Прекрасна си, обичам те, честито”. Това написал в телеграма до Богдана Карадочева Емил Димитров в момента, в който тя печели първия "Златен Орфей" за изпълнители през 1969 г. В първите 4 години се раздавали статуетки за самите песни.

Карадочева тогава няма навършени 20 години и е на седмото небе от щастие. По-късно тя научава, че дължи наградата си на френския продуцент Бруно Кокатрикс, директор на една от най-престижните зали в света - парижката "Олимпия". Той бил член на журито и се възмутил, че българските му колеги

искали да класират друг певец.

Заявил, че ако Богдана не вземе приза, той ще си замине. Организаторите се уплашили, че ще стане международен скандал.

А причината да се противопоставят наградата да бъде връчена на тийнейджърката била класическа за онова време - произходът й. Баща й е лежал в лагера "Белене". Но въпреки бариерите, издигнати от ДС, късметът се усмихва на Богдана, защото Кокатрикс се прехласва по гласа й. Заради плътния й алт я наричат българската Едит Пиаф.

Французинът я кани да изнесе концерт в Париж - шанс, който са имали много малко български изпълнители дотогава. На сцената са гастролирали Силви Вартан и брат й Еди, но и двамата са емигранти. Дългата ръка на Държавна сигурност обаче отново се намесва и

не позволява

Карадочева

да замине

във Франция.

"В Париж не отидох, не можах да пея с най-големите френски звезди. Но никога няма да забравя първата си награда. За мен беше голямо признание. Вълнувах се страшно много, което ми се случва и сега, колкото и дълго да съм била на сцена. А след този фестивал започнах да работя заедно с Емил Димитров. Той е един от най-скъпите и прекрасни приятели, които имам. Емил беше невероятен човек. Никога не е казал една дума срещу някого - разказа Богдана Карадочева пред "168 часа."

Богдана Карадочева печели приза с песента "Сняг" на Борис Карадимчев и Non c'est rien на Барбра Стрейзънд. Статуетката, която получава и която се връчва във всичките 34 години на провеждане на фестивала (1965-1999), е дело на скулптура Величко Минеков. Странното е, че парична стойност са имали само второстепенните награди - голямата е само "Златният Орфей".

Носителите на наградата и до днес си пазят минискулптурата на митичния тракийски певец. Йорданка Христова държи върху пианото си вкъщи всичките си отличия. 9 нейни песни са получавали награди на "Златният Орфей". Първата е през 1966 г. - "Делфините" на Димитър Вълчев.

"Бях завършила Студията за естрадни певци в първия випуск на Милчо Левиев - разказа Йорданка Христова пред "168 часа". - Той ме покани. Бях работила и с бенда на радиото.

Уших си страхотна рокля - тъмнолилава на цвят, с ламе.

В горната си част беше плътно по тялото, а надолу се разширяваше. Напомняше морска сирена."

На следващата - 1967 г., обаче се случва нещо, което днес изглежда странно. Добилата популярност през годините "Песен моя, обич моя" не се класира на първо място.

"Не ме е било

яд, когато не

съм печелила

първа награда

Но много несправедливо според мен не дадоха приза на "Устрем" на Найден Андреев в изпълнение на Маргарита Хранова през 1977 г. Класираха я на трето място, а заслужаваше да бъде на първо", коментира Йорданка Христова.

Още на репетициите цялата музикална общественост била възхитена от песента и очаквала да спечели конкурса. По спомени на очевидци композиторът Найден Андреев бил обиден и дори не отишъл да вземе третата си награда, което му докарало проблеми с БКП. Същата година пак трета награда получила и песента "Нека да е лято".

И двете впоследствие се оказаха едни от любимите на българската публика. "Устрем" е една от най-популярните ми песни, най-любими на хората, но журито прецени друго", коментира и Маргарита Хранова пред "168 часа".

Въпреки тези проблеми всички участници във фестивала са категорични, че атмосферата е била съвсем приятелска и между тях не е имало злоба и завист.

"Те се появиха по-късно. Тогава се обичахме. Разбира се,

имаше конкуренция, но се харесвахме,

прегръщахме се, пеехме и се забавлявахме", спомня си Богдана Карадочева.

Подобно е мнението и на Маргарита Хранова. "Орфеят беше изключително събитие. Аз започнах като част от вокалната група през 1970 г., а 5 години преди това чаках фестивала с притаен дъх пред телевизора. А след това той се превърна в място на среща на всички естрадни певци.

Имаше едно готино кафене, в което купонът течеше, докато чакахме реда си за репетиция. А след концерта се събирахме отново и продължавахме с веселбата. Освен това се запознахме с наши колеги от чужбина, които само бяхме чували преди това", разказа Хранова.

Йорданка Христова също се е чувствала много щастлива, когато е пяла на "Орфея" или е била член на журито в по-късни години. "Давам си сметка, че ако нещо голямо е направено за поп музиката, то е Студията за естрадни певци, превърнала се после в консерватория, и "Златният Орфей", смята изпълнителката на "Песен моя, обич моя".

