Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Убиец ли е крал Ричард ІІІ?

Убиец ли е английският крал Ричард III? На пръв поглед категоричен отговор на този въпрос дава Уйлям Шекспир в едноименната си трагедия, написана около 100 години след възцаряването на монарха. Образът, който изгражда гениалният драматург е на морално и физически уродлив узурпатор, който не се спира пред нищо по пътя към властта. Така, според пиесата, след като убива крал Хенри VІ, Ричард отива на погребението му и се обяснява в любов на снаха му - лейди Ан, съпругата на Уелския принц Едуард. Малко преди това гадният гърбушко е оставил и нея вдовица,

но двете убийства не му пречат

да я убеди да се омъжи за него.

Не стигат тези престъпления, но Ричард, който все още е херцог Глостър, нарежда да убият и брат му Кларънс, който по това време е затворен в Тауър от по-големия им брат Едуард, и то така че последният да се почувства виновен за злодеянието, защото той го е изпратил в тъмницата. По този начин след като престолът е оставен без наследник, Ричард ІІІ става новият английски крал. Следващата му стъпка е да се ожени за жената на покойния крал, а накрая ликвидира и последното препятствие - убива собствените си племенници Едуард и Ричард, които са още деца. Последвалото сражение с граф Ричмънд – бъдещият крал Хенри VІІ Тюдор, слага справедлив край на ужасите и драмата приключва, като оставя зрителите с чувството, че съдбата е наказала злодея.

Всъщност не само Шекспир, а и други видни представители на една от най-бурните епохи в английската история са оставили свидетелства за абсолютно отрицателния морален профил на Ричард ІІІ Плантагенет. На първо място е хуманистът Томас Мор, от когото явно е повлиян и великият драматург, за да създаде безсмъртната си творба.

Историята на двамата племенници на Ричард ІІІ е гвоздей в програмата и на съвременния музей в Тауър. В старинната крепост все още

една от кулите се нарича "кървавата",

точно защото в нея са били затворени младите принцове. Туристите се запознават със зловещата драма посредством съвременни интерактивни средства.

Момчетата, които са синове на Едуард IV, са на възраст съответно дванадесет и девет години, когато при внезапната смърт на баща им през април 1483 г. по-големият син, под името Едуард V е обявен за престолонаследник, а Ричард, херцог на Глостър, е посочен за негов покровител и закрилник.

В продължение на два месеца чичото говори за официалната коронация на своя непълнолетен племенник, която е насрочена за 22 юни. Броени дни преди официалната церемония обаче децата на предишния крал са обявени за нелегитимни наследници на короната, защото бракът на баща им Едуард IV с Елизабет Удвил бил невалиден. Тогава младите принцове са откарани в Тауър, който по това време се използва едновременно както за дворец, така и за тъмница, а след това така и никой не ги е видял повече.

Съвременните историци обаче поставят под съмнение събитията от живота на монарха, случили се преди половин хилядолетие. На практика темата се е превърнала в един от

най-разгорещените исторически спорове

изобщо в света. Още повече че особено за мистериозното изчезване на племенниците му в Тауър е възможно да са отговорни и други, дори и противниците на Ричард ІІІ от династията на Тюдорите, които след това вземат властта.

В наши дни в Обединеното кралство дори е създадено "Общество за Ричард ІІІ" под почетното председателство на Негово сиятелство настоящия херцог на Глостър. Към момента негови членове са няколко хиляди души - историци и любители, които декларират, че са си поставили за цел да реабилитират в представите на хората средновековния владетел или поне да разкрият обективно фактите за неговото управление.

Според информацията, поместена на сайта на организацията, "Обществото счита, че Ричард III и неговите предполагаеми злодеяния трябва да бъдат оценени в контекста на периода, в който е живял. Нравите и поведението тогава са били коренно различни от тези в наше време и затова е необходимо да се разгледа периодът на Ричард III, а не само личността. На тази основа ние активно насърчаваме изследванията на всеки аспект от късния ХV век, който хвърля светлина върху въпроси като "какво е да си Ричард III?, добър крал ли беше или щеше да бъде (ако беше останал по-дълго на трона)?, и какво изобщо означава да е добър крал?"

Как бяха идентифицирани останките на последния английски средновековен владетел, четете в новия брой на сп. "Космос"