Няколко случая на убити от мълнии потресоха хората у нас и през първия месец на лятото. Само през последната седмица светкавица причини смъртта на 38-годишен рибар на брега на язовир “Искър”, а на 17 юни мълния уби на място 47-годишен мъж, излязъл да разходи кучето си в жк “Люлин” в София.

Пристигналата след 8 минути линейка го заварва още жив, но въпреки предприетите мерки за реанимация човекът издъхва на входа на “Пирогов”. При последния инцидент са

пострадали и

деца, които са

играели наоколо

Новината за трагедията в столицата имаше и особен ефект. Причината е, че в масовата представа нещастните случаи с мълнии са характерни за рядко населени места – планини или открити местности, където липсва защитата от гръмоотводите на високите сгради, докато се смята, че смърт, причинена от изпразване на мощен природен електрически заряд, между блоковете в панелния комплекс е почти невъзможна.

От друга страна точно в първите дни на лятото у нас е пикът на гръмотевичните бури - само за едно денонощие, на 25 юни, са регистрирани над 35 000 мълнии.

Все пак хората са свикнали и със

сравнително малкия риск мълнията да удари точно тях

Разбира се, не става дума за непредпазливи туристи, които са по върховете на планините или на полето, където няма удобно прикритие и шансовете за такъв удар нарастват многократно.

Ненапразно и изразът “гръм от ясно небе” е станал синоним на нещо с нищожна вероятност да се случи. Този факт се подкрепя донякъде и от научните изследвания направени на базата на годишните статистики за този вид опасност в света. От тях излиза, че вероятността да бъдете поразени от гръм в рамките на една година при нормални обстоятелства е доста малка - около 1 на 700 000, а рискът за цял един човешки живот от средно 80 години е 1 към 10 000. При това около две трети от хората, преживели такъв шок оцеляват.

Още по астрономически са цифрите за вероятността подобен инцидент да се случи два пъти на един и същи индивид – около 1 на 9 000 000. Но за съжаление по света са познати и още по-невероятни случаи на поразени от този непредсказуем феномен. Съществуват добре описани и документирани случаи на хора, които многократно са били удряни от мълния, често пъти дори при добри метеорологични условия и напълно ясно небе. Именно тези абсолютно малки рискове дават и основание на някои да смятат, че в ударите от мълнии има някаква мистерия.

Може би най-известният пример за човек, пострадал многократно от мълнии е този с Рой Кливланд Съливан, който от 1936 г. е работил като пазач в националния парк “Шенандоа” във Вирджиния, САЩ. Докато патрулирал из природния резерват между 1942 и 1977 г., Съливан е бил ударен общо седем пъти от светкавици, което му спечелва и официално първо място в Книгата на рекордите на “Гинес” по този показател. За учудване е, че още по време на второто поразяване, спечелилият си прозвището “човешки гръмоотвод” Съливан е карал камион. Обикновено се приема, че металните автомобили служат като “клетка на Фарадей” и милионите волтове електричество протича от външната им страна, като оставят хората вътре невредими.

В този случай обаче мълнията първоначално била ударила дърво, от което

зарядът рикоширал, за да влети през отворения прозорец на камиона. Още по-странно е, че камионът продължил да се движи заедно с изпадналия в безсъзнание злощастен охранител на парка. Вероятно заради това в последвалите инциденти вече никой не можел да разубеди Съливан, че е преследван от

свръхестествена

зла сила

В един такъв зловещ случай на 7 август 1973 г. той забелязал отдалеч надигащия се тъмен облак и побързал да се отдалечи от него.

Впоследствие твърдял, че буреносният облак сякаш започнал да го преследва, и точно когато си мислел, че се е отдалечил на безопасно разстояние, и слязъл от превозното средство с чувство на облекчение, изведнъж отново е ударен от мълния, при което обувките му отхвръкват и косата му се запалва. При подобни обстоятелства става още един от ударите - на 5 юни 1976 г. При друг случай, но вече докато копаел в градината си в ясен ден, сякаш от нищото се появява черен облак, мълния рикошира от трансформатор наблизо и отново го удря в рамото. След поредния удар дори приятелите му започнали страхливо да го отбягват, за да не станат жертва на странната му орисия. Съливан се пенсионира през 1976 г. и се премества със съпругата си в друг град. Страхът му от мълнии обаче го подтиква да снабди къщата си с множество усъвършенствани гръмоотводи,

които са изведени с медни проводници дълбоко в земята.

