През лятото на 2008 г. легендарният крадец Йордан Цонков-Джиджи с лекота организира най-бързата кражба на ТИР в историята на българския ъндърграунд, но само месеци след удара тя става причина той да бъде грозно предаден от най-близките си и застрелян показно в София.

За първи път версията за мистериозния турски камион е описана още през декември 2009 г. в документалната книга "Взлом" - разследване за люлинските крадци. Показанията, които тази година дава в спецпрокуратурата Николай Генов-Тавата, обаче хвърлят нова светлина върху тази дръзка акция, последвана от грубо предателство, която ще разкажем в "168 часа" с възможно най-пълни подробности.

Николай Тавата решава да разкрие потресаващи подробности за събитията,

в които е участвал лично, 48 месеца по-късно, защото уважавал силно Джиджи и смятал, че виновниците за смъртта му трябва да понесат своята отговорност, разкриват пред вестника запознати с разследването. Но как се развива тази потулена в тайна история с люлински привкус?

Първоначално в престъпния свят се говори, че откраднатият ТИР е бил пълен с хероин или амфетамин и след кражбата е скрит на паркинг в Божурище. Според показанията на Тавата обаче, който е явен свидетел по делото срещу бандата за убийства "Килърите 2", в камиона е бил скрит хероин, който не е бил за българския пазар, а е бил предназначен за сръбска наркогрупировка.

Йордан Цонков Джиджи, който е подозиран и разследван за най-успешните банкови обири в България, станали след 1989 г.,

научава за апетитната плячка от митничар, който преди години е работил в Хасково

и на Капитан Андреево. Днес този служител е извън системата на агенция "Митници".

Най-вероятно никога няма да бъде установено откъде митничарят е знаел, че в тира е скрит наркотик. По-важното в случая е, че той информира за това Джиджи, който пък бързо се организира да удари камиона в района около София.

Митничарят според свидетелствата на очевидци на събитията дава на Йордан Цонков регистрационния номер на тира и люлинска банда му организира засада в района на Сливница. Хората на Джиджи знаят, че камионът е влязъл по обяд в България от Турция през Капитан Андреево и трябва да напусне страната по-късно същия ден през ГКПП Калотина. Седмица след инцидента ще бъде установено, че турският ТИР официално е превозвал дрехи от Истанбул за град в Холандия.

Днес съществуват две версии за това как точно крадците са спрели камиона на пътя. Според едната хората на Джиджи са били преоблечени като служители на Държавната автомобилна инспекция и със стоппалка са принудили шофьора да спре. Другата история гласи, че люлинците са били в работни дрехи и са имитирали ремонт на пътя, за да отбият возилото.

Така или иначе камионът е спрян, а шофьорът Себахир Бачак е свален от кабината на

земята и здраво завързан. Междувременно, чрез приближения си Митко Горнобанския Йордан Цонков вече е организирал наемането на удобен склад в сравнително безлюдна местност, където тирът да бъде скрит. Така че веднага след неутрализирането на шофьора Бачак турчинът е закаран в пусто поле край София, а камионът- в склада до с. Волуяк, което се намира северозападно от столицата.

Когато тирът влиза в просторното хале на склада, люлинците, които пазят на място турския шофьор, получават телефонно обаждане да го оставят сам в полето, за да помагат за "разкостването" на тира.

В плячкосването на стоката участва абсолютно цялата банда на Джиджи. Там са Ванко Волуешки, Валери Дабата, Митко Горнобанския, любимецът на Цонков - Таци, и, разбира се, ординарецът му Николай Стойков-Куфара, който заради своето специфично свръхтегло обикновено играе ролята на отцепка - наблюдава и предупреждава бандата за появата на място на външни хора или полиция.