Има три причини, заради които не изтеглих парите си от атакуваната миналата седмица ПИБ.
Първо - видях до кварталния клон един от активните подбудители към паника, който с широка усмивка на лицето и стоейки под дърво на сянка на отсрещния тротоар, снимаше с джиесема си слънчасалата тълпа отсреща.
Второ - не обичам да ме вкарват в схеми, и трето, ненавиждам масови мероприятия и опашки.
Така че аз съм абсолютно "за" нов текст в Наказателния кодекс (НК), написан, за да преследва тъмни играчи и техните изпълнители, които предизвикват нереални вълнения в банковия сектор. "За" съм, въпреки че съм на мнение, че най-сериозният проблем за българското правосъдие не е липсата на закони, а желание и професионални възможности те да се прилагат.
И все пак всички видяхме как един слънчев петъчен следобед може да разклати една банка с иначе стабилни показатели, а въображението и спомените от недалечното минало ни показаха какви може да бъдат последствията за цялата нация от това опасно домино в следващите седмици.
Безспорно криминалната акция срещу ПИБ от миналия петък поставя под сериозен риск националната сигурност. Така че нека да има нов текст в закона, но само да внимаваме да не избодем очи, вместо да изпишем вежди, както се казва в онази поговорка. Защото, както обикновено в такива случаи, се хвърляме в свръхактивност, която води и до вредно престараване.
Имам предвид, че ако новият текст в НК дава възможност да се разследват разпространителите на "неверни" слухове за банки, това е абсолютно окей, както и преследването за клевета. Но когато БНБ и депутатите искат да прибавят към текста и прилагателното "зловредни" (слухове), това вече звучи наистина обезпокоително.
Защото има риск да превърне банките в свещени крави и да отвори широко поле за преследване, включително и на експерти и журналисти, които публикуват "верни" и "полезни" за клиентите, но "вредни" за финансовите институции данни и анализи.
"Зловредни" е преди всичко дума, която дава възможност за твърде широки тълкувания, за да бъде спусъкът на присъдата в един съдебен процес.
Но още по-сериозният проблем е, че поставена в такъв текст в наказателния закон, тя ще доведе до нарушаване на конституционното право на гражданите да бъдат информирани по проблеми, свързани с банковата система.
Банките ни в момента за наша голяма радост действително са не само национален, но и европейски пример за стабилност. Предвид на драстичните нарушения обаче, които доскоро масово правеха при определянето на лихви по кредити, те имат да изминат още дълъг път, за да се доближат по морални критерии и показатели до тези в Европа.
Така че нека ги защитим, като създадем правила, но да не ги превръщаме в свещени крави, за да бъде защитен в крайна сметка клиентът.
Което, струва ми се, е задачата в случая.