БСП утвърждава образа си на наследствена партия - новият обединител на вътрешната опозиция е Кирил Добрев

От изхода на битката зависи кой ще влезе в управлението, ако спечелят изборите

Корнелия Нинова започва да губи почва под краката си в БСП. Опонентите й я бламираха цели четири пъти на последния пленум на "Позитано" 20 – нечуван скандал за един председател. От цялата процедурна баталия по прегласуване на предложенията стана ясно, че зад нея стоят само знаковите министри на Жан Виденов - Румен Овчаров и Румен Гечев. И двамата я защитават с целия плам, на който са способни, пред своите и пред медиите.

Въпросът е доколко могат да й помогнат да запази поста си. Първият от тях

все още има влияние в големи структури

на столетницата, докато вторият след дългогодишното си битие на професор от УНСС не може да осигури сериозно количество гласове в полза на лидерката. Но тримата заедно останаха в малцинство в Националния съвет срещу увеличаващата се вътрешнопартийна опозиция.

Към нея вече принадлежи и заместник-председателят Кирил Добрев. Това стана ясно още в началото на извънредното положение. А тези дни той ясно заяви амбициите си да оглави партията, което не е изненада за никого. Лидерите на БСП по традиция винаги се опасяват от най-близкото си обкръжение.

Добрев много разчита на името си като син на друг Виденов министър и кандидат за второ червено правителство през страшната 1997 г. Знае, че в столетницата тачат баща му Николай Добрев и благодарение на него върви нагоре в йерархията вече повече от 10 години. Още на първото си изказване на червен конгрес като делегат той започна словото си с думите: "Казвам се Кирил Николаев Добрев", знаейки колко много държат социалистите на семейното начало в партията.

Той има шансове да убеди членовете на БСП да гласуват за него в предстоящия общопартиен вот наесен. Идеята за този нестандартен избор беше на Корнелия Нинова и така за първи път цялата формация ще се произнесе кой да е новият лидер. Тя предложи процедурата, осланяйки се на факта, че всеки председател може да организира апарата в своя полза. И защото знаеше, че вътрешнопартийната опозиция няма обединителна фигура, която да й противопостави.

Този път обаче "врагът с партиен билет" откри липсващото име. Зад Добрев са други знакови лица с позиции в партията - Сергей Станишев, Георги Гергов, Ангел Найденов, Костадин Паскалев, Георги Пирински, Дора Янкова. След смъртта на

Стефан Данаилов,

който примиряваше

всички лобита

и винаги със словото си успяваше да консолидира враждуващите групировки около председателя, сега Корнелия Нинова не може да разчита на такъв ярък авторитет. С нея освен Виденовите министри са някои от по-младите като Крум Зарков, Стоян Мирчев, Александър Симов, но те все още не са натрупали достатъчен политически опит, за да осигурят лидерството й.

Битката в БСП се ожесточава с всяка изминала година, в която партията не е във властта. С изключение на 2013 г., когато социалистите имаха трима министри в правителството на Пламен Орешарски, те броят, че са без достъп до управлението вече 11 г. Догодина ще станат 12 - тоест

точно три мандата.

Това е главната причина, поради която вътрешнопартийната опозиция иска да свали Корнелия Нинова. Опонентите й се надяват да спечелят парламентарните избори и да влязат в министерствата. А ако остане тя, може да остави най-апетитните места за лоялни към нея социалисти. А това ще увеличи болезнения престой на останалите в опозиция.

Когато през 2016 г. червената фурия бе избрана за председател, всички лобита заровиха томахавките на войната. Тя ги приобщи, включи ги в ръководството, а те притихнаха в очакване, че през 2017 г. новата управляваща "Позитано" 20 ще ги изведе до победа. Дори и опитните влиятелни фигури, които Нинова изгони от листите.

Но съдбата не бе благосклонна към червената идея. Не успяха да спечелят народното доверие и да свалят ГЕРБ от върха. И започнаха вътрешнопартийните битки.

Първо беше скандалът със собственика на ЦУМ - бизнесмена Георги Гергов, за срещата със Сотир Цацаров и Сашо Дончев, заради което той бе принуден да напусне Изпълнителното бюро. След това имаше борба за местата на Сергей Станишев, Елена Йончева и Велизар Енчев в евродепутатската листа. После беше

битката за Истанбулската конвенция

с президента на ПЕС.

А накрая в нощта на изборите миналата година, когато червените взеха само Перник и Русе от големите градове, Корнелия Нинова изобщо не се появи на пресконференцията, а коментар за резултатите направи Кирил Добрев.

И така полека-лека след много партийни битки председателката остана в опозиция. Изпокара се с почти всички лидери на мнения. Не си взе поука от Сергей Станишев, който изкара няколко мандата начело на БСП, защото умееше да лавира и да разпределя власт между различните лобита.

Но разчитайки на младите и на Виденовите министри, Нинова е решена да остане на поста си, защото само така може да бъде премиер – нейна лелеяна мечта. Отдавна столетницата не е в кондиция, която да я изведе сама до властта. Така че дори и да се пребори наесен за лидерското място, ще й трябва партия съюзник. Възможностите не са много –

единствените, които могат

да й осигурят това,

са ГЕРБ или ДПС.

А тя не е сигурна кой от тях ще й позволи да стане министър-председател.

Формацията на Бойко Борисов никога няма да се съгласи друг освен него да бъде начело на правителството. Хората на Ахмед Доган са по-склонни да подкрепят БСП – те вече са били няколко пъти в коалиция. Засега обаче не се очертава столетницата да вземе толкова гласове, че да може да диктува условията.

За това си дава сметка и вътрешнопартийната опозиция, която също иска да управлява страната, но въпросът с кого, ще решава по-нататък. В момента са се концентрирали върху задачата си да свалят Корнелия Нинова. Трудно е да се прогнозира кой ще победи в тази битка – дали лобитата на Виденовите министри с настоящата председателка, или тези на Добрев, Станишев и Гергов. Въпросът е с кого ще работи вездесъщият апарат, част от който председателката уволни наскоро. Другите двама кандидати – Валери Жаблянов и Красимир Янков, имат слаби шансове да овладеят партията.