Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Никой не говори за женското насилие над мъжете

Понеже много се говори за насилието срещу жената. За семейното насилие. Предимно насилието върху жени. Започва се от физическото насилие и се завършва до психическото насилие. Върху жените, разбира се.

Мъжете са търпеливи и е невъзможно да бъдат насилени. И си спомням как две студентки в Смолян бяха хванали едно момче и когато свършили силите му решили да му сложат включена ютия върху слабините. Познайте какво е станало. Но това не е насилие, това е сексуална игра. Също там, в оня край, една девойка успя да отхапе... Е, пак сексуална игра... Ами Анита Мейзер, или както се казва там... Тя пък си удуши младежа, който се оказа и културист... Ама пак сексуална игра...

А предизвикателствата - от малките флиртове с приятелите до големите изневери с тях... От непрекъснатото "гукане" и претенции вкъщи, до разделянето и отчуждаването на децата. Особено последното. Бащи, които не стигат до децата си и не търсят помощ от полицията по простата причина, че биха се унижили. Пред децата.Пък и оня чисто мъжки стремеж да не съсипват психиката на детето с тези дърпания и прения пред него..

Аз лично с години не видях сина си по тази проста причина - и без това го насъскват и за един месец в годината не можеш да изтриеш с добрина това, което цяла година се насажда срещу бащата. Трябва ли това дете да става свидетел на това как не родителите му, а полицаят го раздава на порции. Или ще отречете това.

Това не е ли насилие. И не е ли това нещо провокация същевременно. Защото не винаги нервите издържат. Представете си - цяла година чакаш този миг да вземеш детето си за двадесетина дена.

Цяла година си уговарял отпуската си с приятели и колеги, събирал си пари, разтребил си дома си, спрял си пиенето, пороците, хващаш влак, автобус, приятел с кола, собствена кола...

Отиваш там, където детето ти е заточено и само телефонната слушалка те е свързвала с него. И заварваш заключена врата, глас в слушалката. Не може сега, няма да стане, детето не иска - или е искало, ама не може да те познае. Защото ти си вече един от чичковците, с които го запознавала през годината мама... Никой не мисли за това насилие. И какво му остава на този мъж - да отиде в полицията, да покаже решението за свиждане, да дойде с полиция, да се разкрещят пред детето тъщата, тъстът да измъкне колец от доматито в градината, полицаят да дръпне детето, докато другият застава между разкъсващите го страни...

Детето, разчеквано между родителите като между коне герой от "Време разделно"... Какво става с това дете. Какво става с този мъж. Но това, разбира се, не е насилие. Това е грижа за детето. Хайде, бащата ще го преживее на принципа: "Видов ден ще дойде. Детето ще разбере един ден"...

Ама този видов ден като дойде, това дете дали ще го осъзнае. Защото е деформирано от сцените... Защото е чакало също да дойде бащата, но той не идва, за да не му причинява тези сцени. И през годините са му натяквали на това дете, че баща му не иска и да го види, а защо - вече разбрахте...Това не е психически тормоз. И, ако мъжът избухне един ден, бих го разбрал. Моля ви, разберете го и вие. Заради детето, разчекнато между вас...