Преди да произведе само с една ръка невероятния изстрел, тича 21 км с подут крак, другият му е с травма, а на гърба си носи 25 килограма багаж

“Афганистан е най-голямото ми предизвикателство, защото там животът ти виси на косъм”, казва военният

Лишения, тежки тренировки, стрелби и опасни мисии в различни горещи точки по света. Това е животът на 39-годишния снайперист Крум Хаджипетков, който е ефрейтор от 31-ви механизиран батальон в Хасково. Преди дни неговият точен мерник успя да смае всичките 19 нации в най-голямото състезание за военни снайперисти от НАТО, правейки рекордно точен изстрел на 1,5 км с пушка, подпряна на раницата му, и с една ръка.

Личните рекорди, които той поставя обаче, са плод на дългогодишен труд и много безсънни нощи. Запалва се по стрелбата, когато е едва 7-годишен.

"Тогава за първи път отидох на стрелбище и имах възможността да стрелям с пушка - спомня си пред "168 часа" Крум. - Въпреки възрастта си, държейки оръжието, си помислих, че искам да уцеля някоя много малка мишена на разстоянието, на което бях тогава - 50 метра. Реших да стрелям по една капачка от бутилка и за мое щастие още първият ми изстрел беше точен, въпреки че нямаше кой да ми обясни техниките и как се прави. Трябваше на тези години да проявя изобретателност, за да мога

сам да

стабилизирам пушката

Успях да го направя."

В юношеските си години осъзнава, че ако ще борави с оръжие, то със сигурност това ще бъде снайпер.

"Избрах него, защото той е най-прецизен - разказва мъжът. - Със снайпера имаш право само на един изстрел и реално това е една от най-трудните специалности в армията. Не обичам оръжията, с които можеш да стреляш много, искам да имам само един изстрел, но да го направя точен."

През 2009 година той успява да сбъдне мечтата, за която мисли всеки ден като дете. Тогава става професионален снайперист, постъпвайки в Българската армия.

"Когато вече бях прочел и много на теория, осъзнах, че искам да бъде армейски снайперист, а не полицейски - разказва мъжът. - Да си армейски снайперист, е много по-трудно, но аз обичам да има предизвикателство във всяко нещо, което правя. Самият профил на армейския снайперист е доста по-различен. Там рискът е много по-голям за военнослужещия. Изискванията също са по-големи. Необходими са здрава психика и физика, находчивост, определен начин на придвижване и точен мерник, тъй като стрелбите са на много по-големи дистанции. Много малко хора се ангажират с тази задача и за нея се изисква смелост."

Крум Хаджипетков няма намерение да сменя чина си, въпреки че няколко пъти му е предлагано да стане сержант. Той е отказвал с ясната идея, че неговото призвание е да бъде снайперист. Именно професията му го отвежда на опасни точки като Афганистан, където е бил на две мисии.

Едната е през 2012 г. в столицата Кабул, а другата е две години по-късно в югоизточния град Кандахар. Споделя, че това са местата, където се е чувствал най-добре, тъй като там се е сблъскал с най-големите предизвикателства.

"Изстрелите,

бързото тичане,

високият адреналин,

екипировката - там всичко е в реални условия и просто животът ти наистина виси на косъм, защото не е сигурно какво ще се случи с теб - разказва снайперистът. - Не мога да разкривам много подробности за мисиите, но ще кажа, че изпълняваме много важни задачи."

Афганистан е само едно от местата, на които той е бил заради професията си. Бил е на обучение в Грузия и три пъти в Германия. На 30 септември тази година се завърна от Нюрнберг, където взе участие в най-голямото състезание за военни снайперисти от НАТО в американската база, намираща се в близост до германския град.

Ако за други хора местата, на които мъжът ходи, са изключително опасни, то за него изобщо не е така. Той споделя, че обича професията си и е изпитвал страх само веднъж в живота си, но това не е било свързано с работата му.

"Това беше през 2015 г., когато бях на море и се наложи да спася сина си от мъртво вълнение - спомня си той. - Никога няма да го забравя. Тогава бях достигнал момент, в който аз бях изцяло под вода, в подводна яма, и само ръцете ми бяха над водата, а в тях държах сина си високо горе, за да не се нагълта с вода. Благодаря на Бог, че успяхме да се спасим."

Именно 13-годишният му син е една от най-големите подкрепи в живота му.

"Двамата сме много близки и се надявам той да се гордее с това, което правя - казва Крум. - Когато беше на 7, по моя пример го заведох и него на стрелбището и стреля с личния ми снайпер. Дадох му няколко напътствия преди това. Не можехме да повярваме, но той уцели мишена от 106 метра с първия изстрел. Още пазя снимката от този момент На нея сочи с пръстчето си къде точно е стрелял. Не държа да тръгва по моя път, както той прецени, така ще направи."

Ефрейторът споделя, че всички негови близки го подкрепят в това, което прави, но има и един човек, който постоянно се притеснява за здравето му. Това е неговата майка. Спомня си, че през 2012 година, когато заминал на първата си мисия извън България, скрил от нея къде отива, за да й спести стреса.

"Тогава пропуснах и първия учебен ден на сина си", казва още военният.

Като единствен минус на професията той отбелязва именно това, че му отнема доста от личното време, защото освен практиката,

когато е вкъщи,

чете и много теория

"Това е професия, която можеш да практикуваш, след като си натрупал много знания - разказва той. - Аз не стрелям само по обучения и на мисии, а и в цивилния живот с личното си оръжие по цивилни стрелбища."

Именно там е направил и много от постиженията си. Сред тях е и рекордът на 252 метра, при който успява да вкара три куршума в обем с големината на десет стотинки един в друг. Както и на 500 метра, уцелвайки топче за тенис на маса.

