През 2010 г. Петър Унжиев умира в лагер 2, дезориентиран и изоставен от пакистанския си водач

20 дни преди да загине Атанас Скатов, К2 взе първата си жертва за тази година.

На 18 януари след подхлъзване при опит да се върне от лагер 1 към базовия, испанският алпинист Сержи Минготе почина.

Каталунецът се държал за стар парапет, който се счупил и той полетял 600 м надолу, според данните от тракера му.

Въпреки че бързо се съобщава за инцидента, помощта закъснява. Поради ранното стъмване и лошите климатични условия в Хималаите, въздушните спасителни хеликоптери не успяват да достигнат навреме до алпиниста.

11 години по-рано в тази черна статистика се записва още един българин.

През юли 2010 г. се организира казахстанска експедиция, в която се включва Петър Унжиев, неколкократен победител в планинския ултрамаратон "Обиколката на Витоша".

Той успява да достигне до Лагер 2 (6700 м), но там умира от височинна болест.

Това се вписва като официална версия за смъртта, но около нея има няколко странни обстоятелства.

Румънският алпинист Джордже Димареску, който е атакувал К2 по същото време, обяснява тогава, че Унжиев е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистанския си водач.

“Всячески се опитвах да намеря някого в лагер 2, за да проверя какво се е случило с българина, който се движеше зад мен - казва той. - Лицето му показваше, че е тотално дезориентиран и физически изчерпан.

Изглеждаше като зомби

За първи път го видях, когато тръгвах от базовия лагер, говорихме няколко пъти и той постоянно ме питаше къде е лагер 1, къде е лагер 2. Аз му посочвах, но той продължаваше да задава същия въпрос отново и отново. Вечерта на 16 юли чухме странни звуци от една малка палатка близо до нас. Първоначално видяхме двама души - българина и един друг, добре екипиран, когото също сметнах за българин. Оказа се, че е пакистански водач. Той остави Петър на лагер 2 и тръгна надолу. На сутринта помолих корееца в експедицията ни да се обади на свой човек по радиостанцията и да разбере какво е станало. Той направи красноречив жест. След това аз се обадих на двамата ни шерпи Ринжинг и Мингма, които бяха останали в лагер 1. Те потвърдиха, че е загинал.”

Смъртта на Петър обаче далеч не може да се сравни с най-голямата трагедия в историята на екстремния спорт.

На 1 август 2008 г. 11 алпинисти от няколко международни експедиции остават завинаги под К2. Докато атакуват върха, времето внезапно се променя. Планинарите са

блокирани на 100 м под върха в Тясното гърло

Суровите метеорологични условия не им позволяват нито да продължат към върха, нито да се опитат да се върнат надолу към лагер 4.

До ден днешен не е ясно какво точно се е случило. Причината за смъртта на алпинистите от Франция, Ирландия, Корея, Непал, Норвегия, Пакистан и Сърбия обаче е една - пометени са от огромна лавина.

Докато бедстват в планината, те са засипани с десетки ледени късове на четири вълни. Третият серак образува и лавина, а последните камъни и втора снежна стихия са фатални.

Свличането на огромната ледена маса унищожава много от въжените линии на алпинистите.

Истинско чудо обаче е, че

трима от тях оцеляват,

въпреки че са сериозни ранени. Шокът и травмите не позволяват на героите да разкажат с подробности какво точно се е случило.

Лошото време и силният вятър със скорост 160 км/ч са причина за смъртта на други шестима души през август 1995 г. под К2.

Първият сериозен инцидент при опит да се изкачи най-трудният връх в света обаче е регистриран през 1986 г., отново през август. В продължение на няколко седмици първо умират 8 алпинисти. На 10 август силна буря оставя завинаги в планината още петима.

Въпреки че много екстремни спортисти намират смъртта си на К2, алпинистите продължават да мечтаят да покорят този връх, знаейки, че може да останат там завинаги.