Експерти: Зачестилите случаи на захвърлени колани с експлозиви говорят за проблем с атентаторите самоубийци

Системата на ислямските атентатори се пропуква. Доказва го дори и ужасната трагедия с терористичните актове в Брюксел от 22 март, при която загинаха 34-ма и бяха ранени над 280 души.

За разлика от атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., когато всичко в пъклените планове на джихадистите беше перфектно и решимостта на самоубийците изглеждаше непоколебима, сега в Брюксел, както и преди това в Париж имаше случаи на отказ на камикадзе да се взриви в последния момент. Точно това е причината според психолози да се говори за систематичен проблем в подбора и обучението на атентаторите самоубийци.

Така, колкото и потресаващи да са масовите убийства на невинни хора, според експерти поредният случай на изоставени колани с експлозиви свидетелства, че има трайна тенденция за пробив в зловещата тактика на терористите.

Причината е, че по информация на белгийска телевизия силите за сигурност отново са намерили невзривен шахидски пояс. Най-вероятно те са на третия терорист от атентата на брюкселското летище Наджим Лашрауи, който според белгийския вестник Derniere Heure е арестуван в Андерлехт на 23 март.

Той беше заснет от охранителни камери заедно с двамата нападатели, които се самовзривиха на летището, но не е задействал експлозива и по неизвестни причини е избягал. Предполага се, че той заедно с убития по време на операцията в брюкселския квартал "Форе" (на 15 март) Мохамед Белкаид е координирал атентатите в Париж. Следи от негова ДНК са открити по експлозиви от атаките през ноември, както и в два апартамента в Брюксел и Овле, послужили за скривалище на Салах Абдеслам. Именно Наджим Лашрауи се е намирал в автомобила с Абдеслам и Мохамед Белкаид, спрян за проверка на австро-унгарската граница на 9 септември 2015 г.

При атентатите в Париж от 13 ноември, отнели живота на 130 души и ранили други 350, пък самият Салах Абдеслам, който бе сочен за организатор на кървавия погром, беше

захвърлил пояса си с изваден детонатор

в кофа за боклук

в едно от южните предградия на френската столица.

Макар и неофициално, информация за изоставен взрив се появи и при отложения заради терористична заплаха двубой между Германия и Холандия в Хановер през ноември.

Любопитното е, че по мнението на психолозите освен естествения страх от болката, която ще изпитат, докато експлозията разкъсва телата им, терористите все по-често имат и друг фундаментален проблем, заради който могат да се откажат точно преди атентата. Според тях пречка се явява и съмнението в крайния резултат за тях самите. А именно дали наистина ще отидат в рая.

"Най-вероятно е отказът да е свързан със

страх от самото

усещане за болка,

но възможна причина е и съмнението дали толкова близо идва краят на света и дали наистина скоро ще попаднат в онова място, пълно с девици, както си го представят - казва психологът доц. Маргарита Бакрачева пред "168 часа". - Те по принцип са представители на една доста неясна за нас група хора. Характерно за тях е, че имат твърдо биполярно мислене: "трябва - не трябва". Разликата между нашата и тяхната психика е в представата за "вчера", "сега" и "утре". Това се отразява на причинно-следствените връзки, които правят, а и на светаq който определя техните ценности. По този начин се обяснява и защо са станали такива. Те са израснали в затворена среда и отказът им от живота е свързан по-скоро с някаква индивидуална причина. Тя обикновено е свързана с подлагане на съмнение на някакви фактори. Така че по-скоро индивидуални проблеми могат да бъдат в основата. Това означава, че те, които по принцип не се плашат от смъртта, може внезапно при изпълнението на задачата да се усъмнят в успеха на акцията за самите тях."

Подобна позиция споделят и други психолози.

"Логично е тези откази в последния момент да се дължат на проблем в подготовката на джихадистите - смята и криминалният психолог Емил Пенов. - Не бива да забравяме също, че дори и терористите, макар и особени, също са хора и тяхната психика може да се предаде. Много е възможно захвърлянето на експлозивите да се дължи и на въздействието на психотропни вещества, за които се знае че се дават на атентаторите самоубийци."

Явлението явно е "бъг" в така нареченият

“синдром на камикадзето”, свойствен за терористите самоубийци

Към основните му психологични характеристики се отнасят екстремната готовност и саможертва. Терористът камикадзе е щастлив, че има възможността да отдаде живота си, отнасяйки със себе си колкото може повече врагове. Присвоявайки си правото да се разпорежда с чужди животи, той напълно преодолява страха от собствената си смърт. Много свидетелства говорят за това, че терористите се страхуват не толкова от смъртта, колкото от предполагащите я обстоятелства – раняване, безпомощност, вероятност за попадане в ръцете на полицията, издевателства от противника и други. Затова по-скоро са готови да умрат, отколкото да останат живи.

На тенденцията терористите да се отказват точно преди взрива обръща внимание и известният експерт Владимир Чуков.

"Наистина

сегашните атентати в Брюксел са точно копие

на тези в Париж

от миналата година - коментира Чуков за "168 часа". - И тогава Салах Абдеслам захвърли колана в решителния момент. Трудно е да говорим за психиката на терористите, но чисто хипотетично възможните причини са две. На първо място има голяма вероятност да са се отказали, защото са се разколебали в последния момент. И действително при последните терористични актове тези действия се повтарят и се наблюдава подобна тенденция.

По-лошата вероятност е тези прецеденти да се случват, защото са част от замисъла. При този неблагоприятен вариант се предполага, че терористът планирано е оцелял само за да може впоследствие да причини още по-големи поражения. Тоест, ако например соченият за ръководител на парижките атентати Абдеслам беше се взривил още тогава, сигурно сега нямаше да има толкова жертви."

Какви други тенденции се забелязват при последните терористични актове, четете в печатното издание на в. "168 часа"