Блокирани са улици и пътища. Страната на прага на гражданска война

През 1990 г. жива верига обгражда парламента, докато чакат да падне чл. 1

Един от най-критичните моменти е 1997 г. Тогава България е изправена на ръба на гражданската война. Нервите на всички са опънати до краен предел. Всичко започва още предната година, когато инфлацията се вдига в геометрична прогресия, фалират банки, страната изпада в зърнена криза, доларът е 3000 лв. Правителството на Жан Виденов е в изолация – вътрешна и международна, появяват се проблеми в енергетиката.

Премиерът се противопоставя на желанието на Луканов да контролира енергетиката и газопреносните мрежи като представител на "Топенерджи", съвместно дружество между "Газпром" и "Булгаргаз". Младият министър-председател

все пак успява да отстрани Андрей Карлович от проекта

и отговорът не закъснява – съпартиецът му започва битка с приятелския кръг "Орион".

Партийното напрежение в столетницата и в изпълнителната власт ескалира, като лобито на социалдемократите оттегля подкрепата си за кабинета. Оставката на Виденов я иска вече не само опозицията, но и влиятелни фигури в столетницата. Скандалите кулминират, когато на 2 октомври 1996 г. бившият министър-председател Андрей Луканов е убит пред жилището си на ул. "Латинка". Междувременно заради гигантската инфлация и обедняването назрява и народното недоволство, подкрепено от опозицията и синдикатите.

Ежедневно протестиращите скандират срещу управлението, минавайки пред партийната централа на "Позитано" 20.

Замерват я кой с каквото намери – яйца, камъни

Само един от тях уцелва прозорец на втория етаж, но не го счупва, така че да зее дупка. Депутатите и партийните активисти влизат през тайния заден вход за постоянните си пленуми, които понякога са всеки ден. Във фоайето

достъпът е

преграден с обикновен диван,

който да препъне тълпата, ако нахлуе вътре, докато изведат ключовите фигури, припомнят си запознати.

Въпреки че почти навръх Коледа Жан Виденов подава все пак оставка, шествията около червената централа не спират. Столетницата е взела решение с цената на всичко да избере второ социалистическо правителство въпреки бурната реакция на обществото. В тази обстановка се стига до щурма на парламента на 10 януари 1997 г., когато част от протестиращите пробиват охраната от НСО и нахлуват в сградата, на която пише "Съединението прави силата".

Около нея има два реда от заграждения,

поставени по настояване на председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов с разрешението на кмета Стефан Софиянски. Те обаче не попречват на гневното множество. Според бившия пиар на Жан Виденов Красимир Райдовски единият ред прегради е бил отстранен по заповед на вътрешния министър Николай Добрев, за да имат хората достъп до парламента. Иван Костов обаче твърди, че причината да паднат е "необмислената поява" на президента Петър Стоянов в един от пиковите моменти, който поискал да ги разкачат, за да влезе.

Това подействало като повод разярените протестиращи да нахлуят вътре. И вече отказвали да се подчиняват на аргументите на опозицията. Започнали да трошат паркираните коли, някои се покатерили по прозорците. Полицията хвърлила сълзотворен газ, а като и това не помогнало, се опитала да спре разбунтувалите се със струя вода.

В този момент всички депутати са

притеснени, че може да се стигне до насилие и кръв

Червените пеят в левия кулоар партизански песни, тъй като някой ги е предупредил да не напускат сградата. Факт, който по-късно ще послужи за обвинение, че някой е подготвял предварително акцията.

В късните часове докарали силите за борба с масовите безредици, които по спомените на Иван Костов удряли с палките по щитовете си и извели народните представители от БСП. Пребили тези, които им пречели. Между тях бил и Филип Димитров. Социалисти си спомниха, че тях също ги замервали, няколко от тях били ударени с павета, когато вече излезли в градинката пред Софийския университет.

"Очевидно беше, че е имало организация. Как си мислите, че изневиделица ще се появят здрави момчета и ще хвърлят павета и болтове - дълги по 20 см и с диаметър 2 см, – казва бившият пиар на Виденов Красимир Райдовски. - Става дума за чисто нови, в обмаслена хартия, докарани от линейки. Откъде се появиха тези болтове и павета, като беше ясно, че не са изкъртени от околните улици. Организаторите на разбиването на парламента се бяха погрижили за това. Формално влязоха, за да избият социалистите".

В мемоарите си Иван Костов също говори за

организирани групи, които изобщо

не слушали

какво им говорят лидерите на СДС и чупели прозорците на парламента.

След този погром става ясно, че червените няма да издържат дълго и няма да успеят да формират второ правителство. Освен ако не тласнат страната към гражданска война. Малко след това опозицията и синдикатите започват националната политическа стачка и барикадират пътища в София и цялата страна.

В столицата са завардени всички кръстовища в центъра, не само емблематичният Орлов мост. Блокирани са и републиканските шосета.

На 4 февруари кандидатът за премиер на второ соцправителство Николай Добрев и председателят на БСП Георги Първанов отиват при президента Петър Стоянов. Малко преди това офицер от МВР ранява протестираща студентка. Ситуацията изглежда взривоопасна.

Така се стига до

връщането на мандата, което

е посрещнато

с бурна еуфория

от събралото се пред президентството множество. Но Добрев и Първанов трябва да се върнат на "Позитано" 20 и да чуят обвиненията, че са предатели. Въпреки обясненията си, че са го направили в името на гражданския мир. Следва еуфорична предизборна кампания, в която всеки ден на минусовите февруарски температури се скандира "Кой не скача, е червен" на площада пред храм-паметника "Александър Невски". А на "Позитано" 20 се раздират от вътрешни скандали. СДС печели изборите и стартира етапа на националното съгласие, когато

противопоставяне между десни и леви липсва.

Но сини и червени са били толкова нахъсани едни срещу други не само през 1997 г., а и преди това - през 1989-1990 г., когато тогавашната опозиция тепърва се учи на политика. БКП притежава всички лостове на властта и дори се преименува на БСП, а прохождащата опозиция има само енергията и желанието за промяна и многолюдните протести в големите градове.

Един от първите сблъсъци е живата верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г., когато искат отпадането на чл. 1 от конституцията. Викат "оставка" срещу несвикналите с подобно отношение избраници. Митингът ще остане в историята със сакралната фраза на Петър Младенов "Танковете, танковете да дойдат". Колкото и след това да обяснява, че бил казал "Станко да дойде". В този ден парламентът заседава за първи път след 10 ноември и падането на Тодор Живков.

В типичния си стил

БКП се оправдава административно

– отмяната на скандалния текст за ръководната роля на партията трябва да мине през купища процедури, преди да изчезне от основния закон. Напрежението е укротено от Желю Желев, който получава обещание от червените, че ще махнат скандалния член. Множеството се разотива мирно и тихо.