• Лорд Уилям Милдин, 14-и граф на Стрийтъм, на 11 години бяга от вкъщи, става корабокрушенец край Африка и като единствения оцелял е "осиновен" от маймуни
• Тайната на графа е държана заключена с години в семейните архиви, защото синът му не би имал права върху богатството му, тъй като първородният му законен наследник навярно е бил някъде в джунглата

Ревниво пазена семейна тайна е разкрита почти случайно в един лондонски правен офис през 1957 г. На карта е заложено огромно богатство и миналото трябва да се опази скрито на всяка цена. Но как невероятната история на Уилям Чарлз Милдин, 14-и граф на Стрийтъм, звучи така, сякаш целият свят вече я е чувал, прочел и гледал?

43 години преди адвокатът Едмънд Бенет и неговите двама чиновници да открият дневниците на Уилям Милдин във фамилните му архиви, американският писател Едгар Райс Бъроуз публикува романа си "Тарзан, храненикът на маймуните" (1914 г.). Измисленият от него герой става истински хит в литературата и още повече в киното. Никога не е имало лорд Грейсток - млад английски благородник, който се губи в джунглата като бебе и израства сред маймуните. Абсолютна литературна фикция - в това не се съмнява никой.

Обаче тази почти фантазна история сякаш е само романизирана версия на преживелиците на графа на Стрийтъм, които изумяват малцината, имали късмета да ги прочетат. И така - без да има конкретни доказателства за това, че Уилям Милдин е прототип на героя на Бъроуз - без съмнение той е истинският Тарзан от плът и кръв.

Но защо е енигмата около живота му? Малцина си спомнят стария граф, когато неговият син лорд Едуин Джордж Милдин почива през септември 1937 г. Негово Превъзходителство няма наследници и затова огромното фамилно имение и състояние е подготвено до голяма степен за благотворителност. В завещанието на 15-ия граф на Стрийтъм обаче има клауза, изискваща всички семейни документи да се пазят в тайна, под ключ, 20 години след смъртта му.

Така, когато му идва времето, сред дневните правни обяви се появява официално съобщение, уведомяващо всички заинтересовани страни, че документите на фамилия Милдин ще бъдат оповестени. В офиса пристигат г-н Едмънд Бенет и двама чиновници от неговата канцелария. Никой друг не се появява. В някакъв момент към тях се присъединява и Хенри Рандолф, старши партньор във фирмата.

Кутиите и сандъците, съдържащи принадлежностите на Милдин, лежат на широка маса. Точно в 11 ч. сутринта г-н Бенет взема завереното копие на завещанието, прочита съответния параграф и официално пита дали има възражения срещу изпълнението на клаузата. Естествено, такива няма. Печатите са счупени и кутиите са отворени.

По-голямата част от материалите са типични за старите английски семейства - счетоводни книги и записи, датиращи от времето на Хенри VIII, както и спретнато подредени пожълтели ронливи писма от крале, кралици, херцози и графове. Тук няма нищо особено. Това си казват адвокатите и започват да опаковат всички документи обратно в кутиите, когато един от чиновниците, който рови в сандък с месингова обвивка, изведнъж извиква от удивление: "Боже мой! Вижте това!"

Той показва дебел пакет с листове, които, изглежда, са някакъв ръкопис. На корицата спретнато е изписано на ръка: "Разказ за невероятните приключения на лорд Уилям Чарлз Милдин, 14-ия граф на Стрийтъм, който е живял близо 15 години сред маймуните и животните на африканската джунгла".

Откривателите на тази находка започват жадно да четат любопитните 1500 страници, изписани с дребен почерк.

"За бога! - казва Хенри Рандолф. - Сега си спомням. Имаше някаква история за бащата на лорд Едуин. Чух нещо странно и необичайно - преди години - когато бях само дете...".

Но историята, разказана от първо лице, е далеч по-интересна от всичко чуто.

Целия материал четете в брой №7 на списание "Космос"