Да срещне и да се ожени за своята Мария, маестрото определя като най-романтичните събития в живота си

Режисьорът Серджо Леоне определя партньорството им
като “брак”, но първоначално не го “познава” - двамата били съученици като деца

Всеки трябва да умре. Не се страхувам особено. Това, което наистина ме плаши, е, че ако си отида преди жена ми, ще я оставя сама, и обратното. Идеалът би бил да умрем заедно.

Гениалният италиански композитор и диригент Енио Мориконе не можа да бъде до своята съпруга до сетния дъх и на двамата. Маестрото остави своята вечна муза Мария Травия, като издъхна на 91 години в клиника в Рим - дни след като пада фатално и си чупи бедрена кост.

Носителят на две награди “Оскар” до последно е с ясен разсъдък и трезв ум, като се сбогува с жена си и изразява признание за получената любов от децата и внуците си, както и от своята публика.

В кариера, обхващаща седем десетилетия, Мориконе е съставил някои от най-запомнящите се партитури в историята на киното.

Последната му воля, посочена в завещанието му, бе, че не иска “да безпокои никого”, затова погребението му беше в тесен семеен кръг. Така Мария му каза “сбогом” след повече от половин век заедно в добро и лошо.

Енио е късметлия да намери своята единствена и предана любима, естествено, във Вечния град.

Рим - техният незаменим дом, където израстват и четирите им деца - Марко, Алесандра, синът им Андреа, който единствен тръгва по стъпките на баща си и става музикант и диригент, и Джовани, който се отдава на киното като режисьор.

Любовта между Мориконе и Мария не се изморява и не се обезличава с годините. Съпругата му е тази, която винаги първа слуша неговите композиции, защото, макар да няма дълбоки музикални познания, има много критично мнение. Нейната оценка бе най-важна за него.

“Да срещна жена ми Мария и да се оженя за нея - това са най-романтичните моменти в живота ми”, признавал е маестрото.

Четири години след Енио на този свят в последната нощ на 1932 г. идва и Мария Травия, която се ражда в провинция Месина. Малко след това нейното семейство се премества в Рим, където в центъра на града, в Трастевере, живее семейство Мориконе. Енио има три сестри - Адриана, Мария и Франка. И един брат - Алдо, който почива, преди да навърши четири години, тъй като бавачката му го храни с череши, към които детето е алергично, а после лекар обърква диагнозата му. Главата на семейство Мориконе Марио е тромпетист и работи в различни оркестри, а жена му Либера има малък текстилен бизнес. Така, разбира се, първият учител, който посвещава Енио в изкуството на музиката, е баща му. Той го учи да свири на няколко инструмента. Скоро синът надхвърля очакванията към него, като едва 6-годишен написва първата си композиция.

Няма как да не се ангажира сериозно с тромпета и влиза в Националната академия “Санта Чечилия”, където взема уроци по тромпет под ръководството на Умберто Семпрони. Официално постъпва в консерваторията на 12-годишна възраст, като се записва в четиригодишна програма за хармония и я завършва в рамките на шест месеца.

Изучава композиция и хорова музика под ръководството на известния композитор Гофредо Петраси, който му повлиява много.

През това време е започнала Втората световна война, а Енио запомня завинаги сълзите на майка си, когато чуват по радиото как Мусолини обявява началото на конфликта. Рим първо е окупиран от германците, а след това пристигат съюзниците. Подрастващият музикант е принуден да развлича и едните, и другите с дарбата си, за да помага с каквото може на семейството си в смутното време.

“Понякога нямаше какво да ядем. След като приключи войната, открих всички ужасни неща, които са се случвали навсякъде другаде по света, и се почувствах късметлия.”

През 1946 г., година след края на войната, той съчинява Il Mattino (“Утрото”) за глас и пиано по текст на Фукуко. През следващите години проявява многообразието на своя гений не само като създава музика за театрална и класическа музика, но и чрез писане на аранжименти за сегменти от радиопредавания. Неговият преход от радиочестотите към големия екран е доста бърз. През 1950 г. започва кариерата му като аранжор.

Междувременно той се запознава с Мария, която е приятелка на една от сестрите му. Двамата сключват брак през 1956 г. Тя без никакво роптаене винаги е уважавала времето на своя съпруг, което той прекарва в творчество, макар да е било повече от отделеното на нея и децата им.

Никога не му поставя ултиматуми, никога не го кара да се чувства виновен, а напротив, осигурява му всичкото необходимо спокойствие и така косвено изиграва важна роля за значителното културно наследство, оставено от него. Неслучайно на нея са посветени и двете му статуетки “Оскар”, а тя е и единствената, на която е било позволено да влиза в студиото му, докато той работи.

