Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ирина Чмихова прости на Лили Иванова и си отиде

Примата откраднала “Камино”, записвайки текста от втория ред на концертната зала в Кубрат

Тодор Живков ме мразеше, а Брежнев ме обожаваше, споделя Чмихова

След операции на ставите и сърцето все по-рядко успявала да се види и да поговори с известните си ученици

Нейният глас беше единственият, който ме караше да настръхвам, казва Мустафа Чаушев

Нямаше още никакви хора около кафенето “Кристал”. Късите рокли бяха на мода. Емил Димитров едва беше запял. Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ...."

Така започва една от най-известните песни на Тодор Колев през 80-те години на миналия век, в която той

възпява възхода на легендарната Ирина Чмихова

Тя изгрява като първата българска естрадна певица благодарение на изпълнението на “Тригодишна мъка”, станала известна като “Синьото елече”.

Песента буквално я изстрелва в небесата и се слуша в продължение на години. Ирина завинаги ще остане едно от емблематичните парчета на естрадната певица, която почина малко преди да навърши 90 г. В последните мигове от живота си, макар да бе на легло, тя не падаше духом.

“Вероятно защото носеше руска кръв в себе си”, твърдят близките й. Баща й бе руснак и затова Чмихова пеееше предимно такива песни, а една от най-известните й беше "Камино". Тя обаче й е открадната и дълги години незаслужено е смятана за изпълнение на Лили Иванова.

След като изпяла тази песен на един от концертите си в Кубрат, тя се прибрала в гримьорната, където на вратата й почукало момиче. Казвало се Лили. Молбата й към Чмихова била да й даде текста на култовия хит. Директорът на читалището я представил като новата изгряваща звезда на България, която мечтаела да е като Ирина. Това всъщност била Лили Иванова. Естрадната певица обаче бързала и казала, че ще й го изпрати, но забравила. По време на изпълнението обаче преди разговора младата и напориста певица записала текста, слушайки внимателно песента от втория ред на концертната зала.

“Без да знам, се явила с нея в Концертна дирекция - обяснява за случая Ирина Чмихова. - Разбрах, че са я одобрили с моята песен. Оттогава тя я пее, но не страдам от този факт. Простих й отдавна, че ми открадна “Камино”, надявам се и тя да ми е простила. Имам обаче някои забележки към нея. Ако едно време се беше вслушала в съветите ми, щях да й помогна да изглади дефектите в пеенето си. Но аз я харесвам, тя е музикална.”

Вероятно недостатъците на Лили Иванова

са били свързани с правилното произнасяне на думите - нещо, на което Чмихова безкрайно държала.

“Винаги ни учеше на артикулация и дикция - споделя пред "168 часа" певицата и нейна ученичка Мими Иванова. - Изискваше всеки звук да се произнася правилно и да се чува. Веднъж дори ми каза, че не може да понася, когато по радиото чуе мекането и изобщо неправилното говорене. Държеше на чистотата на гласа и на грамотността.”

Примата на българската естрада, която има над 1200 концерта у нас и в чужбина, първоначално не се чувствала готова за преподавателската си кариера.

“Тя беше предимно актриса, която пее прекрасно - обяснява Мими Иванова. - Точно се беше открил Естрадният отдел към Консерваторията и Ирина беше поканена да преподава в първия випуск. В началото и самата тя се учеше какво точно да прави, но беше толкова талантлива и прекрасна. Стана един от най-добрите педагози. Учеше ни да обичаме себе си и да не завиждаме на другите, които имат талант.

За предадения безценен опит си спомнят всички нейни ученици, сред които са Мустафа Чаушев, Мая Нешкова, Маргарита Хранова и др.

“Нейните знания направиха много хора популярни - допълва пред "168 часа" певецът Мустафа Чаушев. -

Ирина ни учеше да бъдем на първо място хора,

да уважаваме останалите и винаги да сме пример за обществото. Аз съм от първия випуск на Естрадния отдел и всички станахме звезди. Плаках за нея, когато разбрах, че е починала, защото тя бе един обичан преподавател и изключителен човек. Бих казал, че е певица от световен мащаб. Тя е от висок ранг и нека да не ми се обиждат мои колеги, но нейният глас беше единственият, който ме караше да настръхвам. Беше недосегаема. А същевременно много скромна.

Ценното бе, че уважаваше талантливите хора, обичаше ги от сърце и им показваше всичко, което знае и може. Какъв смях и каква усмивка имаше.

Беше красавица, въпреки че беше леко пълничка. Това й отиваше.”

Чарът и харизмата на Ирина Чмихова заразявали всеки, който се докоснел до нея.

