За да не е рязко повишаването на сумата, освен справедлива методика за изчисляването ѝ трябва да се повиши събираемостта, така че тарикатите да си плащат, а не задълженията да се опрощават, казва зам.-председателят на СОС и общински съветник от “Синя София” проф. Вили Лилков

- Г-н Лилков, от ваше питане към кмета Васил Терзиев станаха известни данните за такса смет в София. Какво показва вашият анализ на тези цифри - какъв процент от собствениците на жилищни имоти не плащат? Какви са начините недобросъвестните граждани да покриват задълженията си?

- В последните три години процентът на тези, които не заплащат такса смет, се движи между 17 и 23 за отделните райони на общината, т.е. почти всеки пети собственик на имот “минава метър” за сметка на добросъвестните граждани. Нещо повече - като минат 5 години, те могат да поискат да им бъдат погасени задълженията от такса смет и отново започват да прилагат стария номер “аз няма да им плащам на тия”, а същевременно критикуват всяка неуредица.

От 2021 г. досега не са събрани общо около 169 млн. лв. с лихвите,

а недоборите от граждани през 2025 г. са три пъти по-високи от тези за 2021 г. Все пак има нещо оптимистично - преди 15-ина години всеки четвърти не плащаше такса смет.

- Как се изменя през годините цената на почистването на Столична община и за какво плащат такса смет софиянци и бизнесът?

- Общо от такса смет за юридически лица и граждани през 2023 г. Столичната община е получила 273 млн. лв.; през 2024 г. - 295 млн. лв., а през 2025 г. - около 300 млн. лв. Средствата растат, защото всяка година се въвеждат новоизградени обекти, които започват да плащат.

За последните три години юридическите лица (бизнесът) са заплатили средно 2,7-2,8 пъти повече пари за такса смет от гражданите на общината. Тези средства се изразходват както за сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване, така и за други дейности, например обработка на отпадъците, поддържане на депа, почистване на незаконни сметища, издръжка на общинските структури, които се занимават с тези дейности, за част от издръжката на Столичния инспекторат, за почистване на речни корита и др.

- Как са разпределени приходите от такса смет между районите на Столичната община? Цифрите показват, че бизнесът плаща значително повече от гражданите, защо? 

- Бизнесът е натоварен с много повече такса смет, отколкото произвежда реално, поради начина на изчисляване на таксата. От друга страна, за последните 3 години гражданите от осем, предимно централни района на Столична община, са заплащали такса смет колкото гражданите от останалите 16 района, т.е. налице е и диспропорция център - периферия поради това, че данъчните оценки на имотите са много високи в централните райони и намаляват към периферията на общината.

- Какво ще се случи, ако се въведе принципът “замърсителят плаща”, който трябва да стане задължителен за всички общини в България?

- Това е европейска норма, която България е приела, и смисълът ѝ е, че конкретният замърсител трябва да плати реалната стойност на замърсяването. Засега Народното събрание все още дава възможност да се прилага настоящият модел на изчисляване на таксата, но ако ни задължи, а това рано или късно ще се случи, това означава всеки гражданин и всяка фирма да заплащат толкова, колкото са замърсили. Общината не е готова с методиката, по която ще се измерва количеството на отпадъците от всяко семейство и от юридическите лица, но при всички случаи

бизнесът ще бъде облекчен, а таксата за гражданите ще се увеличи

- Как да се избегне рязкото повишаване на такса смет за гражданите? 

- За да не е рязко повишаването на такса смет, освен справедлива методика за изчисляването ѝ трябва да се повиши събираемостта на таксата, така че тарикатите да си плащат; задълженията да не се опрощават; общината да създава условия и насърчава гражданите да разделят отпадъците, защото тогава рязко намалява обемът и разходите за отпадъците, които трябва да се извозват, обработват и депонират; да организира кампании по изнасяне на едрогабаритни отпадъци и да наложи много сериозен контрол и високи санкции за неспазване на правилата.

- Какви са основните изводи, които направихте вие от кризата с отпадъците в Столичната община?

- На първо място, лошо подготвени обществени поръчки срещу опитни фирми - играчи, които бранят вече 25 години успешно финансовите си интереси за стотици милиони. Освен това общината разполагаше с много ограничен собствен капацитет за чистене на районите, в които договорите бяха изтекли.

Кризата и днес не е приключила, но общинската фирма “Софекострой” се дооборудва с допълнителна техника и разширява капацитета си, Столичното предприятие за третиране на отпадъците увеличи броя на работниците, закупи техника и работи активно, а няколко столични района закупиха техника за почистване и кметовете им се справят добре с чистенето. Накратко казано, мобилизираме собствен ресурс за излизане от кризата. Отделно от това възложихме на кмета на Столичната община да представи концепция за това, как в бъдеще ще се работи по почистването на Столичната община.

- Трябва ли общината да развие собствен капацитет за почистване и какви ще бъдат ползите от това?

- Убеден съм, че не трябва да допускаме да бъдем в положението, в което частните фирми да ни извиват ръцете и когато решат - да ни вкарват в криза и в поредица от съдебни дела, от което градът да страда. Столичната община трябва да наложи политика на смесен модел на чистене на територията, да развие собствен капацитет от общински структури за почистване и успоредно с частните фирми да чисти част от районите. Тези общински структури може и да поемат и други комунални дейности, да оказват помощ на районните кметове в кризисни ситуации и ще работят в реална конкуренция с частните фирми, за да не ги оставяме свободно “да си разиграват коня”. Така този бизнес ще се изсветли и ще имаме възможност да въвеждаме и изискваме нови и по-високи стандарти в чистенето.

- Как се определя колко пари общината трябва да заплати за дейностите по чистотата?

- Всяка година общинската администрация подготвя доста сложно задание, наречено “годишна задача за дейностите по чистотата”, в което за всяка улица и за всеки тротоар се задават задължителното миене, метене, обработка срещу заледяване, почистване на шахти и регули. Към тях се добавят сметосъбирането и сметоизвозването, смяна на съдове, дезинфекция и всички останали дейности по чистотата. Тази задача е различна за през лятото и зимата. Всяка дейност има своята кратност на изпълнение по улици, тротоари и райони на Столичната община, както и конкретна цена, постигната в преговорите и заложена в договорите на почистващите фирми. По отношение на улиците и тротоарите е от изключителна важност точната им дължина и ширина, защото всеки обработен кв. м от тях има цена и грешките струват много скъпо.

Например едно от първите неща, които с експертите на “Синя София” в СОС установихме през 2024 г., бе, че Столичният инспекторат е

работил години наред с невярна база данни за дължините и ширините на улиците

в общината. Когато взехме актуализираната база данни от Географска информационна система, установихме разлика от стотици декари, съответно актуване на дейности на невярна основа, в ущърб на общината. Освен това не е съобразявано, че когато се актува метене и миене на улиците и тяхната обработка, площта на кръстовищата е включвана по два пъти вместо един път. Да не говорим за това, че са актувани и съответно заплащани като обработени площите от улиците, които трайно са заети целогодишно от паркираните автомобили. Като “дръпнахме калема”, се видя, че години наред общината е плащала за неизвършени реално дейности за десетки милиони! Сега поне базата данни е актуална и се надявам да са си взели поука от нашите препоръки. Предстои да го проверя.