Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Моли се за мен", казва Иван Томов на майка си преди смъртта си в Хималаите

Никога досега не е тръгвал с такива думи към нас, споделя баща му Юрий

Отвятата палатка и неизлекуваната болест били сигурен знак, че нещо лошо ще се случи

Моли се за мен, върхът е труден и има много лед."

Това казва на майка си загиналият алпинист Иван Томов малко преди да покори връх Лхотце в Хималаите без кислород.

"Никога досега не е тръгвал с такива думи към нас - споделя пред "168 часа" баща му Юрий Томов. - Въпреки че беше болен, беше убеден, че ще изкачи върха. Според мен тази болест го събори и силите не му стигнаха, за да се върне. Може би не е преценил правилно състоянието си. Това беше негово решение. Беше много упорит и не се отказваше лесно."

При слизането от върха

35-годишният алпинист се почувствал зле,

а рускинята Настя Рунова, която била заедно с него, сигнализирала за състоянието му. По време на спускането започнал да получава затруднения с дишането и в 4-ти лагер са му е дадени кислород и дексаметазон. Вместо подобрение Томов получил мозъчен оток. Междувременно Чатур Таманг, шеф на компанията за експедиции изпратил на помощ шерп от лагер 2, но било късно. Въпреки че алпинистът е успял да слезе още малко, починал под 4-ти лагер на 17 май около 13,30 часа.

Оказва се, че заради голямата надморска височина Томов е получил и белодробен оток.

Според родителите му недоизлекуваната кашлица и отвятата от ураганния вятър палатка по пътя на изкачването били знак, че нещо ще се случи.

Въпреки това в момента целта им е да успеят да приберат тялото му и да го погребат в България.

"Говорихме с ръководителя на експедицията Чатур Таманг и неговите колеги, които казаха, че с техни средства ще опитат да свалят тялото до втори лагер - разказва баща му Юрий. - След това трябва

с вертолет да го превозят поне до Катманду,

а това ще струва между 35 и 50 хил. долара. Отделно ние трябва да съберем може би около 70 хил. долара или повече, за да се опитаме да го приберем в България и да го погребем. Тепърва ще водим преговори, но нямаме време, защото времето там започва да се влошава и трябва да направим нещо до няколко дни.

Ние нямаме тази финансова възможност и ако видим, че нищо няма да направим, просто ще се откажем. Нашето желание е да си го приберем. Не знам защо пишат, че е искал да остане там и трябвало тялото да се погребе на мястото, където е починал. Ако изпуснем момента и не успеем да приберем тялото, просто ще дарим тези пари, всичко ще бъде прозрачно. Поне ще направим едно добро дело в негова памет, въпреки че

просто искаме да си върнем нашия син."

Оказа се, че желанието на родителите на Иван Томов ще бъде изпълнено, след като стана ясно, че ГЕРБ ще дари необходимите 70 хил. долара на семейството, за да прибере тялото на сина си.

"Много негови съученици и приятели се обадиха с предложение за помощ и питаха кога ще е погребението - допълва през сълзи бащата. - Надявам се да го приберем. Той го заслужава. Не че ми е син, но Иван беше много добър и достоен човек. Моята дъщеря отиде да му прибере багажа от Лондон и там хората са плакали за него. Колегите му са съпричастни и съжалявали, че са изгубили такъв приятел. Много хора го обичаха.

Беше скромен човек, никога не е парадирал с уменията и успехите си. Мога гордо да кажа, че

заедно с Боян Петров прославиха България."

Двамата алпинисти били близки приятели и имат 2 експедиции заедно. Иван се учил от Боян и вероятно затова се твърди, че стилът на Томов бил сходен с този на Петров – без кислород и без шерпи.

Безспорно истинската страст на Иван Томов били планините.

В последните години се преместил да живее и работи в Англия, за да успява да събира пари за експедициите.

"Работеше само нощни смени в някакъв магазин, защото те бяха по-добре платени - споделя пред "168 часа" приятелят му катерач Теодор Кисимов. - Живееше в една малка стая, скромно, и събираше всичките си пари за експедициите. За покоряването на Лхотце беше спестявал около половин година. Той постигаше целите си и затова не се отказа от експедицията. Знаеше рисковете, той е подготвен алпинист.

Писахме си, след като беше отвята палатката му и беше притеснен. Каза, че е решил да рискува, тръгвайки нагоре. Ако бях на неговото място, не бих искал да ме свалят, защото, съзнавайки риска, някой може да загине в опитите си да го прибере."

Оказва се, че Иван никога не е вземал пари от спонсори, за да реализира експедициите си.

"Отказваше помощ с думите: "Знам как живеят хората в България,

не мога да взема пари от тях за подобно нещо"

- казва баща му Юрий. - Той разсъждаваше така: "Аз си изкарвам парите с тежък труд, без почивка, за да ги спестя и да отида в планината."

Интересното е, че Иван не е минавал никакви курсове за алпинизъм, но въпреки това бил много добър.

Според приятелите му имал по природа дадени качества, както и физическа и психическа стабилност. С лекота минавал трудни преходи в планината, дори ги предпочитал и сам си правел разчети как да се справи с тях. По негова инициатива се организирали по-трудни планински туристически дестинации.

"Летеше специално от Англия, за да участва в тях - посочва Кисимов. - Поемаше отговорността и искаше да има последователи. Гребеше от живота с пълни шепи.

Като приятел беше забавен човек. Обичаше да е в компания, но в същото време сърцат и мъжкар. Държеше много на думата си, когато каже, че ще направи нещо, то се случваше. Отделно помагаше всеотдайно. Екипировката му стоеше в Русе и даваше да се използва от приятелите му. Всичко, което му беше излишно, го даваше в туристическото дружество, за да е в нужда на всеки. Освен че помагаше на всички, се стремеше и да ги научи."

По тази причина приема изключително тежко разстрелването на приятелите си през 2013 г. в Пакистан. Тогава участва в международна експедиция за изкачване на връх Нанга Парбат и става свидетел на терористична атака, в която загиват 10 алпинисти.

Приживе Иван бе споделил, че група от 15 маскирани мъже обкръжили базовия лагер и под дулото на автомати вързали и изкарали всички в центъра на лагера. Единият бил пакистанец катерач от Хунга, когото пуснали и той разказал впоследствие какво се е случило. Терористите обрали парите, часовниците и ценностите на всички. После ги наредили в редица, завъртели ги с гръб

и ги екзекутирали с откос в главата

и после контролен изстрел. Обявили, че отмъщават за Бен Ладен, и се представили за талибани.

"Тогава беше съкрушен и се чувстваше много зле - разказва баща му Юрий. - Спомням си, че ми е споделял, че най-тежко е било, когато е застанал в центъра на трагедията. Навсякъде имало гилзи, кръв, разпилени тела и мозъци. Тежко го преживя, но оцеля. Сега не успя. Няма такава болка като да надживееш детето си. Но аз се гордея с него."

Родителите му се възхищават на успехите му и смятат, че той е пример, а не урок за хората.