Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера.

"Гледах вчера наградите за големи българи - "Достойните българи". Нашият директор също взе награда. Сатиричният театър поде една кауза, никой в държавата не се интересува от тези неща, те се интересуват кой колко месеца ще остане на власт. 6 месеца сме радостни, че сме на власт и взимаме каквото можем, и 3 месеца жестоко се притесняваме дали отново ще сме на власт. Ние събрахме пари благодарение на зрителите на Сатиричния театър за изработването и поставянето на бюст паметник на един много голям българин, за когото почти никой, за съжаление и огромен срам, не знае. Той се казва Стоян Омарчевски", каза Сърчаджиева пред Би Ти Ви.

Емоционалната актриса коментира с възмущение и задълбочаващата се политическа криза и изгледите за поредни предсрочни парламентарни избори.

"Може би има едни много по-големи артисти от нас. Вие общувате всяка сутрин с тях и това са нашите политици. Не знам каква театрална школа са завършили, бих искала да я посетя, защото те са изключително добри. То е много евтин този театър, но продължава безкомпромисно, което е ужасно. Живеем във времена на войни, случват се ужасни неща по света. Вместо да се обединим, смирим и да намерим път, п който заедно да вървим, ние сме подложени на някакъв денонощен цирк - с този искам да играя, с този не искам да си играя, дай си ми роклята, на си ти парцалките. И няма да имаме правителство. Ама как така? кои сте вие? Това е абсолютно безумие. Те са много добри, дано да вземат поне по един икар довечера всичките", каза тя.

"Спомням си първия път, когато много се притесних за майка ми. Бях много малка и бях на някаква нейна премиера. Спомням си, че кръгът се завърташе и някой стреля по Пепа. Аз помислих, че наистина са я убили, и изревах в залата: "Мамо, мамо". Една жена ме хвана, изнесе ме и ми обясни. Бях много малка, може би 5-6-годишна. За мен това беше нещо много страшно", разказа тя.

За себе си сподели, че е израснала в гримьорните в Сатиричния театър, където и днес има щастието да работи, макар че времето си там възприема не толкова като работа, колкото като "прибиране вкъщи при семейството".

"Имам невероятни колеги, има много любов. Докато ти или някой от твоите колеги играе на сцената, другите стоят зад кулисите, гледат и се вълнуват заедно с теб", разказа тя. Даде и пример с премиерата на моноспектакъла си "На живо" в НДК. На другия ден отишла в театъра, където всичките ѝ колеги я поздравили.

Въпреки че целият ѝ живот е свързан с театъра, в 12-и клас актрисата искала да учи международни отношения. Признава дори, че ако не е била приета в НАТФИЗ от първия път, нямаше да опита отново.

"Не знаех въобще как се кандидатства. Моята майка не е завършила НАТФИЗ и беше много против аз да кандидатствам в академията и ми каза: "Оправяй се сама". Руси Чанев ми помогна, живеехме в един блок тогава. Имаше магазинчета в гаражите. Спомням си, че Пепа ме беше пратила да купя хляб и кисело мляко. Той ме видя и ме пита: "Какво става, моето момиче, ще кандидатстваш ли в НАТФИЗ?". А аз му казах: "Ами, ще кандидатствам", а той ме попита защо рева", спомня си актрисата. Тогава тя му разказала, че няма материали, с които да кандидатства, а той ѝ помогнал. Казал ѝ да ходи на консултации при професорите, но тя вече била пропуснала почти всички.