Паоло Роси си спечелва легендарния статут в рамките на само няколко дни, след като сътворява чудеса от храброст на Мондиал’82

Изглежда, че нито съдбата, нито майката природа в самото начало е имала особено големи планове за момчето от живописния италиански град Прато. Да, и той като всички останали иска да играе футбол, но поне на пръв поглед не разполага с необходимите качества. Твърде е дребен, крехък и на всичкото отгоре е преследван от тежки контузии.

Всички тези трудности се оказват лесни за преодоляване камъчета по пътя към върха, който извървява легендата на италианския футбол Паоло Роси. Великият голмайстор

спечели много битки на футболния терен,

но загуби войната с рака на белите дробове. Краят беше ужасно тъжен. Съпругата му проплака: "Беше в ръцете ми и промълви, че не иска да умира. Прегърнах го с думите: Върви си вече, достатъчно се мъчи”. Думите й в социалната мрежа разплакаха цяла Италия – страната, която умее да почита своите футболни герои. А Паоло Роси се беше преборил със зъби и нокти за всеки един милиграм от обожанието и респекта на хората.

Началото му, както стана дума, не е никак леко. Природата го е лишила от необходимите качества, за да бъде типичният централен нападател, за което толкова много мечтае. Започва да рита в родния си град, но след това някак се озовава в детско-юношеската школа на „Ювентус”. Треньорите там са убедени, че са направили голяма грешка, и освобождават твърде хърбавото хлапе. То обаче не се поддава на внушенията, че е най-добре да си търси друго хоби.

Не го спират и проблемите с твърде крехката физика. По терените извън професионалния футбол не прощават на по-дребните играчи и Паоло три пъти трябва да посети болницата, за да оперират коляното му. След всяка хирургична интервенция лекарите го съветват да се захване с нещо по-безопасно и отговарящо на физиката му. Вместо това младокът тича към игрището в първия възможен момент, след като захвърли патериците.

С преминаването си във “Виченца”

Роси най-сетне къса оковите на лошия късмет

и започва да прави това, за което винаги е мечтал. Вкарва 21 гола за новия си отбор като по този начин му помага да спечели промоция за италианския елит. Там Паоло също се чувства в свои води и на следващия сезон подобрява постижението си от предишния, вкарвайки 24 гола. Постоянната му игра и умението да бележи от всякакви ситуации го правят подходящ вариант за националния отбор.

Роси е повикан в “Скуадра адзура” за световното в Аржентина, където вкарва три гола и като че ли репетира за галаспектакъла, който ще изнесе 4 години по-късно на мондиала в Испания. Но преди това го очаква нова порция големи неприятности. През 1980 г. вече утвърденият играч се оказва

затънал до шия в шумен скандал с уредени мачове

в италианския футбол. Прокурорите твърдят, че и той е участвал в нареждането на резултати на тогавашния му тим “Перуджа”. Нападателят яростно отрича, но му стоварват тригодишно наказание. Което е отменено точно преди световното първенство. По този повод има множество интерпретации и легенди, че Роси е помилван само и само да бъде включен в състава на националния отбор.

Истината е, че по време на принудителната карантина той губи своята форма и въобще своята връзка с футбола. Дадено му е твърде малко време, за да си припомни “А”-то и “Б”-то на най-популярната игра. Спортните медии в Италия са убедени, че включването му в състава ще е огромна грешка, и треньорът на „Скуадра адзура” Енцо Беардзот едва ли не го качва тихомълком на самолета.

Но няма нищо скрито покрито. Роси е избран да носи националния екип и сам трябва да се справя с предизвикателството да играе футбол, когато цял един народ очаква да се провали с гръм и трясък. После

започва най-великото му приключение в живота

В груповата фаза на световното в Испания Роси играе точно така, както се очаква от един футболист, скъсал за доста дълго време с футбола. “Нападателят ни се скита безцелно по терена и по никакъв начин не влияе на играта на отбора”, пише италиански спортен ежедневник след трите равенства, с които “Скуадра адзура” едва се измъква от групата си. На фона на слабото представяне всички приемат като сензация победата над Аржентина в следващия кръг, като нароченият Паоло Роси отново не сътворява нищо запомнящо се. Всички се питат кога най-сетне треньорът ще закотви на скамейката яловия нападател. И тогава идва мачът с Бразилия!

Много мастило е пролято, за да бъде описана магията на онзи луд мач. Срещу европейския тим се изправя една на пръв поглед непобедима Бразилия и всички очакват южноамериканска наказателна акция. “Селесао” наистина танцува своята самба, но италианската тарантела се оказва по-успешна на онзи 5 юли 1982 г. А най-умелият танцьор на терена е именно

Паоло Роси, отбелязал и трите гола за крайното 3:2

В онзи ден животът му наистина се променя. Свикналите силно да любят и мразят италианци моментално пренастройват скалата на своите емоции. Довчерашният виновник номер 1 за несполуките им днес е символ на надеждата им, че винаги има светлина в тунела. Самият Роси очевидно сваля напрежението от гърба си и продължава феноменалната си игра до последния съдийски сигнал на световното. Купата е за Италия, а аплодисментите са за Роси. Така само в рамките на няколко дни той печели достатъчно слава и обожание, че да му стигнат до края на живота. Дават му и “Златната обувка” и “Златната топка”, готови са да му дадат целия свят.

След това играе в “Ювентус”, но приносът му към италианския клубен футбол е доста по-незабележим. Но няма проблем. Никой не би си и помислил да го упрекне. Та кой е луд да хвърли словесна кал по човека, донесъл световната купа у дома. Гордите наследници на древните римляни са го поставили на пиедестал и са обявили закон, че каквито и да ги върши, винаги ще го обичат.