Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да танцуваш в Болшой и да умреш с "Жизел" Милена Симеонова си е партнирала с едни от най-известните балетисти.

На 5 г. чуват шум в сърцето й и родителите са принудени да я запишат на балет

Диагнозата я превръща в най-известната ни примабалерина

Откриват рак и се подлага на 5 операции, но последната не дава желания резултат

Печели конкурс да замине да учи в Ленинград, но фалшифицират данните , за да изпратят дъщеря на полковник

5-годишната Милена Симеонова стои пред лекарски кабинет заедно с родителите си и чака за обикновен преглед. Смятали, че бързо ще премине, но в слушалката докторът чул специфичен шум в сърцето. Майка й и баща й искали да я запишат на активен спорт, но при тези съмнения медикът препоръчал балет, за да няма силно физическо натоварване. Диагнозата ги принуждава да я запишат при една от местните балетни педагожки - Фео Мустакова.

Случайно или не,

тази развръзка превръща Милена Симеонова

в една от най-известните български примабалерини у нас.

Кариерата и талантът й са изумителни и затова всички нейни близки и приятели бяха шокирани, когато примата угасна на 18 юли на 62 г., покосена от смъртоносна болест.

Преди 4 г. й откриват рак, но коварната диагноза не я сломява, а напротив, тя не сваля усмивката от устата си и вероятно това й помага да се бори досега. Подлага се на 4 операции и постоянно ходи на химиотерапии. След процедурата не си дава почивка, а се връща в залата, където репетира с балета на Софийската опера.

Налага се обаче нова интервенция. На 22 юни Милена Симеонова се подлага на пета операция, която не дава така очаквания успешен резултат, а по-скоро ускорява влошаването на състоянието й.

“Видяхме се малко преди да я оперират и когато тя ми сподели, че вече химиотерапиите не действат и се налага нова интервенция, нещо в мен се пречупи - обясни пред "168 часа" примабалерината и нейна близка приятелка Катерина Петрова. - Сякаш без думи ми каза, че това е последната ни среща. Милена беше много отслабнала. След това я сънувах няколко пъти и знаех какво предстои. Опитвах се да се подготвя, но

това не може да се преживее лесно

Тотален шок. Исках да я видя отново, но тя отказа, защото вече не се чувстваше добре. Спомних си как преди 4 г., когато бяхме във Варна, тя ми каза, че има такъв проблем. Интересното е, че Милена говореше за това и вероятно по този начин й беше по-леко. Винаги беше свежа и с усмивка на лице. Никога не падна духом и се бори до последно.”

Въпреки надеждите, че операцията може да удължи с няколко месеца живота на легендарната балерина, близките й знаели, че прогнозите не са оптимистични.

“Звъннах й на 15 юли, за да честитя рождения й ден - споделя пред "168 часа" Сара-Нора Кръстева, ръководител на националния балет в Софийската опера. - Веднага ми стана ясно, че я чувам за последен път. Страшно съжалявам за тази загуба. Много е мъчно, когато такива хора си отиват рано. Тя имаше какво още да даде на българския балет.”

След като навършва 62 г., Милена се влошава напълно. През последните два дни от живота си отказва да се храни или да пие вода.

На 18 юли изпада в особено състояние и затова брат й Владислав Симеонов решава да й пусне запис от 1993 г., където Милена играе главната роля в "Жизел" заедно с Ясен Вълчанов. В момента, в който чува първия такт, проблясва искра в очите й и веднага вдига леко главата си. Изгледала цялото представление и починала.

Въпреки коварната болест примата до последно е на работа, тъй като освен като балерина тя отдавна започнала и да преподава уменията си.

“Докато не наложиха карантината, тя беше в залата - допълва Сара-Нора Кръстева. - Беше

много борбен човек с позитивна енергия

Винаги гледаше да си свърши работата добре, да помогне с каквото може, да даде тласък на някое дете, да го закриля. Имаше огромно желание за живот. Невероятен, позитивен човек, винаги с усмивка на лице.”

За да стигне дотук, Милена Симеонова има завидна кариера, която започва още от 9-годишна възраст. По това време нейната учителка Фео Мустакова поставя балета "Фадета", където бъдещата звезда

изиграва

10 спектакъла

на сцената на Музикалния театър. След това влиза с конкурс в балетно училище и веднага разбира, че всичко, което иска да постигне, трябва да бъде с много труд.

След 5-и клас там се провеждал конкурс за постъпване в академичното хореографско училище в Ленинград.

Симеонова се явява на конкурса и след като е одобрена, очаква с нетърпение да замине. Дълго време обаче никой не й позвънил и мечтите й били попарени. Баща й потърсил обяснение в Комитета за култура и разбрал, че данните на дъщеря му са фалшифицирани. Милена била на 11 г., но в документите фигурирало, че е с две години по-малка, вероятно защото тогава по закон дете под 10 г. не можело да пътува сам извън страната. Шефът на комитета обяснил, че

случайно или нарочно, възрастта на момичето

е сбъркана

По-късно истината излиза на бял свят и се оказва, че на нейно място заминала дъщерята на един полковник. Милена обаче не се отказва и на следващата година отново се явява на конкурс и заминава за Ленинград.

Симеонова прекарва 6 г. в Русия, където натрупва безценен опит и играе на сцената на Мариинския театър.

След като се връща в България през 1976 г., се оказва, че места в Софийската опера няма, въпреки че тя е държавен стипендиант с диплома от Ленинград. За да не загуби форма, няколко месеца танцува в бар "Астория" и по-късно става балерина в културната институция. Там минава целия път от най-ниското стъпало до най-високото и след като с лекота играе всички главни роли, през 1988 г. официално е удостоена със званието “примабалерина”. Изпълнява Жизел и Мирта в "Жизел", Одета-Одилия в "Лебедово езеро", Китри в "Дон Кихот", Мари и Клара в "Лешникотрошачката", Пепеляшка в "Пепеляшка", Силфида в "Силфида", Егина в "Спартак" и още много други.

Вероятно заради красотата и таланта си тя се превръща в най-търсената балерина въпреки комунистическия режим. Успява да посети много страни по света и танцува с едни от най-известните балетисти - Максимилиано Гера, Стратос Папанусис, Виталий Владикин, Владимир Басан и др. Отново се връща в Москва и се изявява на сцената и на Болшой театър, като се превръща в единствената българска балерина, която танцува в него и в Мариинския театър.

Безупречната дисциплина й позволява да изиграе 10 спектакъла на "Дон Кихот" само за 17 дни през 1995 г. на 40-градусова жега. Тогава е поканена в летен театър на брега на Индийския океан в Западна Австралия. Същият маратон се повтаря и на следващата година, но със спектакъла "Лебедово езеро".

Въпреки че достига пика в кариерата си, не се отказва от нея, а междувременно започва да преподава балет на няколко места.

"Така се случи, че първо й бях ученичка, но след като станах ръководител на балета в Софийската опера, я поканих да стане репетитор - посочва Сара-Нора Кръстева. - По-голямата част от живота си тя прекара в залата, всичко даваше за работата си. Тя беше изключително фин и деликатен човек, но особено голям професионалист."

Вероятно по тази причина легендарната примабалерина Милена Симеонова не създава семейство до края на живота си, защото най-голямата й любов била балетът.

*Как се опитват да осуетят участието й в конкурс и какви са най-големите й разочарования в живота, четете в следващия брой.