На сцената умело прикривала жестоките болки и покрусата от ударите под кръста

Изисквала от учениците войнишка дисциплина, пазела ги да не ядат бургери и ги съветвала за гаджетата

Известната примабалерина Милена Симеонова, която танцуваше в най-големите зали по света, дори в Болшой театър, сякаш била орисана да печели престижните си награди по най-трудния начин. Тя си отиде от този свят миналия месец, но познатите й разказаха пред "168 часа" историите, които най-много са ги впечатлили.

При едно от участията й в Международния балетен конкурс във Варна й се случва нещо, което никога не е могла да си представи. Първите два тура минават без проблем, но на почивката преди третия

една от примите, която дори е в комисията, поискала пачката,

с която Милена играе. До този момент Симеонова се представяла изключително добре, но това почти я сринало. Въпреки че в последния момент успява да си намери пачка, за да излезе на сцената, се представя прекрасно. С нищо не показва какво е преживяла преди минути и взема бронзов медал, като получава най-високата оценка от българските участници.

Оказва се, че почти до края на живота си Милена Симеонова не споделя тази история, едва в последните си месеци я разказва на близките си. Причината е, че никога не е обичала да се афишира или да обяснява за успехите си.

“Както тя, така и аз никога не се хвалехме - споделя пред “168 часа” Сара-Нора Кръстева, директор на Националния балет в Софийската опера. - Тя се надяваше, че ще се забележат трудът и талантът й. В това отношение аз също съм така възпитана. Тя никога не се самоафишираше, въпреки че имаше много какво да каже.”

Вероятно по тази причина Милена Симеонова е имала много разочарования в кариерата си, но никога не го е показвала.

“Споделяше с мен

какво я наранява

и разочарова,

тихичко плачеше,

не бурно - споделя пред “168 часа” примабалерината и известен балетен педагог акад. Калина Богоева. - Страдаше, когато я пренебрегваха, но никога не е ползвала протекции. Милена беше стоик. Познавам я от дете, когато беше малко крехко момиче. Деликатно и мълчаливо гледаше наоколо, вършеше си работата и все едно че я нямаше. Единствено я интересуваше балета. Тя наистина беше талант. Не разчиташе на физическите данни, притежаваше музикалност чувствителсност и изразителност, всичко което е дар от Бога. Беше икзлючително умна, разбираше за какво става дума веднага. Неуморна - можеше да репетира с часове и помнеше всичко, което й се предаваше. Беше стриктна и много честна.

През цялата си кариера тя не е показвала, че нещо й се случва, докато танцува.

След представление например аз разбирах,

че я боли стомахът и

едва е издържала

Когато я гледаш на сцената, виждаш на лицето й върховно щастие, а после се оказва, че е имала невероятни болки в коляното.”

Именно по този начин успява да заблуди и публиката в Австралия.

“Тогава представяхме спектакъла “Дон Кихот” на сцената на летен театър в Пърт - спомня си Богоева. - Подът обаче не беше равен, а това за една балерина е страхотен проблем, да не кажа трагедия. Милена със страшна прецизност се опитваше да избегне всичките дупчици и да танцува. Направи прекрасен спектакъл. Е, въпреки това тя попадна с палеца си в дупка, а това означава, че всичките ти пръсти се засукват и изпитваш изключителна болка. Тя стисна зъби и с нищо не показа, че я е заболяло. После видях, че пръстите й са в кръв. Взехме мерки, за да завърши представлението. За нея моментът на сцената беше свещенодействие, там забравяше всичко.”

Интересното е, че най-много се ядосвала на випуските си. Те били най-голямата й радост и разочарование.

“Тя ни пое в училище, когато бяхме 9-и клас - споделя пред “168 часа” примабалерината Катерина Петрова. - Тогава бяхме в пубертета и много я ядосвахме. Но тя никога не се отказа от нас въпреки всичко. Оттогава до последните й дни бяхме изключително близки.

Милена ми беше

като майка

Толкова много я обичам, че още не мога да приема, че това се случи. Винаги беше много взискателна, но имаше специфичен подход към всяко дете и в годините на пубертета, тя успя да ни овладее. Говореше с нас за гаджета, изобщо за всякакви трепети, които ни вълнуват, само за да бъде близо до нас. Беше изключително всеотдайна и се грижеше за най-малкия детайл, когато трябва да излезеш на сцената. Костюм, корона, обици. Всичко беше изпипано. Никога не е била груба, не е крещяла. Даваше всичко от себе си. Сърцето й беше в залата. Целта й беше да извади на показ таланта на всяко дете, да го развие и да го издигне. Да му помогне да върви напред.”

Милена Симеонова учела децата на няколко основни неща - да бъдат дисциплинирани, концентрирани и да внимават с килограмите. Вероятно защото тя самата била като войник в залата.

“Когато бяхме около 11-и клас мисля, тя една вечер танцуваше “Лебедово езеро” на сцената на Софийската опера и балет и ние я гледахме - спомня си Сара-Нора Кръстева. - Спектакълът приключи късно, а на следващия ден имахме репетиции в 7,30 часа с нея. На всички ни се спеше и се надявахме тя да пропусне часа, но когато влязохме в залата, вече ни чакаше, напълно свежа, а ние едва гледахме. Не знам откъде имаше толкова много енергия.”

Всъщност наистина всички благородно завиждали на примабалерината за енергията, която имала, и факта, че никога не била изморена. Работела по 12 часа на ден, а след това се прибирала и прекарвала няколко часа в разтриване на краката си. Танцувала в продължение на часове съвсем сама, за да се подготви за предстоящия сезон и влизала в залата доста по-рано от започването на учебната година, за да е във форма, тъй като за нея най-важна била физическата подготовка.

“На първо място изискваше много работа и концентрация

- споделя пред “168 часа” една от ученичките й - Дарина Тонева. - Ядосваше се, когато не я слушах, особено ако ми казваше как да стъпя, но аз не го изпълнявах. Винаги преди концерти ме гонеше с иглата и конеца, за да ми оправи нещо по пачката. Тя ме пое още в пети клас. След представленията аз винаги започвах да се храня с бургери или паланчинки, а тя тичаше по мен и ми се караше да не ям, защото за балерината е изключително важно да е слаба. Винаги беше с мен, подкрепяше ме за всичко. Приемах я като втора майка. Говорех си с нея дори за момчета и когато кажеше, че не одобрява някого, беше права. Най-много ме е яд, че след карантината й звънях, но тя не ми вдигна. Вече се беше влошила, а аз имах да й казвам някои неща, но не успях.”

Въпреки това Дарина е една от ученичките, с които Милена Симеонова най-много се гордее. Докато й преподава балет, момичето носи на България два сребърни медала от Естония и Истанбул.

“От нея запомних, че

трябва винаги да вярвам в себе си

и дори да съм в най-лошата си ситуация, ще изляза от нея - допълва младата балерина. - Много я ядосах миналата година, когато тя искаше да танцувам в Софийската опера, но аз отказах. Сега сбъднах желанието й. Записах се и от есента започвам.”