В дипломацията прекалената сърдечност е израз на уважение и добри намерения

Спонтанна проява на сантименталност си позволи тези дни премиерът Бойко Борисов, като прегърна и разцелува американския посланик у нас Херо Мустафа. Жестът беше направен по време на инспекция на обект, през който у нас през Гърция ще се внася природен газ, и породи много коментари в социалните мрежи. В същото време на кадрите, които някои

побързаха да обявят за скандални,

ясно се вижда, че дипломатката от САЩ не само не се противи, а и откликва с желание на неформалната проява на близост. Още повече че както се разбра, на министър-председателя ни отново му предстои визита на най-високо равнище зад океана.

Но има ли нещо осъдително в този жест на спонтанна обич?

Историята, а и съвременната дипломация показват, че в политиката проявите на сърдечност не само не са забранени, а дори са желателни, особено когато зад тях стоят реални добри отношения. А доколкото по този начин нормално се държат и американските президенти, не може да се смята и за някакво нарушение на протокола. Друг е въпросът, когато такива жестове се разменят между комунисти и социалисти, които са били част от фалшива символика на подчинение в миналото.

Почитатели на дипломатическите целувки в Белия дом бяха Барак Обама и Джордж Буш-младши. Дори и сегашният президент Доналд Тръмп, който минава за човек не обичащ ласките на публични места, съвсем неотдавна демонстрира една с бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. Вероятно за избягването на подобни жестове на обществени места известна роля има и необоснованото съдебно обвинение, което той получи от Алва Джонсън, негова сътрудничка от президентската кампания, че се опитал

насила да докосне устните й със своите Прегръдките и целувките отдавна са станали обичайни и за срещите на други лидери на страните от Европейския съюз.

Иначе размяната на целувки между държавници е била често срещано явление още в дълбока древност. В Римската и Персийската империя дори съществували специални подробни инструкции как трябва да бъдат изпълнявани тези ритуали, така че да бъдат изтълкувани правилно от емисарите на чужди държави. В своите "Истории", които датират от V в. пр. Хр., Херодот говори за персите, които посрещали мъже с равен ранг с целувка в устата, а тези с малко по-нисък - с целувка по бузата. В самите САЩ още от ХІХ век има традиция политиците да целуват бебета и съвсем малки деца по време на предизборната си кампания. С изключение на Ричард Никсън, Гроувър Кливланд и Бенджамин Харисън всички президенти също са били верни на тази практика.

В съвременния свят първопроходец в политиката на целувките е Жак Ширак. Бившият френски президент, който почина наскоро, в миналото често е учудвал американските си домакини, когато при визитите във Вашингтон е целувал всички членове на Конгреса. Темпераментният италиански премиер Силвио Берлускони също често

се хвърляше в прегръдки и целувки с други държавници. Известен е случаят, когато почти принудително, придържайки с лявата си ръка главата му, най-дълго управлявалият Италия политик се опитва да открадне интимна целувка не от кого да е, а от руския държавен глава Владимир Путин.

По-скоро изключение от правилото са британските политици, които по-рядко стигат до подобна близост. Вероятно те се придържат към строг етикет, повлияни от кралица Елизабет IІ, която много рядко е заснемана да си разменя прегръдки и целувки извън семейството си. А когато е допускала целувка по бузата, то е било само от равни на нейния ранг, като испанския крал Фелипе VI.

Друг е въпросът, че в миналото е имало доста любвеобилни държавници и опазването от прекалено страстните им ласки се е оказвало проблем.

Така например американският президент Бил Клинтън е бил

подготвян специално как да избегне прегръдката и целувките на Ясер Арафат, и то по такъв начин, че да не изглежда недипломатично. Всъщност ръководителят на Организацията за освобождение на Палестина е един от най-щедрите на целувки лидери за всички времена.

Но през 2000 г. не друг, а Хилари Клинтън става

обект на критики

за това, че е целунала съпругата на Арафат - Суха, и то след като тя е отправила някои неблагоприлични забележки срещу политиката на Израел в региона.

По този повод бившата първа дама на САЩ и водач на демократите навремето обяснява: "Някои от вас може би не са ходили в Близкия изток, но там целувката е като ръкостискането".

Но явно целувките между висши държавници

имат особена привлекателност Ненапразно компанията "Бенетон" направи огромна рекламна кампания с манипулирани снимки на целуващи се президенти на различни страни, като за целта нарочно избра най-несъвместимите от тях.