Един бивш нископоставен служител на външното разузнаване ме нарече снощи "лузър". Вероятно за да омекоти изказването добави: "също като мен".

За да запазя чувствата на поканилите го на една маса с мен, а и защото знам мерилото му за успех - парите, прекратих разговора с грубата фраза "Дреме ми на дедовия".

После се замислих дали пък доброто ми семейство, четирите ми внуци, постигнатото най-високо ниво в професионалната кариера и широко обществено признание, уважението на маса хора, а той няма нищо от това, действително не значат нищо пред материалното благополучие.

Дадох си сметка, че точно това е духът на времето.

И все пак отказвам да се смятам за лузър, мамицата му!

От фейсбук