Историци: Турция няма никакъв интерес от преразглеждане на мирното споразумение от Лозана

Изказване на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на гостуването му в Гърция предизвика остра реакция от домакините. В интервю пред гръцки медии той заяви, че е необходима "ревизия" на Лозанския договор.

Думите на Ердоган дадоха труден старт на първото посещение на турски държавен глава в Гърция от 65 години насам.

"Преди всичко Лозанският договор обхваща не само Гърция, но и целия район и само заради това мисля, че с времето всички договори се нуждаят от ревизия. В светлината на последните събития Договорът от Лозана се нуждае от ревизия - не само за Турция, но и за Гърция", обяснява турският президент пред в. "Катимерини".

Той посочва, че подобен процес може да е от взаимна полза, "но, разбира се,

има хора, които не разбират за какво изобщо става дума"

"Тези хора не знаят достатъчно какви са последиците от Лозанския договор, но веднага ме обвиняват и търсят друг смисъл зад изявленията ми, а зад тях няма нищо скрито", допълва Ердоган.

Турският президент заявява, че не иска да навлиза в подробности. Въпреки това обяснява, че причината да говори за ревизия е, че "продължават разговори за островите и други въпроси и само заради едно събитие нещата се усложниха". "Мисля, че това е нещо, което трябва да преодолеем в едно такова обширно море като Егейско. Търговски и туристически

кораби трябва да плават без проблеми Трябва да преодолеем всякакво усложняване", посочва Ердоган.

Изказването му доведе до остра реакция от страна на гръцкия президент Прокопис Павлопулос.

"Лозанският договор определя територията и суверенитета на Гърция и Европейския съюз и не подлежи на предоговаряне. В него няма недостатъци, не се нуждае от преразглеждане или обновяване", заяви Павлопулос по време на срещата си с Ердоган.

Същевременно гръцкият премиер Алексис Ципрас коментира темата в интервю за Анадолската агенция. Там той заявява, че Договорът от Лозана трябва да бъде спазван, и призова за намаляване на напрежението в Егейско море.

Става дума за това, че неколкократно се е стигало до напрежение по морската граница между двете страни заради провокации от страна на турски военни, които си позволяват да навлязат във въздушното пространство и водите на Гърция.

Тези провокации се засилиха в началото на годината, след като Гърция отказа да предаде на съседката си осем турски военни, избягали от родината си след опита за преврат.

Ердоган и преди е правил подобни изявления - през септември 2016 г., но тогава това става пред негови симпатизанти, а не на територията на другата държава, която Лозанският договор засяга най-много.

Все пак според някои наблюдатели

острата реакция на домакините е

малко пресилена,

а думите на турския президент са имали за цел по-скоро да се обърне внимание на мюсюлманското малцинство в Тракия, вместо да е искал ревизия на съществуващите граници.

Затова при посещението си той каза още, че

защитата на правата на етническите турци в Гърция е приоритет за Анкара. По думите му мюсюлманите, живеещи в граничния район Западна Тракия, не могат да избират свой Главен мюфтия, докато християнските общности в Турция свободно избират свои патриарси. Tова според Ердоган означава, че Лозанският договор не се прилага справедливо.

А Лозанският договор урежда правата и защитата на гръцкото християнско малцинство в Турция и на мюсюлманското малцинство в Гърция.

"Как може да твърдим, че Лозанският договор е в сила? В този смисъл Лозана не действа. Трябва да докажем, че Лозанският договор е приложим, като направим това", обяснява Ердоган.

Но във всички балкански страни, включително и у нас, изказването беше разбрано буквално.

В тази връзка Гърция аплодира и българския премиер Борисов за позицията му по Лозанския договор.

"Актуализирането на международния договор не мисля, че би било конструктивно за Балканите. Какво трябва да стане? Да разговаряме отново за история? Да се върнем в миналото? Тогава трябва да изчезнем. Няма да можем да съществуваме", заяви българският министър-председател Бойко Борисов по време на съвместна пресконференция след края на четиристранната сесия на гръцко-българско-сръбско-румънска среща в Белград.

Всъщност според историци Република Турция може би е страната, която

има най-малък интерес от промени в съществуващите договори.

"Лозанският мирен договор е много по-изгоден за турската страна от сключения преди него в Севър, с който се създава даже независим Кюрдистан, и тя едва ли има интерес от преразглеждането му - коментира историкът проф. Кръстьо Манчев пред "168 часа". - Съмнявам се турският президент да е имал точно това предвид. По-скоро е искал да обърне внимание на домакините върху правата на мюсюлманите в Северна Гърция, които също са част от споразумението, както и на някои въпроси, свързани с използването на морското и въздушното пространство в граничните зони между двете страни. Освен това у нас, а и на Балканите изобщо някак много леко тълкуванията на подобни изказвания придобиват антитурски характер."

