Всички партии и коалиции, представители на старата десница, не успяха да преминат 4-процентовата бариера и така оставиха над половин милион избиратели без представителство в Народното събрание.

В годините на прехода сините печелеха с над 1 млн. гласа, но заради многобройните разцепления внушителната подкрепа бе стопена до

500 хил. гласа

Заради поредното разтрояване на тези избори около 200 хил. от тях предпочетоха да гласуват за ГЕРБ, опасявайки се от идването на БСП на власт.

В резултат СДС, ДСБ, ДБГ, БЗНС и т.н. губят не само субсидиите си, а дори и централите си. Какви са причините за този съкрушителен разгром? С този въпрос "168 часа" се обърна към някои от първите седесари - основатели на демократичната опозиция у нас. 

Александър Йорданов е една от емблемите на първото СДС. Бе сред най-активните депутати във Великото Народно събрание, а в следващото 36-о е председател на парламентарната група на сините и председател на парламента. В момента се е отдал на работата си в Института по литература при БАН.

Александър Йорданов: 

- Г-н Йорданов, какви са причините за разгрома на старата градска десница, които останаха скрити за избирателите?

- Главната причина за политическата катастрофа е слабата политическа култура,

бих казал политическа необразованост, на т. нар. нейни "лидери", а и политически съветници. Фактите са очевидни. Близо 90% от програмите на трите политически формации: РБ, "Нова Република" и "Да, България" съвпадат. И вместо да видят това съвпадение като съвпадение в мисленето и нагласите на техните избиратели, тези псевдолидери изтъкнаха на преден план собствената си взаимна непоносимост. На президентските избори избирателите им показаха правилният избор: обединение. Гласуваха за Трайчо Трайков. Той получи процент, предостатъчен за влизане на тези три формации в парламента. Но след това реши да вземе под мишка този процент за себе си и да го занесе само в една от трите партии. Тази, в която и той се изтипоса на плакат. Това бе крайно непочтено.

И естествено, тази партия се провали

Второ, т. нар. "лидери" на дясното така и не узряха за разбирането, че някога ние формирахме дясното обединение, за да управляваме България, а не за да плачем пред портите на Народното събрание за някакви си мизерни 4%. Създаде се тогава това обединение наречено СДС, за да даде представителство на максимално широк кръг от българския народ, на хора от различни социални групи и професии, а не да бъде партия с философията:

"по-малко да сме,

но да сме си наши"

Точно тая глупава партизанска теза уби това, което някога нарекох "широко разтворено дясноцентристко политическо ветрило". И то наистина бе такова. И наистина печелеше избори.

Трето. Умните хора се учат от опита на предходниците си. Глупавите я карат, както си знаят. Демократичният опит през последните 26 години показа многократно, че когато дясното е обединено, то се представя много, несравнимо по-добре, отколкото, когато е разединено. Това е поуката на опита. А глупостта да се разтури къща и да се построи колиба я видяхме на тези избори.

- Каква е вината на отделните лидери?

- Далеч съм от кухнята на днешната дясна политика. Оставихме да я правят политици без опит, без знания, без харизма, но с вирнато до небето самочувствие. Те са майстори на интригите вътре в своите партии, на търсенето на врагове с партиен билет по комунистически образец, на прогонване и отлюспване на хора, на отстраняване на всички, които са по-умни и можещи от тях. Това, че те се разделиха на тези избори, е и резултат на това, че преди това сами разделяха, конфронтираха, разцепваха, отлюспваха хора в собствените си партии.

Това е

маниакална болест

Това са рецидиви на ляво поведение. Българската "градска десница" боледува от левичарство. Може би и затова Христо Иванов каза, че не знае каква е неговата партия - лява ли е или дясна. Погледнато отстрани,

най-разумно

поведение имаше Реформаторският блок

Единствено в него бяха наясно с това, което е повече от очевидно: че за да реализираш реформи, трябва да си в управлението. Да реализираш програмата си можеш само ако имаш много депутати, министри. Абсолютна политическа грешка бе атаката срещу ПП ГЕРБ, защото в реалната политическа ситуация само това е партията, с която т.нар. "стара десница" може да управлява.

- Защо три формации с идентични ценностни системи не успяха да намерят общ език?

- Защото лидерите и ръководствата на тези партии действаха като партийни партизани, като футболни запалянковци, а не като отговорни политици и държавници. Интересното е, че много мъдри хора - професори, интелектуалци с опит, политолози и социолози, им казваха и подсказваха как е правилно да постъпят. Лично аз участвах в няколко такива срещи. Но нашите сериозни анализи тези партийни фукльовци хвърляха в кошчето за боклук и продължаваха със своето партийно вироглавство. Тезата, че има някаква "персонална непоносимост" в политиката е глупава теза. Още по-глупаво е, когато членове или симпатизанти на една партия непрестанно обсъждат другите, чуждите партии, вместо да вложат енергията си в това да направят по-привлекателна своята партия. Така десните от години се опитват да "кадруват" в ГЕРБ, например давайки съвети кой и как да управлява тази партия. А не могат сами себе си да кадруват, което е и тяхна пряка задача. Изобщо атаката от дясно срещу ГЕРБ доведе до провал на атакуващите.

Но още по-лошото е, че тази атака отвори пространство за нарастване на електоралната подкрепа за БСП, за увеличение на избирателите на "Обединените патриоти" и дори за влизане на нова партия в парламента - "Воля". И всичко това е в резултат на грешни политически действия, от които ще страдаме всички.

- Защо сегашните лидери не могат да повторят успеха на десницата от 90-те?

- Защото не са лидери. Те са "назначени" за такива чрез малки, дребни, ситни превратчета в своите малки партии чрез подмяна и отблъскване на хора. Например по време на кампанията научих, че в една от структурите на

СДС от дълго време отказват да приемат нови членове,

за да не би те да променят "съотношението на силите" и да сменят "председателя". Монтират се за "лидери" лица, които преди това са циркулирали като такива в други партии. А това говори за най-обикновено интересчийство, което убива доверието на хората. Такъв е например случаят във Варна, където председателят на СДС преди това е лидер на ДПС. Естествено, че интелигентна Варна не може да приеме такъв "син лидер". Но той си живурка човекът. Удобен е на ръководството "горе".

Каква корупция ще

бори Христо Иванов извън парламента, извън правителството?

За да бориш корупцията, трябва да си част от парламентарно мнозинство, от правителство. Всичко друго са празни приказки. Радан Кънев пък заяви, че няма да управлява с ГЕРБ. И как тогава хората да гласуват за някой, който предварително се отказва да участва в управлението на страната. Какъв друг избор им предлага Кънев: ДПС, Обединени патриоти, БСП? С тях ли щеше да управлява, ако "Нова Република" бе попаднала в парламента.

- Възможна ли е реанимация на старата десница?

- Някогашната формула на СДС в създаването, на която имам пряко участие, гласеше, че Съюзът е "национално движение за демокрация, чиято организационна структура е договорно оформената коалиция". Кратко и ясно. И с тази формула печелихме избори. Започнахме да губим, когато СДС бе трансформиран в "командирска" партия, а "старите" партии смачкани и унищожени, за да се направи нещо "единно". След това идеолозите на "СДС-партия" се изпокараха помежду си и си направиха свои, други партии. Като всеки претендираше да е “истинският” лидер.

Последваха и срамните приказки за това как "духът" е напуснал "тялото", появиха се и млади политически фанфарони с високомерно вирнати нослета и резултатът е този, който имаме.

Какви са останалите причини за провала, четете в хартиеното издание.