Интересни са процесите (не за българите, които са индиферентни спрямо тях), но които са идеологически много важни за големия свят и за начинът по който вървят политическите т.нар. "Разломи".

В момента има бунтове в най-добрите "евроатлантически" университети, възпитаващи утрешният интелектуален елит с потенциално най-голямо идеологическо влияние в бъдещето. Там се сблъскват пропалестински и произраелски политически активисти-студенти. Намесва се и полицията в някои от кампусите в САЩ.

Какъв е парадоксът?

Той е в това, че по същество това е една и съща идеологически активна и много шумна група от вечно раздразнени борци за "справедливост", които са си присвоили ролята на защитници на различни "права".

Те са и защитници на "климата", на различни реални или въображаеми угнетени "малцинства", първи са в защита на всички каузи в които могат да изпъкнат като "справедливци" и като нравствено възвисени над останалите.

Като психиатър, аз бих ги определил като страдащи от "моралистична хистерия". Това са театрални, шумни, повърхностни хора, които лесно се възбуждат, жестикулират и крещят, което за съжаление, увлича лесно тълпите. Тя, тълпата, колективно реагира най-често, имитирайки поведението на онези индивиди, които имат най-силно изявеният хистероиден нагон.

Някои наричат това "харизма" и "харизматични лидери". Тълпата следва емоцията на най-тъпите измежду тях, крещящи в множеството. Това са онези с лишена от мисъл емоция, които въздействат най-първично върху останалите и ги приобщава бързо към най-ниското възможно ниво.

Разликата между цивилизованите и примитивните народи в това отношение, се оказа недоловима, както ни показа историята на ХХ век. Това как две групи идеологизирани истерици се сблъскват в елитни образователни институции в битка на племенна основа — "за" и "против" две общности с общ семитски произход — като си служат с обвинения в расизъм, нацизъм, антисемитизъм и даже геноцид, показва колко вредна може да бъде идеологизираната хистерия в съвременния свят.

Жестокостта и безчовечието нямат нужда от пози на морално величие, изкривяващи действителността.

Още по-малко от безмислени обвинения в семитизъм или антисемитизъм. Поведението като тълпа трябва да се замени от индивидуално търсене и респект към Смисъла на нещата. Не групово и колективно, а индивидуално, лично!

Всъщност, там е и разликата между левичарите и такива като нас, тоест десните. Не боледуваме от колективна хистерия. А това не помага при избори!

*От фейсбук