Георги Първанов напусна президентството и вече се развихри интригата дали той ще става лидер на БСП, или Станишев ще се задържи на коня. Моето скромно и незначително мнение е, че и двамата трябва да отстъпят ръководството на трети човек, способен да води лява политика, която да е адекватна на модерна България и на изкризилата Европа. Какъвто засега не виждам на хоризонта.
Кризата на БСП е част от

кризата на партиите
от ПЕС, които отидоха прекалено надясно

и загубиха идентичност. Те буквално изкопираха предателството на британския лейбърист Рамзи Макмилън, който взема властта в разгара на кризата през 1929 г. и противно на всички програми започва да води дясна политика на затягане на коланите. Партията му се вдига на бунт и през 1931 г. той прави коалиционно правителство, в което консерваторите са мнозинство. В резултат лейбъристите губят електората си. Изключват Макмилън от партията, но и това не помага - левите остават извън властта цели 14 години, отстъпвайки военните лаври на Чърчил.
В момента БСП в най-голяма степен олицетворява както идейната криза на ПЕС, така и причините за икономическата криза. Тя е най-яркият пример за синдрома "Макмилън" в Европа.
Защо смятам, че БСП е европейски шампион в играта "Лява ръка - десен джоб"? Ще дам съвсем конкретно доказателство. Доколкото си спомням, във всички свои устави, програми и т. н. БСП набляга на "социалната пазарна икономика". На практика обаче нейната политика винаги бе крайно неолиберална.
Доказателството е в Евростат. Предлагам на читателя да влезе в таблицата на адрес http://appsso.eurostat. ec.europa.eu/nui/show.do? dataset=ilc_di12&lang=en
В нея се сравнява неравенството между доходите в европейските страни, измерено чрез индекса "Джини". Колкото по-висок е този индекс, толкова по-голямо е неравенството.
Оказва се, че

през 2008 г. сме били европейски шампиони
по неравенство

с индекс 35,9. България е станала най-капиталистическата държава в Европа! А това е годината, която в най-пълна степен реализира управлението на г-н Станишев - вече са видни икономическите резултати от плоските данъци, заменките, спекулата с имотите и така нататък.
За българския капитализъм 2008 г. бе това, което 1994 г. бе за българския футбол. Правителството на Станишев заварва индекса на неравенството при 25, но само за 3 години успява да го вдигне с цели 10,9 пункта, излизайки на първо място пред Португалия, Великобритания и всички останали герои на капиталистическия труд! Това е най-големият скок на неравенството в една държава, познат в историята.
Знаем, че по дефиниция лявото е по-егалитарно, т. е. повече набляга на равенството между хората. И обратното, дясното набляга на индивидуализма и така стимулира неравенството. Това е "Ин и ян", върху който се крепи цялата политическа вселена. И ако ин стане на ян, то балансът се нарушава и системата рухва. Историята на БСП е историята на един травеститен "ин".
Ако разгледаме таблицата, веднага лъсва, че

десните управления
в България са били
доста по-егалитарни

от управлението на БСП. НДСВ поема неравенството при индекс 26 и го предава на БСП при 25. ГЕРБ го поема при 35,9 и през 2010 г. го връща до 33,2. Това ни сваля от първо на четвърто място - след Великобритания, Румъния, Португалия и Испания, в този възходящ ред. Ако неравенството бе останало на нивото от 2008 г., и днес щяхме да сме първи. За 2011-а няма данни, но едно е сигурно - и Борисов, и Сакскобургготски, и Костов, и Беров бяха по-леви от Станишев. Не случайно днес десните обвиняват Борисов в лява политика. Те бяха разглезени от Станишев.
А както знаем, неравенството е дълбоката причина за кризата. Когато масовото потребление изостане от предлагането, възниква обективната потребност от хипертрофирано кредитиране, сваляне на банковите ограничения и екзотични деривати, чрез които населението консумира днес, но продава бъдещето си. Всички останали социални проблеми - етническите конфликти, престъпността, наркоманията, безработицата, разпадането на семейството и още какво ли не - следват кривата на неравенството. И не на последно място, неравенството превръща пенсионерите в просяци.
Именно това е големият проблем на БСП - тя се отчужди от широкия си пенсионерски електорат и няма как да го върне с днешното си ръководство. Но случи се и още нещо, което подкопа устоите й. До възникването на ГЕРБ БСП се крепеше върху два стълба - широк носталгичен ляв електорат, съчетан с

мощната подкрепа
на бизнесмените
с червени корени

През 1997 - 1999 г. те се опитаха да сътрудничат плътно със СДС и някои успяха, но усетиха огромен историко-психологически дискомфорт и затова им се наложи да мигрират в обратната посока.
ГЕРБ обаче им създаде много по-удобно дясно убежище. Това е дясна партия с червени корени, която съчетава левите биографии с членството в ЕНП.

ГЕРБ решава за националната буржоазия нейния проблем
с наследствеността

Децата на богатите червени искат да са сред свои, но не искат да членуват в лява партия. ГЕРБ помогна на кажи-речи цялата заможна класа да реши основния психологически проблем на прехода - пребоядисването.
С това десният опортюнизъм на БСП загуби своите основания и остана само черупката, която се олицетворява от Първанов и Станишев. И двамата бяха важни фигури за прехода на БСП към модерността. С дарбата си на голям балансьор Първанов успя да изтласка привържениците на Виденов към ретропериферията, да консолидира кадрите на БСП за една по-модерна и отворена към обществото политика. Станишев извади БСП от международната изолация и председателството на ПЕС е голямото доказателство. Но днес и двете задачи са напълно изчерпани. Сега е нужен лидер, който да върне на БСП нейната лява визия.
За съжаление, аз поне не виждам в БСП такъв лидер. Виждам най-различни фигури, които или са обвързани с неолибералната политика, или митологизират Живков, Виденов и негодуват срещу пазарната икономика като цяло. Като че ли БСП се състои от червена десница и ретролевица, а по средата вятърът гони тръните.
Очаквах АБВ да запълни тази среда с нещо смислено, но уви - нито един от участниците нямаше каквато и да било визия за целта на упражнението. При учредяването г-н

Първанов произнесе класическата фраза, че "вече няма дясно и ляво"

Тя се появи в една от речите на Рейгън още през 60-те, ако не се лъжа в подкрепа на кандидатурата на Голдуотър за президент. При Тачър бе допълнена: There is no right and left, only right and wrong (Няма дясно и ляво, има само дясно и погрешно"). Едно е ясно - който твърди, че вече няма ляво и дясно, гарантирано е десен.
Именно затова и АБВ заглъхна така безславно. При ултрадясната политика на г-н Станишев кому е нужен десен коректив? Нима целта на АВБ е само да направи преврат в БСП? Ако да, то вероятно чрез АБВ играчите са се обозначили и учредили, след което дейността минава в нелегална фаза, така че задачата е изпълнена.
Нищо чудно на следващия конгрес на БСП делегатите от АБВ да бъдат "кооптирани", както се случи с АСО на последния конгрес на БКП в началото на 1990 година. Но както знаем, в историята повторението е фарс.