Мафиотизиране на парламента, заплахи, натиск, политически убийства, избиране на циганските барони за депутати или край на политическите послушковци, народни представители като Анна Баракова, край на властта на олигархията над партиите и съществуването на мнозинства заради една личност от типа на царя. Това са аргументите на противниците и привържениците на предлаганата мажоритарна система.

На референдума 2,5 милиона граждани заявиха, че искат да бъде въведен избор на личности, а не на имена от партийни листи. По този повод омбудсманът Мая Манолова заедно със сценаристите на "Шоуто на Слави" и привърженици на мажоритарния вот внесе законопроект в Народното събрание. Според запознати ще има натиск новият президент да не насрочва предсрочни парламентарни избори, докато не се приемат текстовете. Партиите са категорично против, макар че не си признават.

Дискусията между двата лагера е ожесточена. Дали местните феодали ще си купуват депутати и ще имат свое лоби, или мафията и олигархията в момента си пазаруват влияние чрез формациите? Между тези две крайни тези полемизират застъпниците и отрицателите на директния избор на личности, а не на безлични хора от партийни листи.

"Няколко хиляди гласа ще са решаващи за изхода на втория тур, което ще отприщи покупките на гласове. Разбира се, не във всички райони ще е така, но ще има и такива - на местни властови структури", коментира пред "168 часа" политологът Димитър Димитров.

Сред колегите си е известен като един от най-добрите познавачи на избирателните системи по света, тъй като от 20 г. ги преподава в Софийския университет.

Участвал е като наблюдател в над 30 страни по света. Той е убеден, че тепърва ще бъдем свидетели на много крайни примери.

"Спомняте ли си кой пръв притича да види какво е станало след стрелбата по Митьо Очите - един от общинските съветници в Поморие, за когото медиите писаха, че е от неговата квота - казва Димитров. - Говореше се, че има полицейски началник, прокурор. Сега с новата система ще се получи надграждане, хора от типа на Очите могат да си имат и народен представител."

Той се опасява, че този тип депутати ще са подложени на невероятен натиск.

"Да не кажа, че някои ще се сблъскат и с най-страшното - фатален край - казва Димитров. - Тези хора ще са слуги, от които ще се изисква, ще са подложени на заплахи и ако не слушат, ще трябва да има нови избори за попълване на мястото", смята Димитров.

Изпълнителният директор на "Галъп" Първан Симеонов също се опасява от мафиотизирането на политиката след въвеждането на мажоритарната система.

"Питам се

какво ще стане в

морските общини,

където държавността отдавна е отстъпила, там може да победят какви ли не хора. Дори не искам да мисля какви бандити могат да бъдат избрани или да избират депутати", казва Симеонов.

Привържениците на мажоритарната система са категорични, че това няма да се случи. Те дават пример с Братя Галеви, чиято дясна ръка се яви като кандидат за кмет на местните избори в Дупница през 2015 г. по мажоритарната система и загуби. Това показвало, че

няма как да проникнат

хора на локалните феодали

"Подобни заплахи са поредната измамна мантра на статуквото срещу мажоритарната система. Мафията и олигархията са създадени и утвърдени от пропорционалната система. Едва ли има национален или местен олигарх, който да не участва в политическия процес през последните 27 г. и в момента", коментира Иван Сотиров, бивш син депутат и участник в гражданска инициатива за въвеждане на мажоритарни избори.

Според него именно

пропорционалната система

е превърнала партиите

в олигархични

структури

Те придобили огромни икономически ресурси чрез държавата. Олигарсите са забогатели през първите години на прехода чрез приватизацията. След това започнали да си купуват влияние чрез партиите и да си създават политически проекти.

"Всички местни олигарси, с които ни плашат противниците на мажоритарния модел, са

подизпълнители на националните олигарси, които контролират партиите

Готов съм да се откажа от всичко, което предлагам, ако някой покаже поне един от тези местни феодали, който да не е свързан с действащата система", категоричен е Сотиров. И сега местните босове осигурявали гласове за формациите и получавали формално имунитет срещу наказателно преследване или участвали чрез подставени лица в партийните листи.

Сега на партиите ще им се наложи да търсят харизматични личности, а не подвластни на централата послушковци.

Не кандидатите, а самото райониране на страната ще предопредели кой къде да спечели и това е проблем, смята политологът Стойчо Стойчев, преподавател по политически риск в СУ "Св. Климент Охридски".