Според нея най-хубавото на фестивала е, че всеки чужденец е трябвало да изпее една българска песен.

"Това беше

гениално хрумване, което проби Желязната завеса

и нашата музика отиде на Запад - добави Христова. - А наградите много често се дават по симпатия и приятелство. Като гледам сега "Евровизия", виждам, че съседните държави гласуват за свои кандидати, бившите републики за всички свои изпълнители."

Първоначално е имало изискване чуждите певци да пеят на български, но им било много трудно с нашата артикулация. Затова регламентът е променен - песента да е българска, преведена на родния език на чужденците. Били са забранени букетите. От една страна, от съображения за сигурност - да няма бомба в цветята. А от друга - за да може всички участници да са еднакво поставени и да не се чувстват някои привилегировани.

Когато си спомнят за онези години, певците са категорични, че "Златният Орфей" е играл ролята на посланик на България, който популяризирал българската естрадна песен. Допреди него е имало предимно стари градски песни и фолкорни. Фестивалът в Слънчев бряг е свързан с кариерата на всички тогава изгряващи певци, а днес - легенди в музиката.

По времето на фестивала

улиците в цяла България опустяваха

и всички семейства сядаха пред телевизора, за да слушат и гледат "Златният Орфей". Легендарният фестивал на българската естрадна песен се провежда в Летния театър в Слънчев бряг с изключение на първите две издания, които се провеждат като "Песни за българското Черноморие" (1965-1966 г.) в барвариетето.

В началото никой не искал да участва. Заставили насила 14 изпълнители, като ги заплашили, че ще ги изпратят да пеят в Пазарджик, Разград и Хасково вместо на морето. Един от тях дори хванали на плажа.

Първо награди имало само за самите песни, а не за изпълнители. През 1965 г. статуетка спечелила "Калиакра" на Ангел Заберски в изпълнение на Мими Николова, "Ева" на Атанас Бояджиев в изпълнение на Кирил Семов и "Първата среща" на Иван Стайков, изпълнена от Мими Николова. Наградата на публиката отишла за "Любовта на юнгата" на Йосиф Цанков, която

се превърнала в истински шлагер

за времето си.

Интересното е, че примата на българската естрада Лили Иванова получава няколко пъти втора и трета награда,

преди да се класира първа. Това става чак през 1972 г. с песента "Птицата". И макар още тогава да била любимка на публиката, никога не се е държала като недостъпна звезда, разказва Дариана Генова.

Всички се разхождали заедно из комплекса и раздавали автографи за разлика от сега, когато феновете предпочитат да се снимат със своите любимци. През деня, когато изпълнителите не били на репетиция, им се организирали пикници в Шатрата, а вечерта след участието - нестинарски танци.

Храната и менютата е трябвало да минат през одобрението на Комитета по туризъм. Не са позволявали на участниците да хапват и да пийват в непроверени заведения.

Естрадните певци били настанени близо до плажа

- в хотелите "Кубан", "Сатурн", "Глобус", за да могат да се наслаждават на гледката. Журито обаче заседавало в подземието на пресцентъра.

В продължение на години организацията на фестивала е била в ръцете на Генко Генов - служител на Комитета по туризъм. В началото на 60-те години обиколил всички партийни институции, за да иска конкурса да го има.

Големците му казали: "Ти си луд, Генко. Ние нямаме композитори, ти искаш фестивал да правиш. Прави го, но ако нещо се случи и се издъни, да знаеш, че сам ще си понесеш отговорността", му казали в ЦК на БКП. Това разказа жена му Дариана Генова пред "168 часа". По-късно този епизод влязъл в песента за него "Чудакът" на Тончо Русев и Ваньо Вълчев в изпълнение на Йорданка Христова и Иво Гюров.

"Генко беше велика личност, много интелигентен, полиглот. Говореше дори японски, имаше връзки в чужбина, ценяха го много", спомнят си изпълнителите за директора. Благодарение на неговите качества "Златният Орфей" получил награда от Международната организация на фестивалите ФИДОФ през 1971 година.

В началото нямало подходящи конферансиета - били двама чешки комици. Но веднъж Генов чул как говори Бригита Чолакова - тогава водеща на програмата в цирка. И веднага я поканил да представя песните на Орфея.

Хачо Бояджиев също се включил в организацията и лично пробил дупки в стената за прожекторите. А вечерта,

докато Лили

Иванова пеела “Море на младостта”,

завесата в дъното на сцената се разтворила и оттам се подали дърветата, дюните и морето.

Билетите за фестивала свършвали много преди лятото. Децата можели да влизат безплатно с родителите си. Колкото и парадоксално да звучи, тогава Слънчев бряг е бил рекламиран като детски курорт, защото това е широка и равна ивица със ситен пясък.

Днес всички някогашни носители на наградата "Златният Орфей" са категорични, че фестивалът им липсва - като атмосфера и като празник на българската попмузика.