Това, с което удиви цяла България и накара всички да говорят за него обаче, се случи на най-голямото състезание за военни снайперисти от НАТО. Оказа се, че това изобщо е ипървото състезание, на което се явява.

"То беше 6-дневно и в него имаше най-различни предизвикателства по суша, въздух и вода - споделя той. - 

Беше психически

и физически натоварващо

Всеки ден имаше изпитания, които продължават дълги часове, понякога имаш само едно, друг път по три-четири. През нощта също има задачи."

Крум разказва още, че на състезанието в Германия се стреляло само по стандартни мишени, които са с размер 50 см на 1 метър.

"Ставахме рано сутрин, като имаше определени часове за всичко и трябваше да ги спазваме - спомня си ефрейторът. - Подготвяме се в екип, като всеки се състои от двама човека - един снайперист и един наблюдател на състезанието. Тренираме тактиките на стреляне, начина на придвижване и след това започва състезанието."

Той произвежда уникалния изстрел след крайния крос, който е 21 километра. Тича със снаряжение и раница с пясък, които общо тежат около 25 кг. Успява да стреля точно на разстояние от 1,5 км.

"Важно е да кажа, че

реализирането на този изстрел

е извън самото състезание

- обяснява Крум. - Той е мое лично постижение, което е извън регламента. Въпреки добрия резултат той не позволява да спечеля самото състезание, защото там е комплексно - през всичките шест дни и от всяко едно предизвикателство се формират точки и резултати, които се смятат накрая."

По думите му направил изстрела по време на т.нар. обмяна на опит, която се изразявала в това всички снайперисти да се наредят един до друг и всеки да стреля с оръжието на друг.

"В този момент решаваш сам какво оръжие да използваш в зависимост от това какво искаш да направиш - разказва още снайперистът. - Аз подбрах оръжие с най-голям калибър, позволяващ максимално далекобоен изстрел. То беше на финландския снайперист."

Крум споделя още, че по време на изстрела задължително според правилата е трябвало да бъде наблюдаван от военния, чиято пушка щял да използва. Преди това обаче немски снайперист измерил разстоянието и географската посока към изстрела. Тези данни българинът ги показал на финландеца и заедно изчислили траекторията на куршума.

"След което вече легнах на земята, а в това време той ми каза, че е готов да наблюдава през тръбата изстрела. Притаих дъх и стрелях. Уцелих мишената с първия изстрел, а той потвърди попадението. В този момент един от американците до нас каза, че това е рекорд за самото състезание, който никой досега не е поставял."

Ефрейторът споделя обаче, че всъщност е имало

няколко трудности,

пред които е бил изправен

по време на изстрела.

"Най-трудното освен тежкото физическо и психическо състояние и многото хора, които те гледат, беше, че се наложи да стрелям с една ръка, защото пушката не беше двунога, тоест нямаше поставка на земята и се наложи да я сложа на раницата си. По тази причина сложих лявата си ръка под приклада - задната част на пушката, като подложка. Заради това нямаше как да я използвам, а тя е изключително важна за стабилизирането на оръжието. Пушката е нестабилна в такива моменти. Все пак виждах за първи път това оръжие, а всеки приклад на оръжие е направен за конкретния стрелец, който го използва, тоест не е направен за мен. Въпреки всичко стрелях с една ръка, и то точно."

Друго предизвикателство според Крум било това, че самата проекция на мишената била много малка.

"С висок пулс след тичане е изключително трудно да се целиш в такава мишена", обяснява той.

Снайперистът разказва още, че по време на състезанието бил и с много травми.

"На самия крос, докато тичах, куцах и с двата крака - спомня си Крум. - На левия ми крак самото стъпало се наби и се изпълни с течност. Започнах да тичам повече на десен крак, но на него пък имах травма още от първия ден, когато паднах на друго предизвикателство. Премествайки тежестта само на него, докато съм и с 25-килограмова раница, започна да ме боли първо коляното, после и стъпалото. Така и

двата ми крака

бяха в ужасно състояние

Завърших изключително трудно. Самото бягане беше с лимит три часа и ако си над тях, просто отпадаш от надпреварата."

Именно заради болките почти всички успели да го изпреварят и той започнал да изостава с времето.

"Осъзнавайки това, си казах, че не трябва да се отпускам, и започнах да тичам максимално бързо - споделя мъжът. - Успях да настигна и да изпреваря много от тези, които ме бяха изпреварили. Завърших състезанието с време 2 часа и 58 минути. Ако бях закъснял с 2 минути, дори по-малко, щях да отпадна. После четири дни не можех да си стъпя на краката, бях много зле."

Когато всичко приключило, лично при него дошъл първенецът на състезанието - шведският снайперист, и го поздравил за попадението с думите: "До този момент аз не съм успявал да реализирам изстрел на такава дистанция. Браво на теб!". Крум казва, че от дълго време мечтаел да стреля на такива разстояния.

"Винаги съм искал максимално далекобойни изстрели, зарадвах се, че успях да ги реализирам в Германия - споделя ефрейторът. - Фактът, че представих България и Българската армия пред 19 държави, които участваха, и пред още други държави членки, които бяха наблюдатели, ме прави много щастлив. Въпреки че всички останали нации ни превъзхождаха в техническо отношение, те видяха и разбраха какво е да се изправиш срещу българските войници."

Снайперистът казва още, че дори няма състезателен характер, а идеята, с която отишъл, била да подобри уменията и знанията си.

Кой човек служи за пример на ефрейтор Крум Хаджипетков, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

Доброволните военни ще се ползват с привилегии