На 22 ноември "след тежко и продължително боледуване" почина генерал-полковник Игор Коробов, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генщаба на въоръжените сили, съобщи източник от руското министерство на отбраната, цитиран от Ройтерс.

Внезапната кончина на 63-годишния висш разузнавателен шеф породи многобройни конспирации. Информацията дойде неочаквано, тъй като малко преди това на 5 ноември, на тържествата по случай 100-годишния юбилей на оглавяваната от него служба той изглеждаше в цветущо здраве.

За други тя е изненадваща дори само заради факта, че военните разузнавачи от неговия ранг се радват на специални медицински грижи и би трябвало редовно да минават на изследвания. В противен случай - ако са болни, би трябвало да бъдат своевременно подменени на поста.

В тази връзка интересни са и реакциите в социалните мрежи. "На приемника ще му остане силно разстроено наследство и лична цел - да доживее до пенсия", написа например Михаил Ходорковски в профила си във фейсбук. Появи се и черен хумор -

“да не се вярва в теориите за конспирация,

защото 62 години е обичайната възраст за смърт на мъж в Русия".

В известен смисъл краткият престой на високата длъжност на Коробов, който зае поста през 2016 г., не е голямо изключение на фона на предшествениците му. Преди по-малко от две години без време се спомина и ген. Игор Сергун. За него имаше слухове, че не си е отишъл "от преумора", а е загинал при секретна операция в Ливан.

Според официалната версия Сергун почина на 58-годишна възраст от сърдечен удар във военен санаториум близо до Москва. Като причина се посочваше "огромно претоварване по време на операции в Крим и Близкия изток".

Всъщност във вековната история на руското и съветското военно разузнаване висшите началници рядко са се задържали на поста за повече от 2-3 години. Единственото изключение, но затова пък забележително, е от "епохата на застоя". В Съветския съюз на Брежнев Пьотр Иванович Ивашутин

се задържа на

тази длъжност

цели 24 години

- от 1963 г. до 1987 г.

На 28 август 2010 г. главният орган на Министерството на отбраната, вестник "Красная звезда", излиза с некролог, в който съобщава за смъртта на заместник-началника на ГРУ Юрий Евгениевич Иванов. Генералът се удавил през август 2010 г. при загадъчни обстоятелства в морето край Латакия, Сирия, а трупът му е бил открит на турското крайбрежие на Средиземно море, на 90 километра от сирийското пристанище след два дни.

На 30 ноември 1992 година зам.-началникът на ГРУ генерал Юрий Гусев загина в автомобилна катастрофа. Тогава излязоха и много неофициални твърдения, че смъртта му е предизвикана от разследване за "Кехлибарената стая", с което той се е занимавал в месеците преди катастрофата.

Така на фона на предшествениците си, след като през 2016 г. поема високата длъжност, кратката кариера на последния шеф на ГРУ Коробов стартира доста бляскаво. Именно той ръководеше руските военни разузнавачи в Сирия. Вероятно неслучайно успя да влезе и в списъка на лицата със санкции на САЩ заради "намеса в американските президентски избори". За многобройните му заслуги през миналата година е повишен в чин генерал-полковник. След това обаче дойдоха и поне три знакови провала на оглавяваната от него разунавателна служба. А по принцип от грандиозни гафове не е застраховано разузнаването на нито една страна, колкото и мощна да е тя (за провалите на известните шпионски централи четете на стр. 4-5).

Затова сега мнозина побързаха

да свържат смъртта на генерала

с тревогите,

които напоследък е имал около провалите на службата зад граница. И в тази версия има логика, тъй като дори за външните наблюдатели неуспехите в операции, явно свързани с участието на оглавяваната от него служба, са многозначителни.

На първо място между тях е аферата "Скрипал". Шумният скандал, който предизвикаха отровените с "новичок" бивш руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, безспорно нанесе огромна вреда на Русия в международен план.

Самото използване на бойно нервнопаралитично вещество за разчистване на сметки, и то на публично място в Солсбъри, наистина се отрази крайно негативно върху представата за Русия.

Лондон обвини Москва, че стои зад опита за убийство. В резултат повече от 150 руски дипломати бяха изгонени от САЩ, ЕС и НАТО и други страни. От своя страна руските власти обвиняват Великобритания и САЩ, че са организирали атаката - позиция, която не среща подкрепа от никоя страна в света.

Британски прокурори обвиниха двама руснаци - Александър Петров и Руслан Боширов, в опит за убийство чрез отравяне с новичок на Сергей Скрипал и дъщеря му през март в южния английски град Солсбъри.

Тогава прокурорите казаха, че заподозрените вероятно са използвали фалшиви имена, за да влязат във Великобритания. Според съобщение в лондонския в. "Дейли телеграф" истинската самоличност на единия от мъжете е Анатолий Владимирович Чепига - руски полковник от ГРУ с многобройни награди.

На всичкото отгоре покушението съживи спомена за

други съмнителни отравяния

в близкото минало. В своя реч премиерът Мей неколкократно спомена случая с Александър Литвиненко - бившият руски полковник от Федералната службата за сигурност, който беше отровен в центъра на Лондон с рядък радиоактивен изотоп - полоний 210.

