Русия, Куба, Мексико, Турция, Иран, Китай и дори Ватиканът са между най-вероятните дестинации, ако наследникът на Чавес не успее да се справи с недоволството в страната си

Въпреки че твърди, че ще остане на поста си, под засилващия се вътрешен и външен натиск Николас Мадуро всеки момент може да напусне Каракас в неизвестна посока, пресмятат международни наблюдатели.

При това може да отмъкне и значителна част от националното богатство на изпадналата под негово ръководство в дълбока криза латиноамериканска страна.

Примерите от историята с управници от този калибър, изпаднали в сходна ситуация,

също говорят в полза на подобен изход от трудната ситуация (за тях четете на стр. 8).

Още в края на януари бразилският вицепрезидент Хамилтън Мурао предложи да се осигури коридор за бягство. "Трябва да освободим място, откъдето Мадуро и неговата банда да избягат, да го пуснем и да оставим страната да се възстанови от тях", каза той в свое интервю на 25 януари, докато заместваше бразилския държавен глава.

От своя страна бразилският президент Яир Болсонаро също заяви, в интервю за телевизия Record: "Историята показва, че диктаторските режими не си отиват по мирен начин", но Бразилия "е достигнала границата на това, което може да помогне за възстановяване на демокрацията" във Венецуела.

Последваха и няколко сериозни сведения за опити на режима в Каракас да изнесе огромни суми в чужбина. Първоначално Банк ъф Ингланд отказа да даде на правителството на Венецуела депозирано от него злато на стойност 1,2 милиарда долара.

Впоследствие стана ясно, че турската компания Sardes е изнесла злато на стойност 900 милиона долара от Венецуела за Турция. Компанията се е появила през декември 2017 г., два месеца след като венецуелският лидер Николас Мадуро посети турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Анкара.

Още в първия месец на 2018 г. тя е пренесла злато за 41 млн. долара, а през следващия – за 100 млн. долара. В отношенията между двете страни това е безпрецедентен случай на сътрудничество, съобщават от агенцията. В края на януари парламентът на Венецуела, контролиран от опозицията, съобщи за опит да бъдат изнесени 20 тона злато от страната. Според противниците на сегашния президент Николас Мадуро има вероятност то да е било предназначено за Русия.

Банка в Португалия също блокира опит на венецуелското правителство да прехвърли 1,2 млрд. долара по сметки в Уругвай, каза депутатът Карлос Папарони на заседание на Конгреса.

В тази връзка стана ясно, че голяма сума пари от държавната петролна компания Petroleos de Venezuela са постъпили по адвокатска сметка и в банка в България, след което част от тях са били трансферирани в други страни, съобщи главният прокурор.

Мадуро има дори личен мотив за бягство, тъй като съпругата му Силия Флорес, чийто двама племенници, излежават 18-годишна присъда в американски затвор за трафик на кокаин, също била повишила натиска върху мъжа си да търси такъв изход.

Но къде би могъл да избяга венецуелският президент?

Проблемът е, че по принцип всяко потенциално убежище носи риск както за Мадуро, така и за замесените страни.

"Мисля, че за прехода на страната към демокрация е

по-добре той да е извън страната",

каза за Мадуро Елиът Абрамс, специален представител на държавния секретар Майк Помпео за Венецуела. "И има редица страни, като например приятелите му в Куба и Русия, които мисля, че биха желали да го приемат", добави той пред репортери.

Както е известно, един от най-близките съюзници на Мадуро е комунистическото правителство на Мигел Диас-Канел в Куба. Затова е логично той да получи и най-добър прием там.

(От 3-та стр.)

Джон Болтън, съветник по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп, също написа, че Мадуро и неговите висши съратници трябва да се пенсионират на "хубав плаж някъде далеч от Венецуела", като предположи, че той може да е близо до Гуантанамо.

От друга страна обаче точно в този момент Хавана едва ли има интерес да си навлече гнева на САЩ с подобна постъпка. Допълнително влошаване на отношенията на карибската държава с американците ще доведе до строги санкции, които могат да застрашат и неговата сигурност.

Друга възможност е Мексико - страната, която все още не е признала Хуан Гуайдо за временен президент. Миналата година през юли, когато беше избран, известният с радикалните си левичарски възгледи мексикански президент Андрес Мануел Лопес Обрадор обяви,

че ще направи

от страната си

"втора Венецуела"

Засега мексиканските власти отричат да са обсъждали даване на убежище, но според анализатори страната има богати традиции в това отношение. Достатъчно е да се припомни, че именно там след сблъсък със Сталин е приютен и Лев Троцки през 1937 г. от левия президент Лазаро Карденас.

