Това е дядо ми Драгомир - мъж, съпруг, баща, българин, православен, патриот, разказвач, веселяк и добър човек. Той е моят будител, не портретите от стената. Ако приличам поне наполовина на него, ще бъда горд и щастлив. Мой личен патос си е това, не ви карам да го споделяте. Пред него нося отговорност, освен че нося името му.

Чувам те, дядо, чувам те. Ама е голяма шумотевица, да знаеш...

*От фейсбук!