16 март 1978 г.: Как Илияна Раева не се качи в самолета за Полша и оцеля, а 66 спортисти загинаха
Във фаталния ден трябвало да бъде на самолета ковчег Ту-134, който се разбива над Враца
15-годишната гимнастичка вдига 40 градуса температура вечерта преди полета. На нейно място влиза Албена Петрова и загива на място
Двамата свидетели умират при странни обстоятелства - единият от сърдечен удар, другият се самовзривява
16 март 1978 година. На самолета Ту-134 на БГА "Балкан", който трябва да пътува от София до Варшава, се качват 7-членен екипаж и 66 пътници. Сред тях са част от отбора ни по художествена гимнастика заедно с треньорката Жулиета Шишманова и помощничката й Румяна Стефанова, които трябвало да се явят на турнир в Полша. С тях е полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми, юношеският отбор по футбол на България и юношеският отбор по баскетбол на Полша.
Денят е слънчев с добра видимост. В 13,24 часа
командирът
Христо Христов получава разрешение за излитане. Всичко върви по план, докато самолетът не достига Голяма Брестеница (община Ябланица), където е на височина 4900 м. Внезапно се отклонява от курса, като завива наляво и тръгва на запад. Според официалната информация Ту-134 се разбива в река Бриша, намираща се между селата Габаре, Тлачене и Върбица. Неофициалната информация обаче е, че избухва във въздуха. В резервоара му имало 11,5 тона керосин. Движeл се е с 850 км/ч. Загиват всички на борда - 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. Сред тях са Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова.
На
самолета ковчег
е трябвало да бъде и Илияна Раева. Вечерта преди полета обаче тя вдига 40 градуса температура и това я спасява от смъртта.
"Помня всичко за този черен 16 март, сякаш беше вчера – споделя председателката на БФХГ. - Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18 часа ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми ми премери температурата. Имах много висока – 40 градуса, и не можех да стана от кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм много болна. По-късно тя му върна обаждане и му каза, че няма да пътувам на следващия ден, като са извикали спешно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място.
На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки че се чувствах, все едно изобщо не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа Тереза (моя съотборничка в "Левски") ми звънна по телефона и ми каза: "Ани, разбра ли, че самолетът е катастрофирал?" Шок. Ужас.
Кошмар Вцепенение.
Винаги на 16 март си спомням за тях. Помня ада на погребението. Виждам лицата им ясно с всяка подробност до днес. Винаги ще помня този мой рожден ден, в който сякаш от нищото вдигнах висока температура и не можех да стана от кревата, а на другата сутрин бях здрава. Другата сутрин беше 16 март - денят, в който трябваше да бъда в самолета за Варшава. Но нещо се случи на рождения ми ден… След месец или два сънувах сън с Валя, който никога няма да забравя."
Тошко Сашов, който бе кмет на село Тлачене, тогава бил 7-годишно момче и си спомня: "Играех си с колелото и тогава видях самолетът да се приближава. По-скоро шумът ме накара да обърна внимание. Той летеше много ниско и имаше дим – голямо черно кълбо. И след това се разби."
Минути преди да се случи трагедията, местни погребвали млада жена наблизо.
"Денят беше слънчев, пролетен, ясен. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страхотен гръм като от оръдие - спомня си Татяна Павлова, главен специалист в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. - Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са загинали работниците."
Прекият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял: "Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж
въздухът пламна
и той експлодира. Върху мен падна отломка, подпали ми дрехите. Търкалях се на земята, за да се изгася."
Странното в случая е, че тогава се води разследване, но досега не е ясно какво точно се е случило във фаталния ден. Заключението на комисията е, че самолетът се е разбил заради авария в електрозахранването. Това обаче звучи неубедително както за близките на жертвите, така и за специалистите и пожарникарите.
"Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба." Това казва преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото на трагедията. Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.
"Бях потресен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри – обяснява Нецов. - Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария."
Още по-мистериозното е, че дни след като овчарят споделя с подробности всичко, което е видял, умира внезапно. До този момент бил напълно здрав, а в смъртния му акт като причина е записано сърдечен удар. Вторият човек, който вижда катастрофата, бил
Дългогодишен бомбаджия
в каменоломната. Самовзривява се при неизяснен инцидент. Записват "по невнимание".
Това обаче не са единствените странни случки около тази трагедия.
"Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците - спомня си Ангел Борисов от разследващия екип. – Събирахме само кости и лични вещи, които бяха разпръснати на километри от катастрофата.
Всичко по-късно дадохме на близките на жертвите. А тях ги разпознавахме по списъка с пътниците."
Една от дъщерите на загинал се опитва да търси справедливост.
"Неща, книжни при това, хартия... Няма логика метал да изгори, а всичко, което е било във
Вътрешния джоб на сакото
му, да остане – коментира жената. – Това бяха пътният му талон, една рецепта и няколко визитки. И ето най-голямата загадка - найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата - непокътнати... А дрехите, с които е бил облечен, са на парцалчета. Не разбирам."
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е