Една от най-спряганите възможни дестинации, разбира се, е Русия. Според експертите Мадуро е важен съюзник за Путин по една проста причина - южноамериканската страна дължи много пари и петрол на Кремъл. Затова е нормално в Москва да се тревожат, че позициите на венецуелския президент са силно застрашени. Любопитното е, че според изнесеното в статия от Естебан Дуарте, Ерик Мартин и Иля Архипов за Блумбърг, руснаците вече показват признаци на съмнение в способността на Мадуро да удържи властта. "Москва не обича Мадуро, но няма голям избор

- цитират в тази връзка те свой анонимен източник, запознат с дискусиите по въпроса. - Затова от Кремъл няма да го насърчат да избяга, ако нямат ясна алтернатива, а такава за тях не е Гуайдо."

Въпреки всичко бягство в Русия няма да бъде изненада за никого, тъй като има много прецеденти за подобни решения.

"Ако Мадуро се обърне за помощ към Русия, президентът Владимир Путин ще му даде убежище" - коментира за Блумбърг в тази връзка политологът Андрей Кротунов, ръководител на Руския съвет за международни отношения. "В правилата ни не влиза да се отказваме от своите хора, а той все още е един от нашите."

Но подобен сценарий явно се предвижда за много краен случай, тъй като засега все пак изглежда, че Русия се надява режимът да покаже нужната устойчивост. Един от сравнително по-изненадващите варианти би бил Мадуро да замине за Турция. Подобни догадки обаче имат своето основание. Само преди месец турският президент Реджеп Тайип Ердоган се обади на венецуелския си колега, нарече го "брат" и го увери в подкрепата си.

Доколкото папа Франциск беше призован да посредничи в кризата, Ватиканът също би могъл да бъде използван като изход за Мадуро. Венецуелският лидер, когото все повече страни не признават за законен държавен глава, вече се обърна с молба към Светия престол "да посредничи за "улесняването на диалога във Венецуела". В тази връзка обаче трябва да се отбележи, че според в. "Кориере дела сера" в своя отговор от 7 февруари понтификът, вместо да напише "Господин президент" използвал обръщението

"Дълбокоуважаеми господин Мадуро"

Папата му написал още, че е "дълбоко разтревожен от създалото се положение" и се безпокои за "страданията на славния венецуелски народ". В хладното отношение от страна на главата на Римокатолическата църква, наблюдателите виждат по-скоро желанието на Ватикана да остане неутрален, а при това положение папската държава би могла да бъде най-много междинна спирка по пътя на евентуалната емиграция.

Макар че звучи малко екзотично, Мадуро би могъл да потърси спасение и в Китай.

А китайското ръководство има особено основание да се тревожи за най-верния си съюзник в Южна Америка. Приятелството между двете държави е подкрепено с огромни заеми, инвестиции и продажби на оръжия.

Китай е и най-големият кредитор на режима,

тъй като по данни на Си Ен Ен само в периода 2007-2016 г. китайски банки са предоставили заеми за 62 млрд. долара на венецуелското правителство. Освен всичко Венецуела би трябвало да бъде за Пекин и "идеологическо бойно поле". Въпреки тези аргументи, мнозина са по-скоро скептични към хипотезата азиатският гигант да се заеме лично със спасяването на Мадуро, като му даде убежище. Подобен вариант не се вписва и в традиционната прагматична политика на Китай, често описвана с фразата на Дън Сяопин "Не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки".

Доколкото Иран също е ключов съюзник за режима в Каракас още от идването на Чавес на власт през 1999 г., той също може да помогне на закъсалия Мадуро. Още повече че и двете страни са членки на ОПЕК и имат многобройни взаимни икономически споразумения. А когато миналата година беше извършено покушение с дрон срещу Мадуро, Техеран беше и между първите, които му засвидетелстваха подкрепата си. Разбира се, винаги съществува и една допълнителна хипотеза - оставането на Мадуро докрай във Венецуела. Същевременно тя е и най-опасната за него, защото в условията на сегашната икономическа катастрофа съдбата му, може да бъде подобна на тази на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.