• Свидетелствата за личностното разстройство на известния писател
• Най-култовият му герой Дориан Грей е разглеждан от психоаналитици като проекция на нарцистичните импулси на създателя си

Лондон, 1895 г. В Кралския съд се води дело, което е истинска сензация за викторианската общественост. Това е едно от най-обсъжданите събития, защото комбинира пикантен скандал, известни личности и теми табу. Прокурорът Едуард Карсън, бивш състудент и дългогодишен съперник на подсъдимия, е възмутен от неговото арогантно поведение в съдебната зала. Той непрестанно го парира със сарказъм, остроумие и презрение. Карсън остава поразен, когато на хапливия му въпрос: "Обичали ли сте някога лудо млад мъж?", Оскар Уайлд шеговито и едновременно с това високомерно му отвръща: "Никога не съм обожавал никого освен себе си".

По това време писателят вече е истинска знаменитост - успешен драматург, поет, бохем и модна икона. Само че се поддава на натиска на своя любовник Алфред Дъглас – Бози, и повежда предварително загубен процес за клевета срещу маркиза на Куинсбъри и баща на Дъглас, след като той го обявява за "позиращ содомит". Това обвинение носи и финансови, и морални последствия за Уайлд, но делото само влошава нещата. Съдебната битка е прекратена, след като Едуард Карсън представя доказателства за действителни хомосексуални връзки на Уайлд. Писателят оттегля иска си, но в същото време срещу него е заведено наказателно дело за непристойно поведение и содомизъм. Издадена е заповед за ареста му, а вместо да избяга, той решава да се защитава. Във финалната си реч съдията отбелязва: "Това е най-тежкият случай, който някога съм гледал".

По време на процеса има много моменти, които десетилетия по-късно различни анализатори използват, за да разкрият Оскар Уайлд като нарцисист. Тогава никой не използва термина "нарцисизъм", понеже той все още не е въведен в клиничната психология, но днес това състояние е изключително актуален феномен. Особено в контекста на културата на инфлуенсърството, индивидуализма и дигиталното себеизразяване. Социалните мрежи приемат термина "нарцисист" в широк смисъл и изобилстват от съвети как да разберете, че някой е такъв, и как да се справите с него. Този тренд превръща сериозното клинично разстройство в модерна дъвка - средство за манипулации в междуличностните отношения и акумулиране на онлайн съдържание. Създава се представа, че всеки втори човек е нарцисист, докато в действителност нарцистичното личностно разстройство засяга сравнително малък процент от населението.

Може ли обаче Оскар Уайлд да е най-известният нарцисист, живял някога? Това се питат запознатите с живота и творчеството му. Въпреки че няма как сега викторианската звезда да бъде диагностицирана с нарцистично личностно разстройство (НЛР), изследователи и литературоведи откриват достатъчно свидетелства за тази негова "истинска" същност. Френски психоаналитик разглежда и творчеството на Уайлд като средство за изразяване на нарцистични фантазии, чрез които писателят компенсира свои вътрешни кризи и изгражда образ на всемогъщество. А най-култовият му герой - Дориан Грей, който отразява много от собствената му персона, е абсолютен символ на нарцисизма. И ако това е била диагнозата на Уайлд, тя му донася огромен успех и слава.

Целия материал четете в бриой №8 на списание "Космос"