В таблиците на международните специализирани сайтове с най-скорошните земетресения по света продължава най-често да се вижда името на Албания като епицентър на последните трусове.

Разлюляванията изобщо не се чужди за територията на тази страна. Тя се намира

на границата между тектонските плочи

под Адриатическо море и Евразия, а именно това я прави сеизмично опасна.

"Говорим за твърде активна зона, която работи самостоятелно. Известна е на специалистите, но напоследък там не е имало активизация", коментира проф. Бойко Рангелов. Последният по-силен трус е през 2003 г., чийто магнитуд е 6,3 по Рихтер.

Според някои експерти проблемът с големия брой жертви и разрушения от последните земетресения в Албания се корени в

некачественото строителство

и неспазването на препоръчаните от Европа мерки за обезопасяване срещу сеизмична активност.

"Албанците бяха номер 1 по железобетон в Европа по времето на Енвер Ходжа. Бяха известни в цял свят със строежа на бетонни укрития, за да се пазят от външна агресия. Бяха страната с най-много индивидуални

бетонни укрития, които наброяваха десетки хиляди

- разказа проф. Рангелов. - Някои са били бункер за едно семейство, а други дори за по един-двама души. Около селата пък е оградено с цял пояс укрития."

Тази безумна идея довела до това, че най-развитото производство в Албания била бетонната индустрия. След падането на Енвер Ходжа от власт качеството на строителството, както във всички други страни в преход, се влошило.

"Самият факт, че виждаме в кадрите на телевизиите ситуации, в които

едната половина

на сградата стои непокътната, а другата е срината

до основи, е илюстрация на този факт за некачествено строителство", допълни проф. Рангелов.

Но това не е единствената причина за разрушенията. Другата е, че трусът е с висок магнитуд, епицентърът му се намира много близо до населени места и е на сравнително малка дълбочина, което е основен фактор за разрушителната сила.

В Албания съществува тенденция на всеки 20-30 години да има земетресение с магнитуд 6, обясни проф. Ботев. Според него сеизмично неосигуреното строителство води до това, че тези земетресения имат сериозни последици, застрашаващи живота на хората.

През 1979 г. северно от Тирана, на границата с Черна гора, при трус с по-висок магнитуд от това преди седмица - 6,9,

жертвите са

били 136 души,

а ранените - 1000.

Най-мощното земетресение в Албания е било край морския им град Дуръс през 1267 г. Тогава той според спомените на съвременници не престава да се разтърсва, докато не остава нито една сграда освен акропола. В продължение на целия месец юли се чували необичайни шумове, които карали земята да трепери и показвали, че ще се случи нещо ужасно, пише летописецът Георги Пачимерес. Той разказва, че сградите се срутили и затрупали хората, тъй като градът бил гъсто застроен. Говори за гръм, който сякаш предвещавал края на света. Останалите живи жители на града са го напуснали ужасени.

През XIII век не е имало уреди за измерване на силата на земетресението като сега, когато край Дуръс беше измерен трус с магнитуд 6,4 по Рихтер.

Малко след Албания се разлюля и остров Крит, както и Вранча.

Дали между тази активизация в околните земи край България има връзка? Те са достатъчно отдалечени едно от друго и не могат да си влияят толкова бързо, смятат специалистите.

Характеристиките им са коренно различни.

“Огнище Вранча е много специфично,

работи на дълбочини 90-150 км в земните недра. Земетресението в Албания се случи на дълбочина 10 км.

Повечето трусове на Балканите са плитки - в рамките на земната кора, тоест между 10 и 40 км - обяснява проф. Рангелов. - Земетресението в Крит става в обособена тектонска структура, наречена зона на субдукция. Това е място, където Африканската плоча се подпъхва под Евроазиатската.

Това се случва на дълбочини между 70 и 150, дори до 300 км, поради което тази структура не влияе върху сеизмичната активност в България. Така че тя е отдалечена и достатъчно дълбока."