Литвиненко почина в нощта на 23 срещу 24 ноември 2006 г. от остра сърдечна недостатъчност. Не беше направена дори аутопсия поради заплахата от радиация за лекарите.

В друг сериозен негатив за руското военно разузнаване под управлението на Коробов се превърна опитът за преврат в Черна гора на 16 октомври 2016 г.

На 6 ноември черногорските власти огласиха резултати от разследване, в което се твърди, че руски националисти стоят зад опит за преврат в деня на изборите на 16 октомври. Главният специален прокурор Миливой Катнич тогава заяви, че разследването е довело до заключението, че "националисти от Русия" са организирали престъпна група, която е планирала да влезе в парламента и да извърши терористичен акт в страната. 20 сръбски и черногорски граждани, включително бивши командири от сръбските специални полицейски сили, бяха задържани. Те са

заподозрени в

опит за преврат,

включително залавяне и убийството на премиера Мило Джуканович, както и за щурмуване на парламента. Пред изборите самият Джуканович изтъкна, че Русия е финансирала опозицията с цел да попречи на предстоящото присъединяване на държавата към НАТО. Тогава Москва официално отрече участие.

Сега, година по-късно в тази конспирация се появи и "българска следа". Оказва се, че агент на ГРУ, който е издирван от Черна гора за подготовката на опита за насилствена промяна на властта, често е пътувал до България в периода 2013-2016 г.

Според разследване на международната група "Белингкат" и руското издание The Insider не е ясно какво точно е вършил той в България, но по данни на черногорската полиция точно по това време заподозрените за заговора са купили телефони с кодирана връзка. Освен това едно от пътуванията му през 2015 г. съвпада с момента, в който поне двама сърби от паравоенни отряди, сражавали се в Донбас и обучавани в лагери на ГРУ в Ростов на Дон, са установили своя база в България. Един от тях - Братислав Живкович, е бил изгонен през 2017 г. от Румъния по обвинения в шпионаж

"за чуждестранно военно разузнаване"

Издирваният от властите в Подгорица с "червена бюлетина" на Интерпол 38-годишен руски гражданин Владимир Попов всъщност се казва Владимир Николаевич Моисеев, служител на военното разузнаване. Преди време разследващата група разпозна друг агент на ГРУ сред заподозрените за организирането на опита за пуч в страната, която малко след това стана член на НАТО.

Под фамилията Попов руснакът редовно е пътувал със самолет до Полша, България, Украйна, Молдова и Сърбия, като понякога си е купувал билети с истинското си име. Схема с известните на разследващата група пътувания показва, че той по-скоро е

минавал набързо през София на път от Атина за Истанбул

или през Варна и Бургас (от Тбилиси или Сочи към Москва).

По странен начин Моисеев е свързан и със случая “Скрипал”. Оказва се, че до 2015 г. Моисеев е живял в общежитието на воинската си част в Москва, след което се мести в престижния столичен район Черьомушки близо до Александър Мишкин - един от двамата заподозрени като агенти на ГРУ, извършили нападението с нервнопаралитично вещество в Солсбъри. А в Молдова властите го подозират в участие в опит да предизвика безредици в Гагаузия - автономен район с етнически малцинства, сред които и българи.

Друг голям шпионски скандал, който също е свързан с руските служби и покушението срещу Скрипал, се разигра в Холандия. Според Хага, Москва стои зад кибератака срещу Организацията за забрана на химическите оръжия, която разследва отравянето на Сергей Скрипал. По информация на холандските власти четиримата извършители са пристигнали в страната на 10 април и са били засечени със шпионско оборудване в хотел, намиращ се близо до централата на ОЗХО. Затова Холандия

обвини Русия

в шпионаж

и експулсира четиримата руснаци.

По това време организацията е опитвала да идентифицира веществото, използвано при нападението в Солсбъри срещу бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и да определи вещество, използвано при химическо нападение в сирийския град Дума. Освен срещу ОЗХО са били планирани и кибератаки срещу разследването на свалянето на пътническия самолет на “Малейжа еърлайнс” през 2014 г., които също са осуетени.

Холандската министърка на отбраната Анк Бейлевелд съобщи и имената на руснаците, които според нея работят за ГРУ и са опитали да получат достъп до безжична мрежа в ОЗХО. Те са Алексей Моренец, Евгений Серебряков, Олег Сотников и Алексей Минин.

Четиримата са били заловени на 13 април и са били експулсирани в Русия. Москва отрича да е замесена и в тези случаи. В същото време, Съединените щати обвиниха седем агенти на руското военно разузнаване за глобални кибератаки.

Развитието на политическата ситуация в съседна Македония с приемането на резултатите от референдума от парламента в Скопие, вероятно също не може да се брои за актив на руското разузнаване.

Последният скандал е от Австрия, където полковник от запаса бе задържан за предаване на данни за въоръженията на австрийската армия на руски разузнавачи.

Кои са най-големите провали в историята на разузнаването, четете в печатното издание