За втори ден в Народното събрание няма кворум и пленарното заседание не може да започне. Причината е, че опозицията от ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ и "Величие", макар и да е мнозинство в медиите, в парламента е малцинство. Днешната регистрация показа колко и е бройката. Малцинството си е малцинство. Така нагледно стана ясно, че опозицията сама работа не може да върши. А в този си състав тя е и губи време на държавата ни, защото не е обединена. Нито закон може да приеме, нито правителство да свали. В този смисъл бойкотът на парламентарните заседания от страна на парламентарната група на ГЕРБ-СДС е добър урок за всички, които си бяха въобразили, че понеже са депутати могат всякакви недомислици да предлагат за обсъждане в парламента и да го опростачват с език на омразата. А същевременно управляващото мнозинство да им осигурява кворума за това. Е, беше.

Обикновено такъв бойкот се прави от опозицията. Такава е парламентарната традиция. За първи път обаче у нас партиите, които участват в управлението или го подкрепят, организират бойкот на парламентарните заседания. Така показват, че е крайно непочтено те да отхвърлят работа, а да отнасят само хули. Не е честно.

Проследих изявленията на лидери на опозицията.

"Възраждане" логично са радикални и искат нови избори. Техните подгласници от МЕЧ и "Величие" не знаят какво искат. Те са малцинство на малцинството. При нови избори тях може и да ги няма в парламента.

Що се отнася до ПП-ДБ, то тази първа опозиционна сила е видимо раздвоена. Изказванията на нейните лидери вече не звучат така категорично, както бяхме свикнали да ги чуваме. Долових в думите им дори мерак да се примъкнат към управлението. Канят се май да заемат мястото в него на БСП или ДПС. Но добре помня, че това им предлагаше още преди година Бойко Борисов. А и имат опит от времето на "Синята коалиция", "Реформаторският блок" и "сглобката". Сега и въпреки добрия резултат на местните избори в Пазарджик, ПП-ДБ не горят от желание за предсрочни избори по "никое време". Те очакват правителството да внесе в парламента за обсъждане проектобюджета за 2026 г. Неговото гласуване ще бъде своеобразен вот на доверие за правителството. Истината е, че ПП-ДБ само покрай ГЕРБ-СДС могат да стигнат до властта. Изборите не им се виждат сигурен път към тази цел. А им личи, че им се иска да бъдат на власт. Но има проблем. Защото от ПП-ДБ не казват дали ще желаят да имат министри в един преформатиран кабинет. Досега например парламентарната група на ДПС подкрепяше кабинета без в него да има министри от тази партия. Ще са съгласни ли на същото от ПП-ДБ? Не ми се вярва. Така че е време те да приберат разкрачената си стойка и да кажат какво точно искат. Но е ясно, че както беше досега, а именно ГЕРБ-СДС да работят, а ПП-ДБ да ги оплюват, няма да я бъде.

С други думи има яснота. С изявлението си във вторник Бойко Борисов провокира партиите да се изповядат предколедно. И те вече го правят.

БСП каза, че е готова за разговори за преформатиране на кабинета. ДПС декларира, че е готово да участва в него, а не само да го подкрепя отстрани. След като обвиняват тази партия, че действа задкулисно, то е редно тя да има министри на светло. Но така ще бъде и ако ПП-ДБ решат да влязат в правителството. Ще им се наложи също да носят отговорност за управлението.

Така че няма място за нерви. На всички стана ясно, че в настоящето Народно събрание без парламентарната група на ГЕРБ-СДС не може да се формира правителство и работа не може да се върши. Не може и да се преформатира правителството. И дори парламентът не може да заседава. Това прави тази политическа сила незаобиколим фактор в българската политика. В Европейският парламент същото място заема Европейската народна партия. Без нея не се формира мнозинство.

Отстрани изглежда, че се очертава спор между ПП-ДБ и ДПС, кой повече да крепи правителството, за да работи парламента. Досегашните непочтени атаки срещу лидера на "новото начало" направиха така, че неговата партия повиши своя рейтинг и вече е втора политическа сила в страната.

И още нещо важно каза във вторник Борисов. И то е, че не може една партия едновременно да бъде на власт и в опозиция. Не може да го играе този номер за сметка на победителите на изборите.

Моето мнение е, че не трябва да се отива на нови избори, защото това ще доведе до поредна дестабилизация държавата ни и ще зарадва само управляващите в Москва. Неслучайно най-много такива избори искат от "Възраждане". Според конституцията редовните избори трябва да се проведат през 2028 година, което предполага политическата нормалност, а не политическата лудница. Важни през следващата година са президентските избори. От техния резултат ще зависи и дали през 2027 година ще има предсрочни парламентарни избори. В момента едно по-консервативно политическо и държавническо поведение ще бъде само от полза за страната ни. Революционерщината е лош съветник. И обръщам внимание, че всяка смяна на министри у нас се възприема като израз на политическа слабост, а не на сила. Това е опитът ни от последните 35 години. Такива смени дават винаги нов повод на опозицията да атакува управляващите. И да настоява още по-силно за оставка на кабинета и предсрочни избори. Угодия на опозиция няма.

Но засега урокът, който Бойко Борисов даде на нашата опозиция и на всички, които искат да му се "покатерят на гърба", е положителен. Вече два дни те се обясняват, кършат снага, пресмятат варианти, напрягат мозъчни клетки. И така доказват своята безпомощност. Ех, ако те имаха мнозинство! Но нямат. Факт.

(От фейсбук)