Историци: Недопустимо е участници в управлението да описват падането на Жан Виденов

Новината за груби манипулации с истината за близкото ни минало в учебниците по история предизвика обществен скандал. Оказа се, че иначе титулувани наши учени са си позволили да опишат, меко казано, пристрастно тоталитарна България и по този начин заличават паметта за престъпленията на комунистическия режим.

Проблемът е огромен, защото, след като беше преодоляна дългогодишната съпротива този период да се изучава в училище, сега вече на подрастващите се поднасят откровени лъжи, твърдят пред “168 часа” историци, запознати с нерадостната ситуация около прекрояването на историята ни.

На всичкото отгоре се стигна и до своеобразен конфликт на интереси – два от проектите за учебници са писани под надзора на проф. Искра Баева, която по времето на управлението на Жан Виденов е била в ръководството на БСП.

Много историци, граждани, правозащитници, обществени организации, а и учители съвсем справедливо посрещнаха с възмущение поредния опит да се преиначава миналото.

В социалните мрежи стартира и подписка срещу подмяната на историческата истина. Държавата в лицето на просветния министър Красимир Вълчев също реагира на тази провокация и спря учебниците по история за 10-и клас, съдържащи похвални текстове за комунистическия режим, като отправи препоръки за коригирането им.

“С различни техники е направен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който ние сме характеризирали като тоталитарен. Определено е търсен ефект, защото това не може да се направи случайно”, заяви министър Красимир Вълчев по този повод пред БНР.

А фрапантните примери за недобросъвестно представяне на известни факти от най-новата ни история в някои от проектите за учебници са многобройни. На сайта desebg.com журналистът Христо Христов вече изнесе някои

цитати, които

будят тревога

с манипулативното си съдържание. Водещ в тази незавидна класация е проектоучебникът на “Булвест 2000”, където автори за периода след Втората световна война са професорите Искра Баева и Евгения Калинова, смятат историци. Но съществуват и други мнения по темата (виж мнението на проф. Андрей Пантев), което показва, че вероятно сме свидетели на поредния етап от сложния дебат за историята на България през ХХ век.

На първо място претенциите са, че невярно е описано

дългогодишното управление на

Тодор Живков

Независимо че е съборен от ликуващи хора и обявен от парламента със закон за престъпен, в учебника на издателство “Булвест 2000” комунистическият режим е представен в положителна светлина. А за самия Тодор Живков, който накрая беше заклеймен дори от БКП, се казва, че е “управник, който се стреми към благоденствието на народа”. Нещо повече – под “мъдрото му ръководство” държавата се модернизирала и бил постигнат такъв завиден стандарт, че заради него хората понасяли по-леко потъпкването на човешките права.

“Най-притеснителното е, че целият фон, посланието на този учебник и авторите му, е против духа на цялата нова програма, въведена миналата година, срещу която имаше необяснимо истерична реакция от страна на БСП в парламента – коментира проф. Евелина Келбечева, преподавател в Американския университет в България. - В ефир директно попитах проф. Калинова дали преподавателите от Софийския университет смятат, че

този режим

е престъпен,

и тя по никакъв начин не искаше да отговори на този въпрос. Вместо това започна да размахва старите опорни точки – за убитите партизани. Това е абсолютно непрофесионален отговор, защото много добре знаем, че те са били фактически въоръжени терористи, които са в гражданска война със собствената си държава.

Докато жертвите на комунистическия терор са хора невъоръжени и из цялата страна.

Все още се спори за точната бройка на убитите, но само през първата вълна на терора невинните жертви на комунизма са над 20 хил. души. Без никаква присъда, хора изкарани през нощта от домовете им и

избити по

зверски начин

От най-малките села до големите градове България е покрита с кървава баня и тя всява ужасен страх, който тегне над страната ни десетилетия. Правят се манипулации със страданието на хората. Освен това на мен ми се струва, че хора, които са били не само членове , а и

членове на висшето ръководство,

на изпълнителния орган на БСП и са отговаряли за пиара на тази партия, както проф. Баева, би трябвало сами да се сезират, така да се каже. Така например в урока за Жан Виденов няма нито една дума за хиперинфлацията и за това, което целият български народ преживяваше при неговото управление.”

