“Ген. Владимир Тодоров като зам. - шеф на ПГУ е оперативен изпълнител по убийството на Георги. Именно той унищожи и 16-те тома за Георги - 6 от Шесто управление на ДС, които са му изпратени, и 10 от ПГУ - разказва по повод на предварителните опити за покушения Любен Марков, братовчед на писателя пред "168 часа". - През май 1978 г. Георги отива в Мюнхен и оттам е трябвало да замине за Кьолн. Още на летището обаче усеща, че има “опашка”.
Обажда се на шефа на Свободна Европа и Службите за сигурност го качват в един затворен вагон и с него отпътува за Манхайм.
На 21 май са го чакали на един рожден ден, но заради това премеждие той е пристигнал на него вместо в 18 ч. чак в 22 ч. По-късно един от българите присъствали на тържеството споделя: "Беше притеснен, но аз го отдадох на това че
всеки един от емигрантите изпада
на моменти
в такива фобии
и състояния на несигурност.
По същото време видни шефове от ДС, между които и ген. Тодоров заминават за Виена. Били са в австрийската столица, тъй като Тодоров е имал забрана да влиза в Германия. Другият е или Мичо Генковски или Стоян Савов. Генковски е шеф на четвърти отдел на ДС и водещ офицер на Франческо Гулино. Дори той му е водещ офицер, когато вече не е заемал тази длъжност, а е бил на служба в посолството в Белград.
Там във Виена са питали познатият на брата на Марков, емигрант който е бил принуден да сътрудничи на ДС, дали Георги е в Мюнхен. Той се е обадил на свои познати също емигранти в Германия, които се познават и с Георги и ги е питал. Те казали – замина си вчера. Тогава
не Владимир Тодоров,
а другият казва: "Изпуснахме го!"
Другият случай е когато Георги трябва да отиде от 2 до 20 юни същата година на почивка в Сардиния. Преди да замине същото лице отива в Англия, намира го в тях и му казва че в Сардиния ще има опит за атентат. Там ще отиде негов познат ще го покани на бара да пият по едно, Георги ще го извикат по телефона онзи ще му сипе една отрова, която не оставя никакви следи. В крайна сметка Георги ще умре от инфаркт след ден или два."
През 1992 г. Любен Марков има среща със загадъчният емигрант, който макар и свързан с ДС, все пак предупреждава писателя за готвения атентат.
"Видяхме се в градинката "Св. Седмочисленици" в София. - продължава разказа си Любен Марков. - Той ме хвана под ръка и ми казва: Знаеш ли кой трябваше да отиде в Сардиния? – Аз. Не отидох, Не те ли дърпаха затова, питам – не защото отровата е още в мене. И се сетих, че когато отидох при него в Германия през 1991 г. и той ме заведе до поделение Дойче банк – казва виждал ли си сейф и ме заведе, беше филателист, видях сейфа . Когато ми каза още е в мене отровата. Той даде показания и пред Карайотов. Но това е човекът който ако не беше дал показания, ако не беше свидетелствал, смъртта на Георги щеше да е естествена.
Викам: Това ще го кажеш ли на Карайотов – ще го кажа ама няма да го подпиша, защото в България нямате програма за защита на свидетелите, а след това ще ме намерят с два куршума в корема, отговаря той. А ако президентът Желев ти гарантира? Той нави главата, но след това Жельо Желев беше в чужбина, след това дъщеря му се самоуби и той не идваше повече, а по-късно почина. За мен той е положителен образ в цялата история. Каза ми:
Може да съм всичко, обаче не съм убиец."
По нататък събитията са известни на всички. След фаталния инцидент на 7.09.1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон, където е прободен със скритата в чадър отровна сачма. След като се появяват признаците на отравяне, които са добре документирани, както от свидетели, така и от опиталите се да го спасят лекари, на 11 септември в болницата Сейнт Джеймз сърцето на Георги Марков спира да бие.
Английските власти незабавно започват разследване. Официалното заключение на британския съдебно медицински експерт е публикувано през януари 1979, и определя смъртта на Георги Марков като
“убийство с използване на отровата рицин”
С идването на демокрацията у нас започва и делото за убийството.
Следователите достигат до информация за агент "Пикадили". Многобройни документи свидетелстват за престоите му у нас и
специалното обучение, което Гулино е получил в школата на ДС
"Когато е бил на специална подготовка Георги Новев, който му води занятията пише в рапорта: "Голино поиска да стреля с лека картечница и с бойна карабина."
А относно самата операция, всичко е кристално ясно.
На 7 септември 1978 г. Георги Новев е изпратен в Рим, става ясно от показанията му, които е дал пред следствието. На 8 септември на площада на Свети Петър е имало среща осъщестявва визуален контакт с “Пикадили”. Агентът носи определена книга в джоба си - знак че пъклената задача е изпълнена. После Новев излита за София, където докладва за срещата, а агентът напуска Италия.
Въпреки сериозната работа на следователите, обаче процесът се протака, а декларираната воля за съдействие от страна на демократичните ни правителства остава само на хартия.
Нещо повече, прокуратурата саботира разследването на вероятния изпълнител на мръсната поръчка на ДС Франческо Гулино, което се провежда в Дания и Великобритания. През 1993 г. датските власти чрез посланика си у нас искат от българските институции оригиналите на осем документа свързани с килъра. След цели седем месеца и след много настоявания по дипломатически път, накрая
получават писмен отказ от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев Мотивите са, че поради съображения свързани с националната сигурност тези важни документи не могат да бъдат предоставени. Именно този срамен епизод дава възможност на основния зарподозрян като пряк извършител на убийството, Франческо Гулино да се измъкне от правосъдието.
Така, въпреки декларираната готовност от различни български правителства за установяване на истината за убийството на Георги Марков, следствието не постига резултат и е прекратено през 2013 г.
В постановлението на СГП от 18 ноември същата година пише:
"Събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства не дават основание за изводи в посока, че изградената следствена версия, визираща съпричастност на специалните служби към смъртта на Георги Марков, е вероятна и не я потвърждават."
"Със стопроцентова сигурност мога да кажа, че ДС и БКП убиха Георги Марков,
а прекият извършител е Франческо Гулино", категоричен е Любен Марков. "Показателно е че един от най-високопоставените служители на ДС и същевременно най-верните към Тодор Живков казва, документирано е: "Това което свършихме с Георги Марков е най-голямата глупост, която направихме! " Ще мине време, светът сигурно ще поумнее или опустее, ще дойдат любознателни поколения, които ще се разровят в прахта на историята за да потърсят и открият истината за живота и неговите похитители, а чрез нашето бездействие дотогава всички ние ще бъдем мълчаливи съучастници в убийството на Георги Марков", казва в заключение близкият родственик на убития писател.