Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Учените са на път да открият какво удържа Вселената цяла, въпреки че е в постоянно движение

Ураган от тъмна материя се движи през Млечния път и скоро ще стигне Земята. Според учени това едва ли ще доведе до някакви сериозни смущения, но ще е уникален шанс да бъдат „заловени“ неуловимите досега мистериозни частици. Така най-накрая научната общност ще има възможност да разбере от какво се състои това екзотично вещество.

„Съвременните космологични схващания са, че нашата Вселена се състои от около 5% обикновено вещество (бариони – неутрони и протони), 27% тъмно вещество и 68% тъмна енергия“, обясни пред „Космос“ космологът от Института по астрономия към БАН проф. Даниела Кирилова.

Според нея „тъмното вещество или както често го наричат (от неправилен превод от английски) „тъмна материя“, е хипотетична форма на веществото“.

„Тя съставлява доминиращата част от веществото във Вселената – посочва Кирилова. – Неговото наличие е установено само в резултат на гравитационния му ефект. За пръв път за наличие на невидимо вещество във Вселената говори щвейцарският учен Фриц Цвики“. При изучаването на движението на галактиките в купа „Кома“ той установява, че техните скорости са по-високи от очакваните. Оттук ученият прави извода, че масата им съответства на масата на галактичен куп, който би трябвало да бъде четиристотин пъти по-голям от този на наблюдаваното видимо вещество в тези галактики.

„Затова Фриц Цвики нарича определеното по гравитационното му въздействие вещество – тъмно вещество dunkle (‘dark matter’)“, обяснява Кирилова. Затова днес е установено присъствието на тъмно вещество с различни методи и на различни мащаби.

„Има такова както в куповете от галактики, така и вътре в галактиките,“ казва космологът.

Въпреки че голяма част от Космоса представлява тъмното вещество, това не пречи то да е една от най-големите мистерии в науката. Една от причините е, че тя не отразява светлината, тоест е невидима. Затова и никога не е била пряко наблюдавана, тъй като единственото доказателство, че изобщо съществува, е гравитационното й въздействие върху видимата материя.