Но дори и тогава той отново е ударен от светкавица, докато бил на риболов през 1977 г. По този повод в интервю за местен вестник след инцидента Съливан казва: “Някои хора са алергични към цветя, докато аз съм алергичен към мълнии”. На практика обаче човекът живеел в постоянна депресия, защото с основание смятал, че фаталният удар предстои.

По ирония на съдбата обаче му било писано да умре от друго. На 28 септември 1983 г. го намерили с огнестрелна

рана в слепоочието, като се предполага, че сам е сложил край на живота си. Може би самоубийството му е било вследствие хроничен страх. Най-вероятно никога няма да узнаем със сигурност.

Въпреки че Съливан държи официалния рекорд, оказва се че има човек, преживял и десет удара. Това е 64-годишният Мелвин Робъртс от щата Южна Каролина. През 2011 г., когато медиите се заинтересуват от него, той вече е бил ударен шест пъти от мълния, а оттогава още 4 пъти. И макар че тялото на Робъртс е цялото в белези и има хронични здравословни проблеми като увреждания на нервите, болки и загуба на памет от срещите си с природната стихия, които свидетелстват за тези поражения, не се знае какво привлича светкавиците към него.

Като преживял многократно ужасяващия инцидент той разказва какви са чувствата, които е изпитал: “То е като да сграбчиш електрически кабел – не усещаш изгарянията, докато не приключи. Изпичаш се отвътре навън като в микровълнова печка. И имаш ужасни болки в костите. Когато те удари, все едно те е блъснал товарен влак. Отблъсква те, удря те. Иначе може да виждате какво става наоколо, но нямате контрол върху тялото си. Все едно гигантска спринцовка от небето се забива в тялото ти и обръща всичките ти вътрешности.”

На фона на тези случаи “само” 6 пъти е бил ударен от гръмотевица Карл Майз, техник към университета в Оклахома. За първи път той е застигнат от мълния по време на състезание по родео през 1978 г. Спортната проява е прекъсната по средата именно заради силната буря, която се извила в района. Майз бил уцелен от мълнията тъкмо когато се опитвал да влезе в автомобила си. Въпреки че е изхвърлен на 5 метра от силата на природното електричество, той се отървал сравнително невредим. Следващият удар е през 1994 г., когато се опитвал с един лост да помогне при товаро-разтоварни работи на свой приятел.

Светкавицата била прехваната

от близкия телеграфен стълб и след това преминала през желязото в ръцете му. През 1996 г. той отново е бил ударен, докато легнал по корем, поправял кабели за улично осветление. Светкавицата ударила първо близкото дърво, но след това по кабелите стигнала до Майз и “изригнала” от тялото му. Забележителното е, че и този път той се отървал доста невредим, с изключение на едно тежко изгаряне на гърдите. Третия път го удря гръм, докато се опитва да прибере люлка от градината си в опит да защити имуществото и семейството си от наближаващо торнадо. Този път небесният ток се предал от веригата на люлката към тялото му. След всеки от преживените инциденти “живият гръмоотвод” разказвал, че чува оглушителния шум и

вижда сини пламъци

А когато бил ударен последователно още три пъти вече привлича вниманието на новинарските програми. Дори получил предложение от института “Джонс Хопкинс” да вземе участие в изследване, посветено на пораженията от мълнии. След като му излязло име на неудачник, къде на шега, къде на сериозно, колегите му изрисували каската му със знака на светкавица. В същото време избягвали да стоят близо до него, когато има буря. Всъщност при единия от случаите неговият колега Майк Питърс току-що му бил казал на майтап, че ще се отдръпне на почтително разстояние, а по-късно разказвал: “Бях точно до него, когато падна мълнията”.

Но по-интересното е, че почти всички инциденти на Майз не се подчиняват на общите представи за поведението на природното явление. Така например се смята, че мълнията би избрала най-високата проводяща точка в района, докато техникът почти всеки път е бил на ниски места и дори легнал по корем на земята, за да поправя кабели. На всичкото отгоре не се отличавал и с висок ръст. За разлика от другите рекордьори в тази странна категория обаче изглежда, че заради сравнително леките си наранявания Майз е запазил оптимизма си. Затова в свое интервю той споделя за своето “проклятие”:

“Някои хора твърдят, че съм нещастен, но аз мисля, че съм късметлия, щом

съм останал жив”

И все пак има ли някакво обяснение за подобни загадъчни случаи?

Според скептиците е много просто – най-често тези, които стават жертва на мълнии, имат професии, които изискват работа на открито и по този начин чисто статистически попадат в тази категория. Любителите на конспирации пък дават по-сложни възможни причини. Една от теориите е, че има някакво неизвестно качество във физиологията на човека, което действа като магнит за електричеството. В тази връзка най-невероятен е доводът на изследователите на паранормалното, които твърдят, че наистина има случаи на зли сили, преследващи хората.