Като оставим настрана факта, че в условията на тоталитарния режим да се говори за човешки права, е смехотворно, истината е, че дори собствените речи на Живков опровергават идиличната картина, описана в учебника. Авторите на учебниците на две от издателствата са “забравили” типичните за социалистическата икономика у нас перманентни кризи и

трите

държавни фалита

Не се казва и дума за дефицитите, опашките и мизерните заплати на трудещите се по Живково време. Парадоксално, но на младите поколения у нас се спестява истината за хронични проблеми от онази епоха, за които даже тоталитарната власт

разрешаваше критики,

като съсипването на селата, недостига на жилища в големите градове и производството на некачествена продукция.

Но най-безочливо, като гавра с жертвите на комунизма, е написаното или по-скоро пропуснатото да се каже за престъпленията на репресивния апарат на режима, смята проф. Келбечева. “Тодор Живков се отличава с умерен стил на управление, без тежки репресии”, пише например проф. Баева. Но и в почти всички проектоучебници направо липсва информация за масовите убийства веднага след 9 септември 1944 г. на най-малко 20 хил. души, както и за

последвалите издевателства на т. нар. Народен съд. Няма данни и за повече от стоте лагера, действали на територията на страната в различните периоди от управлението на БКП. Невинни хора, от всички прослойки на обществото са изпратени в тях без присъда само защото властта ги е обявила за неудобни и неблагонадеждни.

Условията в концлагерите са кошмарни и много от затворниците умират от непосилния труд или са убити от зверовете-надзиратели.

“Когато в този учебник четем колко хора били “умрели” в Белене или в Ловеч, нито една дума няма за това как умират те, за пребитите с тояги до смърт, горените им коси и изнасилванията, да речем, в Ловеч - възмущава се проф. Келбечева. - А те са написали “лагерът е открит

поради увеличаването на престъпността”

Така не може да се представя историята. И накрая този учебник завършва с изречението “Социализмът загуби битката със Запада”. Чакайте, кажете какво означава Западът? Това е либералната демокрация, свобода на мислене, на творчество и т. н. И за всичко ни била виновна Студената война и изолацията от Запада. Заради нея в България не могло да се внедри и научно-техническият прогрес. Не знам Западът да е имал научно-техническо разузнаване в Изтока и да е крадял от него патенти?!”

Но това са само част от пропуските и манипулациите във въпросния учебник.

Всъщност за лагерите е посочена друга невярна информация. Така например в проектоучебника на "Булвест 2000" четем:

“Живков печели

от закриването

на лагера в Белене (август 1959 г.). Нарасналата престъпност обаче кара властите да създадат нов лагер край Ловеч. Жестокостите в него предизвикват скандал и през 1962 г. лагерът е закрит.”

Истината е, че най-големият лагер за политически противници на БКП е закрит, и то само временно, не заради добрата воля на Живков, а защото през лятото на 1959 г. тогавашният министър-председател Антон Югов дава интервю за западната преса и лъже, че в България няма лагери. В същото време обаче “Белене” работи с пълна сила. А впоследствие голяма част от лагеристите в Белене са преместени в новосъздадения лагер край Ловеч.

Кървавата кариера

просъществува 3 години – от 1959 до 1962 г., които са достатъчно време, за да оставят един от най-срамните отпечатъци в българската история и да унищожат хиляди човешки съдби. По официални данни зверски убитите са 147 души, но свидетели си спомнят, че е имало дни, в които пред тях са изнасяли по 10-20 души.