"Сключеният в Лозана договор е изцяло в полза на Република Турция и тя е държавата, която най-малко може да претендира за ревизирането му, тъй като на него дължи признаването си като държава - категоричен е и доц. д-р Георги Кокеров. - Но по принцип да се иска преразглеждането на международни договори след години е много лоша практика. Не бива да се забравя, че те са подписани от много страни вследствие на война и каквато и да било ревизия би могла да доведе до нови войни. Да не говорим, че постигнатите в Лозана споразумения

са потвърдени от цяла поредица

важни договори

и след това - чак до съвещанието за мир и сътрудничество в Хелзинки през 1974 г."

Лозанският мирен договор се сключва на 24 юли 1923 г. след провала на Севърския мирен договор. Страхотния пожар на Първата световна война променя картата на света до неузнаваемост. Вследствие на четиригодишния световен конфликт са заличени цели четири империи - Германската, Австроунгарската, Руската и Османската. Мирните преговори в Париж, които започват с претенция да създадат един по-справедлив свят в крайна сметка се превръщат в жестока разправа с победените. Мъдрите думи и обнадеждаващите предложения, формулирани в прословутите "14 точки" на американския президент Удроу Уилсън, в които се предвижда "самоопределение на нациите", бързо са забравени след отпътуването му и Франция и Великобритания налагат изключително тежки клаузи на победените страни. Съдбата на Османската империя се решава в парижкото предградие Севър. Подписването на капитулацията заставя Османската империя да пристъпи към планомерно разоръжаване и разформироване на армията. На 19 май 1919 г. според условията на победителите се предвижда тя да загуби огромни територии в Близкия изток и Северна Африка. Откъснатите земи се раздават на съседите, превръщат се в колониални владения на Франция и Великобритания или се създават нови независими държави - Ирак, Сирия, Йемен, Хиджаз, Армения и дори независим Кюрдистан. Окончателно са отрязани всички османски претенции към Египет, Судан и Кипър. Източна Тракия - почти до Истанбул, областта на Смирна (Измир) и голяма част от егейските острови са предадени на Гърция (Додеканезите - на Италия). Цяла Мала Азия е разделена на окупационни зони, в които командват военни от страните победителки. Те контролират и проливите - Босфора, Дарданелите, и района на Мраморно море. Всички държавни финанси също са поставени под чужд контрол.

Заради изключително тежките условия на договора, които заплашват самото съществуване на държавата,

турският парламент отказва да го ратифицира

Турското национално движение отхвърля значителните загуби на територия, предвидени в него. Героят от войната Мустафа Кемал паша сформира в Анкара свое правителство. Макар да не е признато от никого, то анулира сключените от султана договори.

Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против гърците има значителната финансова и военна помощ, оказана от болшевишкото правителство на Съветска Русия, започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г. Още през 1920 г. Ленин разпорежда да се изпратят на кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17 600 снаряда и 200 кг златни слитъци.

Под ръководството на произведения в маршал Кемал Ататюрк започват успешни бойни действия срещу гръцките окупационни войски. След оттеглянето на гръцката армия и експулсирането на османския султан правителството на турското национално движение в Анкара

на 7 юни 1920 г. отхвърля и

договора от Севър

В Източна Тракия, в която освен мюсюлмани има многобройно гръцко и българско население, при повторното настъпление на турците се разиграва истинска трагедия.

В тази усложнена ситуация се свиква нова мирна конференция в Лозана, която да признае новосъздадената Република Турция.

Тя урежда конфликта, който първоначално е съществувал между Османската империя от една страна и Френската република, Британската империя, Кралство Италия, Японската империя, Кралство Гърция и Кралство Румъния от началото на Първата световна война.

В подписания в резултат на продължителни и нелеки осеммесечни преговори договор в замяна на суверенитета й

Турция се отказва от всякакви претенции към останалата част от бившата Османска империя.

Договорът е ратифициран от Турция на 23 август 1923 г. и влиза в сила на 6 август 1924 г., когато документите за ратификация са официално депозирани в Париж.

Получените в Лозана отстъпки спрямо предишните тежки клаузи са посрещнати с небивала радост в Турция. За това свидетелстват и изградените през 1996 г. по случай 74-годишнината от основаването на Турската република в одринското предградие Караагач монумент и музей в памет на договора и на главния преговарящ от турска страна - Исмет Иньоню.

Доколкото с него са потвърдени южните ни граници, определени с Ньойския договор, решенията на конференцията в Лозана не засягат пряко страната ни. Но

последствията

за българското население

в Източна Тракия са много тежки и нова вълна бежанци, след голямата от края на Балканските войни, са принудени да оставят домовете си и да дойдат у нас. По онова време в Одринска Тракия, която е имала население около 1 млн. души, освен мюсюлманите живеят и няколкостотин хиляди християни - българи и гърци. И след Гръцко-турската война от 1922-1923 г. те са принудени да напуснат Тракия.