срок бил до средата на ноември. Но какво се е случило, че

песента е “пътувала”

50 дни от Сантяго

до Виня дел Мар,

така и не се знае.

Но Генко Генов заплашва, че на пресконференцията ще разкаже за цялата сага със "Стъпки". Чилийците разбират, че ще избухне скандал. А властите и без това си имат достатъчно проблеми с опозицията, не искат да става и международен конфликт с България.

Затова директорът на фестивала Карлос Ансалдо предлага да даде на Лили Иванова специална награда за изключително артистично майсторство.

За това обаче трябва да се вземе съгласието на кмета на Виня дел Мар, който е председател на организационния комитет. Предпоследната вечер на коктейла, даван от чилийските авиолинии в чест на чуждестранните певци, градоначалникът обещава, че ще има приз и за българската естрадна звезда. След бурните аплодисменти, които е получила в продължение на три дни, властите вече нямат притеснения, че опозицията ще вдигне скандал заради Лили Иванова.

Тръгвайки от София, тя си мечтае да се върне наградена.

Още докато пътуват към Чили, Тончо Жечев и Янчо Таков настояват, че Лили Иванова трябва да пее в конкурсната програма, и са сигурни, че ще стане любимка на журито и на публиката.

"Жалко, че няма да имам награда! Като се върна в България, едно е да се каже, че съм пяла на рецитал, а друго - че имам награда", казала изпълнителката на Генко Генов. И тогава той решава да използва като коз дългото "пътешествие" на нейната песен от Сантяго до Виня дел Мар.

Всъщност самото участие в Чили се случва изключително трудно.

Директорът на фестивала Карлос Ансалдо е съгласен да включи Лили Иванова в рецитала, но тя настоява с нея да замине и Тончо Русев, който да дирижира на сцената песните си.

Тъкмо когато всичко вече е подготвено, се разбира, че примата ще се омъжва за трети път, при това за Янчо Таков, син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков.

Двамата сключват брак на 4 февруари 1973 г., а рециталът се провежда от 7 февруари. На церемонията в столичния хотел "София" присъства целият комунистически елит. Кумове са Людмила Живкова и Иван Славков.

Младоженецът също иска да тръгне с булката към Чили,

като смятал, че така ще имат нещо като сватбено пътешествие. Баща му първоначално обещава да плати билета, но впоследствие вземат пари от икономисаните от "Златният Орфей" от предишната година. Съгласие за това дава шефът на Комитета по туризъм, който също присъствал на сватбата.

Така Янчо Таков заминава заедно с Лили, Тончо Русев и Генко Генов в Чили. А след като младоженката получава специален приз, новият й съпруг споменал, че

всички наградени си тръгнали с по

едно пликче, а за

жена му нямало.

Започват преговори с директора на фестивала Карлос Ансалдо, който предлага сума, обидна за успеха, предизвикан от изпълненията на Лили Иванова. В крайна сметка получава доста повече, но парите пропадат заради друга драма.

След Виня дел Мар цялата група трябва да пътува за участие на естрадната прима на друг фестивал - "Онда нуева" във Венецуела.

Но изненадващо визите им така и не били пристигнали в българското посолство в Сантяго.

Посланикът на Венецуела, която тогава е в ръцете на президент от зелена партия, казал директно, че

визи на комунисти няма да издаде.

Затова се наложило да преспят още една нощ извънредно в Чили и платили с част от наградата. В крайна сметка не получили визи и се върнали в България.