“Тя беше един слънчев човек, който те зарежда и печели веднага с добротата и любовта си - споделя пред "168 часа" певицата Мая Нешкова. - Научи ме, че посланието на песента е най-важно. Тоест какво искаш да кажеш с тази песен, така да я разкажеш и представиш, че да докоснеш и да извадиш най-голямата есенция от нея. Спомням си, че беше истински отдадена на това, което прави.”

Този ценен съвет си спомня и Маргарита Хранова, която описва учителката си като прекрасна жена с огромна руска душа.

“Учеше ни на отношение към текста и към музиката - споделя тя пред "168 часа". - Искаше да даваме душата си на изпълнението. Това е останало в мен като белег.”

Ирина Чмихова истински се гордеела с всичките си ученици и се грижила за тях като за деца.

“Изпитваше истинска майчина гордост, че всеки от нас получи своята слава - обяснява Мими Иванова. - Обичаше ни и ни помагаше на всички еднакво. Чисто по руски си беше една майка, много широко скроена.”

Първата естрадна певица обаче изключително силно се впечатлява, когато пред нея се явява Снежина Темелкова.

“Когато отидох да кандидатствам в Естрадния отдел, тя беше първият човек, при когото бях на консултация - спомня си пред "168 часа" началникът на ансамбъла на въоръжените сили Снежина Темелкова. - Бях избрала да представя романс от нейната плоча, който се казваше “Снежинка”. Ирина много се впечатли и каза, че никой не е пял този романс освен нея.”

Интересното е, че след като Ирина Чмихова се отдава на преподаването започва все по-рядко да пее, а след 90-те години почти спира.

Причините за това са няколко. Първата е, че работата с учениците й отнема много време и няма възможност да подготви концерти.

Другата е, че

управляващите по това време не я харесвали

особено. Самата тя чистосърдечно си признава: “Живков ме мразеше, Брежнев ме обожаваше”.

“Тя наистина не беше много харесвана от политическите среди - допълва Мустафа Чаушев. - Не я лансираха изобщо. Не бе от най-любимите и някак бе огорчена от това. Затова се отдаде изцяло на преподаването.”

Според легендарната Йорданка Христова това било изцяло лично решение на Чмихова.

“Ирина спря да пее след промените през 90-те години, защото българите се обявиха срещу руското - обяснява пред "168 часа" певицата. - А нейният репертоар бе основно с руски песни и не искаше да буди негативизъм у хората, макар че беше в добра форма. Междувременно обаче предаде своя опит на много мои колеги. Беше изключително артистична, с дикция, която днес почти не се среща.”

Вероятно Ирина Чмихова е сметнала, че нейното време е отминало, защото неведнъж е казвала, че поколението й е забравено.

“Тя беше деликатен човек и може би е решила, че вече не е нейният момент - коментира Мими Иванова. - Не би се хвърлила на всяка цена нещо да прави. Тогава рядко изнасяше концерти, но въпреки това всеки беше уникален. Спомням си един в зала “България”. Тази обстановка й приличаше. Показа нейния широк и огромен талант. Публиката трептеше. Тя е невероятна на сцена. Става съвсем друг човек. Освен че пее страхотно и си подбира въздействащ репертоар, тя е и актриса и когато това го съчетае, става една огромна магия."

Обаянието, неповторимият глас и усмивката на Ирина Чмихова обаче се губят в последните години, особено след като любимият й съпруг Любо Енев умира.

“След смъртта му Ирина се затвори в себе си - споделя Мими Иванова. - Тя беше болна и тогава още повече се влоши. Оперираха й ставите, ходеше с бастун и много куцаше. Изпитваше непоносими болки, но някак не беше това основното. Имаше друго заболяване, което се отрази и на гласа й. Не можеше да си поема въздух. Не можеше да пее от известно време, може би в последните 10 години, и много страдаше от това.

Не беше с гласа, който притежава тази звучност и сочност."

Въпреки това Чмихова е истински щастлива на 85-годишния си юбилей, когато се събират почти всичките й ученици, за да пеят за нея.

След това тя все по-рядко се вижда с тях, а в последната година дори не става от леглото. Причините са болките в краката и тежка операция на сърцето.

“Звънях й последно през април миналата година, за да й честитя рождения ден, но синът й ми каза, че е на легло и не може да говори - обяснява Мими Иванова. - Вече я няма и това е тъжно. Не отидох на погребението, тъй като нямах възможност, но и аз предпочитам да не я виждам така. Искам да я запазя като онази, другата Ирина, с прекрасните сини очи, вечно усмихната и с невероятния й глас.”

“Това бе най-големият глас на България - казва Мустафа Чаушев. - Когато я гледаш как пее, не можеш да повярваш, че такъв глас изобщо може да е човешки. Но голямата Ирина Чмихова я няма вече.”