"Ако центърът на София е едномандатен район, партия като ДСБ печели. Но ако разделите центъра като пица и го закачите към няколко различни, по-отдалечени района, ДСБ няма да има депутат от София", разкрива Стойчев.

Винаги има спорове коя част от града към кой район да бъде във всички страни с мажоритарна система, но това не е попречило на вота там, казва Борислав Цеков от Института за модерна политика.

Но Стойчев твърди, че рисковете за по-малките населени места са още по-големи.

“Ако Игнатиево и Аксаково са един район, със сигурност някои цигански барони ще се изкушат да станат депутати - прогнозира Стойчев. - Те няма да имат никакъв стимул да продадат гласовете си, защото ще имат реален шанс да са народни представители. Феноменът "Бат' Сали" ще се мултиплицира, защото ромските фамилии ще се самоизбират." Според него най-вероятно ще се получи феодализация на страната, като ромските барони, които досега са си избирали кметове и общински съвети, сега ще си имат и депутати.

"Така че с въвеждането на мажоритарната система ще имаме и нещо като ромска фракция в парламента, като не е задължително това да е партия - смята Стойчев. - Съгласете се, че когато десетина или повече ромски лидери станат депутати, ще намерят как да се съюзят в парламента и един господ знае с кого и срещу какво ще се договарят. Както и на какви мотивации ще разчитат."

“Ако е така, във Франция трябва да има цели колонии депутати от гетата, а няма подобно нещо” - твърдят привържениците на мажоритарния вот.

Друг голям минус на предлагания мажоритарен вариант е, че не се практикува почти никъде в Европа.

"Използва се в Таджикистан, Габон, а според един колега напоследък и в Джибути", коментира пред "168 часа" политологът Димитър Димитров. За него един от най-големите минуси е, че напускаме общността на 25 европейски страни с избирателни системи, подобни на нашата, за да се присъединим към екзотични държави от типа на Иран.

"Като цяло това изобщо не е добър знак освен за Таджикистан, който ще е горд, че сме им заимствали формулата му", смее се Димитров.

Ако се въведе, ще гарантира политически плурализъм, смята един от нейните застъпници - Борислав Цеков от Института за модерна политика, автор на проекта за Изборен кодекс по времето на Симеон Сакскобургготски заедно с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски.

Според Цеков френският модел е по-добър, защото залага многопартийност, дава повече шанс на малките партии. Англо-американският води до 2-3-партийна система.

Има един Закон на Дюверже, който казва: "Многопартийността се гарантира чрез пропорционална система или чрез мажоритарна от френски тип. Англо-американската система води до двупартиен модел."

Американската идея е крайна, не виждам съгласие, трябва да се намери вариант с повече обществено и парламентарно съгласие. Преобладава мнението сред експертите, че трябва мажоритарен вот, а не да оставим в парламента само ГЕРБ, ДПС и БСП.

От законодателна гледна точка няма проблем да се приеме новата система.

"Бях вносител на онзи проект, който въведе понятието “Изборен кодекс”. Заедно с Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков бяхме събрали всички основни експерти по избирателно право - Михаил Константинов, Димитър Димитров, Емилия Друмева, покойния Илия Божинов, шефката на ЦИК в момента Ивилина Алексиева. Беше гласуван със 160 “за”, имаше само двама “против”. После заради нежеланието на ръководството на НДСВ беше бламиран.

Причината е, че тогава депутатите сметнаха, че големи групи хора няма да получат представителство. Сега този аргумент против мажоритарния вот се появява отново.

"Двете водещи партии по процедура ще участват на втори тур и ще доминират", мисли Димитров. Но ще са принудени да търсят личности, а не партийни секретари, за да съберат подкрепата не само на твърдото си ядро, опонират от щаба за мажоритарни избори.

Възможен е и друг сценарий. На втори тур всички се обединяват срещу кандидата, събрал най-много гласове.

"Така изведнъж най-силната партия може да загуби балотажа на много места, защото масово ще се гласува срещу кандидата й.

Така ще спечели другият, който може да не е от втората по големина партия. Той може да е всякакъв", смята Стойчо Стойчев. Според него опасността е, че изведнъж много такива депутати могат да попаднат в парламента. "След което по някакъв начин трябва да се разберат, за да формират мнозинство и да излъчат правителство. Като тези договорки най-вероятно ще са лични, а не базирани на принципи. Което също е риск", смята Стойчев.