Почти десет години след като свързва живота си със своята Мария, Мориконе се “обвързва сериозно” в професионален план. Започва неговото прочуто сътрудничество с режисьора Серджо Леоне. Интересното е, че когато Леоне отива при композитора, за да го помоли да напише музиката за “За шепа долари”, отначало не го познава. Всъщност двамата са били съученици в началното училище.

“Той не се сети, че съм същото хлапе Мориконе, но скоро се разбрахме и аз му казах “да”.”

През 1965 г. той пише музиката към “За шепа долари”, а по-късно и към редица други спагети уестърни. Музикалното встъпление на класиката “Добрият, лошият и злият” и днес е сред най-разпознаваемите в историята на киното и неслучайно намира място в Залата на славата на “Грами”.

Леоне описва близкото творческо партньорство с Мориконе като брак - “подобно на католиците, които се женеха преди законите за развод”. Маестрото също безкрайно уважаваше режисьора заради свободата и размаха, които той му позволяваше.

“Леоне искаше повече музика от другите режисьори - винаги ми даваше повече място”.

Мориконе работи по тридесет и пет уестърна от повече от 550 филма - малко над осем процента от удивителната му продукция. Най-плодотворният период за композитора е през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава Бернардо Бертолучи дори веднъж се шегува, че e голяма рядкост да се види “голям италиански филм без музика на Енио”.

Композиторът е работил с Пиер Паоло Пазолини, Бернардо Бертолучи, Серхио Корбучи, Серхио Солима, Марио Моничели, Едуар Молинаро, Марко Белокио, Мауро Болонини, Джузепе Торнаторе, Брайън де Палма и много други.

“Понякога казвам: “Не, няма да го правя”. Работата с Пиер Паоло Пазолини беше великолепна, но в началото той ме помоли да адаптирам някои класически парчета, вместо да композирам оригинална музика. Отказах и той каза: “Добре, можете да напишете музиката, която желаете, стига да поставите тези основни ключове някъде”. Беше нещо като суеверие за него.”

Музиката на Мориконе придава характер и пластове на кинолентите. Независимо дали става дума за комедии, спагети уестърни, драми, или ужаси, той е еднакво свободен. Самият той е признавал, че често е казвал на Мария, че ще преустанови работата си за киното, но всъщност все отлага.

“Когато бях на 40 г., й казах, че ще спра да композирам филмова музика и ще посветя времето си на това, което наричам “абсолютна музика”. Казах го отново на 50, 60, 70 и 80. Може би, когато стигна до 90, ще спра.”

На 87 години маестрото призна, че макар да е по-уверен в себе си, нуждата му винаги да се справя все по-добре и да се усъвършенства също е по-силна. Той осъзнава, че изглежда много притеснен и загрижен през повечето време и това е така, защото е такъв. Работата му носи голяма отговорност.

“Честно казано, аз съм доволен от всичките ми творби. Във всеки филм е вложен много труд и аз не мога да назова един или даже десет, които считам за най-добри. За мен те са като деца - всички са хубави.”

През 2007 г. Мориконе получава почетен “Оскар” за цялостно творчество, а през 2016 г., след като пет пъти бива номиниран за най-добра оригинална музика, най-сетне е удостоен със статуетката, която така или иначе му принадлежи през годините. Извоюва си я за работата по филма на Куентин Тарантино “Омразната осморка”.

“Тарантино не ми показа филма, когато ме помоли да напиша музиката - той просто ми изпрати италианския превод на сценария. Хареса ми, както и на жена ми, така че казах “да”.”

“Омразната осморка” е последният голям холивудски хит, по който работи Мориконе. Композиторът прекара самоизолацията заради COVID-19 в римския си дом със съпругата си. През март тази година той се обяви против пеенето по балконите в Италия, като призова за повече респект към мъртвите. По неговите думи пандемията не е време за музика.

“Мисля, че тази необходима изолация, наложена ни от правителството, би била достатъчна, за да се обуздае в известна степен злото, което ни заобикаля. Не композирам и не слушам музика, не е моментът. Пандемия като тази ни кара да си седим повече вкъщи, да преоткрием времето и спокойствието си, да наблегнем на обичта и чувствата си, да преоткрием себе си.”

Маестрото вярваше в изкуството, на което служи през целия си живот, но не смяташе, че то може да направи света по-добър. Иначе вече да е такъв.

Музиката може много, но уви, само на теоретично ниво. Навярно, ако всички пееха, то на земята не би имало войни, нито международни конфликти. Но ние прекрасно разбираме, че това е утопия.