Ако студентите бяха полицаи, новините щяха да бъдат различни.
Ако студентите бяха полицаи, нямаше да има окупация на Софийския университет (СУ) и контраокупация пред вратите му.
Ако студентите бяха полицаи, държавата щеше да разрешава проблемите им между две премигвания на светофарите на кръстовището пред Ректората.
Но студентите не са полицаи. Те не могат да отворят загражденията пред парламента и да поканят протестиращите на сърдечен разговор с депутатите. И точно тази невъзможност в тази гореща седмица за Алма матер се оказа голямата им слабост. И, разбира се, в същото време силният коз в ръцете на полицаите.
К
ак иначе министерска заповед, при това на вътрешен министър, в почти военизирана структура се отменя 30 минути по-късно с един рехав протест пред едно районно управление. Само допреди година десетки пъти повече униформени служители пушиха с часове и размятаха скъсани обувки до входа на същото министерство, но никой не им обърна внимание.
Тогава обаче в държавата беше спокойно. Никой друг не протестираше. Засилено полицейско присъствие се наблюдаваше само при стачките на самите служители пред МВР и на големи футболни мачове.
От три месеца обаче целият център на столицата е "посинял" от униформени, както се казва в престъпния свят. Защото зад всеки ъгъл някой някого сваля от власт. Сега, ако и полицията се хвърли на протест, ситуацията ще е уникална: недоволни граждани окупират парламента, депутатите отвръщат с контраокупация, а между тях в загражденията - полицейски протест. Това би било не пълен хаос, а липса на държава.
В
ероятно за да избегне тази крайна екзотика, вътрешният министър, който бе сюрпризиран с протеста по време на визита в САЩ, така светкавично бързо клекна пред недоволството на полицаите.
А идеята за ротация на полицейските патрули е не просто добра. Дори не е "една добра европейска практика", както бе изтъкнато. За условията на София тя е абсолютно задължителна, както се прави и в Париж, и в Рим.
О
т години се знае, че корупцията е впила най-силно корени в полицейските управления. Да, тя понякога е на дребно, но пък на редовни вноски и повсеместно.
Ако прокуратурата и ръководството на МВР наистина искаха да разберат какво се случва в полицейските управления, трябваше преди години по делото на Златко Баретата да задълбаят максимално в една цифра, която излезе от тайните счетоводни отчети на "Фирмата" за наркоразпространение - 100 хиляди лева на месец за фонд "полицейска закрила".
О
громна част от нея отива точно в РПУ-тата. Но там се отчитат не само дилърите на наркотици. "Месечна закрила" получават и апартаментните крадци, и автоапашите... Въобще всички, които тормозят от години населението и с които МВР (по съвсем обясними причини) не може да се справи.
А
последното доказателство за тази икономическа симбиоза е точно протестът пред Трето РПУ. Защото ротацията на полицейските патрули разбива поне за няколко месеца статуквото. А униформените реагираха така спонтанно, защото непознатата престъпна среда ще забави извънредните финансови постъпления към тях.
Аргументът на полицаите, че така ще са неефективни, защото ще се озоват в "непозната оперативна среда", звучи несериозно, защото те не се справят на нужното ниво и в "добре познатата оперативна среда".
Ротацията на автопатрулите е повече от задължителна.
Но засега МВР твърде лесно клекна пред статуквото на корупцията.