Затова той предпочита чистия вариант на мажоритарна система, когато на един тур се гласува и печели кандидатът с най-много гласове.

Големият проблем за партиите, заради който те надават вой според Иван Сотиров, е, че ще изпуснат контрола върху процеса. При мажоритарни избори ще влязат непланирани от формациите личности. Ще имат собствено мнение, което няма да се води от партийната дисциплина.

"Ще има динамика, хората ще знаят за кого гласуват, ще познават лично депутатите", твърди бившият син депутат.

А партиите ще бъдат принудени да търсят кандидати, които да се харесат на по-широка аудитория, за да могат да спечелят над 50% на балотажа. "Това е ужас за съществуващите организации - казва Сотиров. - Мажоритарно избраните депутати ще имат самочувствие, че са подкрепени заради собствения си авторитет. Те ще имат друго поведение и тогава партията ще бъде сбор от лидери, а не назначени от ръководството послушници."

Другият проблем пред политическите централи е, че при чисто мажоритарна система всички лидери ще трябва да се бият с другите кандидати в едномандатните райони. Никой не е сигурен, че ще спечели и ще управлява. Във Великобритания Дейвид Камерън три пъти е губил избори. Маргарет Тачър също е изпадала.

"Мажоритарните избори са гаранция срещу управлението на проекти, основани на популистки обещания - обяснява Иван Сотиров. - През 2001 г. дойде царят и вкара 100 души на свой гръб, които никой не ги беше виждал и чувал, но влязоха, защото имаше вълна. При мажоритарните подобни хора не могат да минат под патронажа на лидера."

Изборният експерт и шеф на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов е застъпник на германския модел. Според него чистата мажоритарна система изкривява вота на хората. Той е привърженик на немската система. Така половината депутати ще се избират пряко, а другите - от партийните листи.

Някои политолози обаче са скептични към подобен проект. Според тях предлаганият от омбудсмана Мая Манолова вариант отчасти се прилага в Русия, Украйна, Грузия, Литва, където половината от състава на парламента се определя по мажоритарни правила.

"Ефектът е, че управляващата партия получава допълнителен брой мандати. С пропорционалната част понякога се получава достатъчно устойчиво голямо мнозинство, както стана в Русия, Грузия, Литва. Но е възможен и обратният ефект - значително фрагментиране на представителството като в Украйна - от 225 такива места 130 са заети от независими кандидати."

Според него друг минус е начинът на избор на 9-имата депутати от българите в чужбина. "Избирателните списъци се пишат в последния ден. Най-вероятно ще се окаже, че един народен представител ще бъде избран с пет пъти повече гласове просто защото няма избирателни списъци навреме", казва Димитров.

Един от плюсовете на мажоритарната система е, че кампанията по този начин ще е по-евтина, защото едномандатният район ще отговаря на средно голяма община, смята Сотиров. Според него ще са достатъчни листовки за няколко хиляди лева с конкретните послания. Докато в националната кампания трябва да се ползват всички медии, а това излиза доста по-скъпо.

Другият голям минус на системата ще се отприщи в смесените райони.

"Опасявам се, че на втори тур там ще излезе българин срещу небългарин - смята Първан Симеонов. - Ще се сблъскаме с едно отчайващо политическо разделение. Боя се, че това може да прерасне в етнизация. Никога не трябва да забравяме, че сме на невралгично място и че по този начин се връщаме назад."

Той е убеден, че когато мажоритарната система заработи, хората отново ще се почувстват излъгани.

"Причината е, че те искат да живеят по-добре, а все още няма политик, който да им каже истината - че това не става с избирателна система, а с тежки реформи, свързани с голяма социална болка - смята Първан Симеонов. - Че трябва да се работи много повече и да се създава по-голяма добавена стойност, защото нашата производителност е много по-ниска от тази в Германия."

"Всъщност нека изпробваме и тази дивотия и да видим какво ще стане - смее се Стойчев. - Последните години непрекъснато се обяснява, че мажоритарната система е панацея срещу политическата безотговорност и корупцията. Представят я за лекарство за болести, които тя не може да лекува, но нека хората сами да се убедят."

След нанесените тежки увреждания на политическия модел никой не може да гарантира, че мажоритарната система с магическа пръчка ще промени нещата, твърди Иван Сотиров.