Легендарният астронавт единствен от цялата експедиция хладнокръвно преценява, че е по-добре да спре, отколкото да посвети остатъка от живота си в издирване на златната библиотека

Инфарктните ситуации около кацането на Луната превръщат Армстронг в човек, който винаги знае кога да спре

7 години след като Нийл Армстронг става първият човек, кацнал на Луната, той се отправя на една от най-вълнуващите експедиции в живота си. Поканен е да оглави мисия, която да проучи подземните пещери на инките в Еквадор, където съхранявали златото си и своята богата Метална библиотека.

След сензационния полет на „Аполо 11“ Армстронг е икона.

На върха на славата си, той преподава космическо инженерство в Университета в Синсинати. 

Един ден в началото на 1976 г. с Армстронг се свързва шотландският изследовател Стан Хол. Казва му, че формира голяма експедиция с британски и еквадорски военни, която

да изследва пещерите Тайос в Еквадор.

Една от целите й е да проучи дали в тях няма някаква извънземна или свръхинтелигентна намеса, защото те сякаш са изсечени и

оформени от специалн и лазери и уреди. Но по-интересното според Хол е, че там инките съхранявали несметните си съкровища и богата метална библиотека.

Армстронг слуша внимателно, след което с леден глас пита какви са доказателствата и откритите артефакти до момента. Хол се е подготвил със солидни аргументи. Започва разказа си с отец Карлос Креспи, който разполага с единствените доказателства

за несметните богатства. Монахът е италианец, изпратен за мисионер в Куенка – еквадорски град в Андите. 

Там, потресен от бедността на местните, той създава сиропиталище и учебни заведения, в които да образова децата. Постоянно се занимава с благотворителни инициативи, за да осигури храна на нуждаещите си.

Индианците го обичат и му се отблагодаряват с артефакт и от Андите.   

Какви са съкровищата и кои са случките, накарали Армстронг да се откаже, четете в новия брой на списание "Космос".