По отношение на последствията от тях ударите от мълнии пораждат и друг странни въпроси. Освен смъртните случаи, парализата, тежките травми и изгарянията понякога преминаването на мощния заряд през човешкото тяло води и до загадъчни ефекти, за които науката все още няма обяснение. Най-често срещаните поражения за човешкия организъм при оцелелите са загуба на памет,

гърчове, хронична обърканост,

безсъние, депресия, посттравматичен стрес и амнезия. От своя страна те могат да доведат до драматични промени в личността или силни колебания в настроението на пострадалите. Често те започват и да действат по определен нетипичен начин, за което няма логично обяснение.

По мнението на д-р Мери Ан Купър, директор на Програмата за изследване на наранявания от мълнии и електрически ток към Университета на Илинойс в Чикаго, тези явления се дължат на ефекта, оказван върху деликатната химия на човешкия мозък.

“Мълнията засяга частта от мозъка, която контролира личността, емоциите и ориентирането. С жертвите на гръмотевици се случва същото, каквото и с компютър при електрически удар. Външно устройството изглежда добре, а и отвътре всички платки на пръв поглед са непокътнати, но в крайна сметка той не може да функционира правилно. Или както ми каза един от пациентите ни: “Офис мениджърът на мозъка ми е напуснал работа и не се връща.”

При това, според изследователите, при много от пострадалите симптомите могат да останат невидими в продължение на години. В медицинската практика по света обаче са регистрирани и още по-странни случаи, при които дори има положителен ефект от срещата с поразяващата сила на природното електричество. Има хора, които твърдят че благодарение на такъв удар дори са били излекувани от слепота или глухота. Към ползата от урите на мълнии могат да се отнесат и разказите за появата на „хиперсексуалност“, които вследствие на това развиват стремеж към ненаситен секс, което вероятно също се дължи на психически промени в личността. Интересен е и случаят на Харълд Дил, който след като бил ударен от светкавица през 1969 г. загубил окончателно усещането си за студ. По-късно той обяснявал: “Излизам навън само по шорти при температура 14 градуса под нулата, а накисването във вана с ледена вода ми дава приятното усещане за спокойствие.”

Но има и загадъчни случки със жертви на мълнии, които просто нямат обяснение

През юни 1989 г. “преследвачът на бури” Стив Мелвин е ударен точно в момента, в който снима светкавици. Той оцелява, но камерата и стативът му напълно се разпаднали. Куриозното е, че филма остава непокътнат и на проявената по-късно снимка се вижда зле очертан контур на човек очертан от светкавици. По-късно Мелвин разказва за призначните кадри: “Чух всякакви предположения. Някои казват, че съм имал “преживяване извън тялото”. Други пък твърдят че баба ми е слязла от небето за да ме отклони от пътя на светкавицата или че става дума за пътуване в друго измерение. Никога няма да разбера истината.”

Още по-невероятно е, че след инцидента батериите на уредите на Мелвин започнали да се износват само за няколко дни, а не в продължение на месеци, за които били предвидени.

Часовникът на друг пострадал от мълния - Робърт Дейвидсън има подобен необясним феномен с часовника си. След като преди 15 години преживял удара на ръката му вече не функционирал никакъв електронен часовник, освен този, с който е бил тогава.

Още по-голяма загадка представляват

кълбовидните мълнии

За тях науката откровено признава, че все още няма обяснение. Едно от първите описания на явлението е от 1638 г., когато “голямо огнено кълбо” влезнало през прозореца на една английска църква и причинило страшни поражения. Според статия в “Нешънъл Джиографик” съществуват изследвания, по чиито данни поне половината от всички наблюдавани случаи на кълбовидна мълния са плод на халюцинации, причинени от магнитните въздействия при силни бури. Въпреки това в наши дни повечето учени, макар да не знаят какво го поражда, са съгласни, че

явлението съществува

Нещо повече – вече е документирано от специалистите. Докато с помощта на камери и спектометри изучавали гръмотевична буря през 2012 г. изследователи от Северозападния университет в Ланджоу, Китай случайно заснемат и кълбовидна мълния. Огненото кълбо се появява веднага след удар на мълния и продължава да лети хоризонтално около 10 метра. От своя страна спектометрите пък са засекли в него наличието на силиций, желязо и калций, които са характерни за местната почва.

Вероятно все пак най-учудващото обаче си остава, че точно като древните, които са създали хиляди митове около страховития природен феномен, така и съвременните хора са запленени от силата на мълниите и историите на пострадалите от тях.