Докато в Гърция вече започна революция, в България икономиката процъфтява. Например европейската асоциация на търговско-промишлените палати ни постави на първо място в Европа по условия за бизнеса. Веднага след нас е Швеция. Според Хилари Клинтън България е център на стабилността и развитието, а инвеститорите прииждат като цунами. Само ни трябва малко шистов газ за пълното щастие.
Центърът за икономическо развитие пък обяви, че отдавна сме излезли от кризата. "От средата на 2010 г. българската икономика постоянно расте и сме изпълнили дори техническите изисквания страната да не е в криза - заяви онзи ден шефът на центъра Георги Прохаски. - Има обаче усещане за криза, защото заетостта продължава да се свива, заплатите са замразени, а инфлацията, макар и ниска, допълнително изяжда доходите на хората."
За да е пълен оптимизмът, министър Мирослав Найденов съобщи, че
догодина ще имаме
и щастливи прасета,
не само щастливи кокошки. Европа е препоръчала да им се осигурява повече движение и хигиена, повече чесала за козината.
 Ако съпоставим тези чудесни новини, изводът може да е само един - българската икономика и българското население получиха официален развод. Как иначе да си обясним, че се движат в две различни посоки - икономиката е във възход, а населението е в криза. Износът расте скокообразно, а работните места намаляват. Средната заплата се вдига, а средният доход се свива, докато пенсионната възраст е на път да задмине средната продължителност на живота.
Разминаването между статистиката и човешкото състояние не трябва да ни учудва. Създателят на самото понятие "брутен вътрешен продукт" Симон Кузнец подчертава, че то не може да се използва за измерване на благосъстоянието. Понякога ръстът на БВП може да бъде дори израз на обедняването на хората. Да вземем един познат сюжет - Нане и Вуте тръгват на пазар и всеки носи по 1 кило ракия за продан. Нане вади един грош и си купува от Вуте една малка. После Вуте си купува от Нане със същия грош. Накрая статистиката сочи, че между двамата е протекла икономическа активност за 40 гроша. Би трябвало да им се удържат и 8 гроша ДДС, които директно влизат в бюджета. Но чисто човешкият резултат е съвсем друг - няма нито пари, нито ракия, само боли глава.
Това, разбира се, е анекдот, но има много по-сериозни теории, които обясняват системата, при която икономиката се подобрява, докато състоянието на населението се влошава. Това е характерно за така нареченото "дуалистично развитие", характерно за провалените държави от Третия свят. В тях има два разделени икономически сектора. Единият работи за глобалния експортен пазар, а другият - за местните нужди. Първият е модерен, вторият е примитивен. Високите печалби в първия сектор съжителстват с упадъка във втория сектор, който разчита на местното потребление и деградира към натуралното стопанство. В социален план възникват две отделни нации. Малкият елит, който обслужва първия сектор, се е съюзил с чуждестранните компании срещу интересите на народа.
Този модел обяснява, че е напълно възможно икономиката да процъфтява, докато населението бедства. В България дуалистичният модел се наблюдава в доста развит вид. В Гърция в момента е на път да бъде наложен и народът, естествено, се бунтува - стачкува, демонстрира, чупи и пали. Ако сте гледали на филмите как
 каубой обяздва жребец -
това е Гърция
Жребецът се мята, понякога хвърля ездача от седлото, но накрая се кротва. Като поостарее, впрягат го в каруца. Гърция още буйства, докато българският кон тегли каруцата, пришпорван от местната олигархия.
 Юздата, с която се укротява конят, е еврото. Вече стана кристално ясно, че общата европейска валута е коварен инструмент за съсипване на по-слабите икономики и налагането на дуалистичен режим. Погледнете Гърция, която в момента се управлява от "експерта" Лукас Пападемос. Вместо да управлява, той би трябвало да е на съдебната скамейка. Вече стана ясно, че през 2002 г. Гърция е отчела 1,2 на сто дефицит. Според последните ревизии той е бил около 5,2 и допускането на Гърция в еврозоната е било истинско престъпление. Но именно тогава г-н Пападемос е бил гуверньор на гръцката национална банка и лично е надзиравал фалшифицирането на отчетите. Нещо повече, той е участвал в сделката с "Голдмън Сакс", която скрива част от гръцкия дълг: http://www. spiegel.de/international/europe/ 0,1518,676634,00.html. После се спасява като зам.-началник на Европейската централна банка, където служебният му дълг е да разкрие истината за гръцката статистика. Но той мълчи като партизанин на разпит. Днес прави точно същото, но с обратен знак - вместо честно и почтено да обяви фалит и да върне драхмата, той закопава Гърция все по-дълбоко и дълбоко в капана на Третия свят.
Рано или късно според мен Гърция ще възстанови драхмата. Най-вероятно още тази година. След това същото ще се случи и с Италия, Португалия, Испания и така нататък. Защото вече и децата разбраха, че еврото автоматически вкарва по-малко конкурентните икономики в дългов капан. И в момента, в който няколко държави възстановят валутите си и неизбежно започнат да ги девалвират,
България също ще девалвира лева спрямо еврото
В противен случай просто ще изгубим като пазар цяла Южна Европа. Експортният сектор, по-аристократичната част от българския дуализъм, не би могъл да издържи на този шок без да свали стойността на лева и съответно да одере от гърба на населението още една кожа. Така че гответе се за реформа на валутния борд. Нищо чудно да се стигне до
ограничена конвертируемост на лева
Тъй като знам, че неолибералният читател пак ще се вбеси, ето какво казва за еврото Милтън Фридмън, гуруто на модерния неолиберализъм, в едно интервю по австралийското радио през 1998 година:
"Обменните курсове между различните валути са механизъм за приспособяване към трусовете и икономическите явления, които въздействат по различен начин на различните страни. Като въвеждат механизма на общата валута, еврото, отделните държави всъщност изхвърлят своя механизъм за приспособяване. Какво ще го замести? Може би ще имат късмет. Възможно е събитията през следващите 10 или 20 години да бъдат еднакви за всичките тези страни, няма да има трусове... Но по-вероятно е, че ще има асиметрични трусове, които ще разтърсят държавите по различен начин.
Тогава единственият механизъм за приспособяване ще бъдат фискалните мерки и безработицата: натиск върху заплатите, натиск върху цените. Няма да има друг изход. При валутния борд винаги е налице възможността да отмениш борда. Хонконг може премахне валутния си борд още утре, стига да иска. Докато при еврото няма спасителен механизъм. Представете си, че нещата тръгнат на зле в Италия - как Италия ще излезе от системата на еврото? Тя вече няма да има лири, така че рискът е огромен..."
Без да съм фен на Фридмън, трябва да призная, че прогнозата му в момента се сбъдва перфектно. Парадоксът е, че неолибералите - фридмънисти продължават да държат и на еврото, и на валутния борд. Те "приспособяват" националните икономики към кризата именно по начина, за който Фридмън предупреждава - орязване на заплатите и безработица. И колкото повече безработица, толкова повече безработица.
Това води след себе си две неизбежни събития - първо бунтове, а после отмяна на еврото. За България това означава махане на борда и активна монетарна политика. Още бащата на монетаризма го предсказва и аз не виждам причина да се спори с него.