Едва ли случайно в учебното помагало не е написано нищо и за престъпленията на атеистичната власт срещу представителите на различните религиозни общности у нас след преврата през 1944 г. - избиване и измъчване на духовници и вярващи. Не се казва също, че за разлика от номенклатурата обикновените хора

живеят в

постоянна оскъдица

Продоволствена криза - на пазара съществуват дефицити за основни продукти. Заплатите са ниски и в големите градове има ужасяваща жилищна криза.

"От колективите на петте представени издателства откровено се набива на очи учебникът, предложен от "Булвест 2000", както и в някаква степен и този на свързаното финансово с него издателство "Анубис" - казва доц. д-р Лъчезар Стоянов, автор на учебника на издателство "Рива", който е най-малко критикуван. - Най-неприемливото е опитът да се “нормализира”, да се представи като нормален, и то позитивен като цяло, периодът на комунизма в България.

Под претекста за балансиране всъщност грубо се посяга на нещо, което е в същината на неприемането от цялата европейска и световна общественост и за което има приети специални международни документи,

а и вътрешно законодателство. Според европейското законодателство еднакво се оценяват всички идеологии, и създадените на тяхна основа тоталитарни репресивни режими: болшевизъм, комунизъм – в два варианта е записано, фашизъм и националсоциализъм. освен всичко става дума не за какъвто и да е текст, а за учебник, тоест един нормативен документ.

Министърът като орган на държавата е длъжен да спазва българското законодателство. Той беше длъжен и реагира и, разбира се, е в правото си да настоява всички издателства да се съобразяват и да пишат учебници в определен дух. От друга страна, проф. Искра Баева беше в ръководството на БСП точно по времето на управлението на Жан Виденов, а също дълго време и главен редактор на теоретичния орган на тази партия. Как ще даде безпристрастна оценка за неговото правителство?!

Но за мене най-фрапантният пример е с едно изведено в каре решение на пленум на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г. След едни скандални изказвания на огромна част от неговите членове едностранно България се самопредлага да загуби своя суверенитет. По всички правила и по тогава действащата конституция това е заговор за унищожаване на суверенитета на държавата и представлява държавно престъпление.

Този

наистина

позорен факт,

понеже не е удобен за БКП, в учебника на “Булвест 2000” е описан: "събитие, което след промените "медийнно" е представено, че България е искала да се присъедини към Съветския съюз като 16-а република. Е - това е наглост!"

Премълчава се и вторият случай, когато България предлага да се откаже от своята независимост - през 1973 г. В учебника се обяснява, че те го предложили, ама то било наужким, защото се знаело, че Хрушчов, а после и Брежнев няма да ги приемат. В учебника се твърди, че във второто предложение, за което се споменава в текста не се говорело вече за 16-а република...”

Според историка недопустимо е и обобщението, което се прави за този период в края на учебника. При това е придружено с

пропагандни снимки

на апарата на комунистическата партия.

"Отворих и последния урок, който е обобщение за управлението по времето на “социализма” - обяснява доц. Стоянов. - Там са написали едни славословия – как се давали пенсии, безплатно образование - само позитивни факти. В същото време цензурата, дефицитите, насилието, избиването на толкова хора – няма и дума за тях.

Очевадна манипулация!

Другата основна манипулация е колко много се е построило, какъв просперитет имало! Ами ако погледнем по същия начин отношението към Хитлер, трябва също да е позитивно - той избегна икономическата криза, няма безработица, построи магистралите, направиха огромни технически постижения - ракетната техника, реактивните самолети... Това повод ли е и някой смее ли да възхвалява нацисткия режим и да пише примерно: “да, имало е някои негативни страни, изгаряли там евреите, понеже имало много престъпници, но всъщност е един много позитивен режим".

Ами представяте ли си, ако в Румъния напишат в учебниците, че Чаушеску се стремял към благоденствие, или пък в Албания същото за Енвер Ходжа?"

В уроците не се казва също, че по границите на комунистическа България, прeвърната в затвор на 8 милиона души, по времето на Живков са убити десетки бегълци от България и другите страни от социалистическия блок.

Как е описано управлението на Жан Виденов в скандалния проект за учебник, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"