Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хитлер заграбва златните резерви на окупираните от него страни из цяла Европа.
Хитлер заграбва златните резерви на окупираните от него страни из цяла Европа.

Втората световна война, която в Европа завърши на 8 май 1945 г., можеше изобщо да не се състои, ако Хитлер не бе заграбил златните резерви на повечето страни на Стария континент. Германия не е богата на природни ресурси и без скъпоценния метал нацистката армия не би представлявала никаква заплаха за света. Причината е, че всички жизненоважни суровини, необходими за военната машина на Райха, се внасят от поне привидно неутрални държави. А за танкове и самолети са нужни стомана от Швеция, волфрам от Испания и Португалия, хром от Турция, както и гориво от Румъния. Проблемът е, че всички

тези страни не приемат

плащания в райхсмарки,

но биха взели злато. За да го осигурят, нацистите ограбват централните банки, а швейцарските банкери изиграват решаваща роля в трансакциите, като финансови посредници.

Така, за да спасят военната машина на Хитлер, те прибират кюлчета от европейските държавни трезори, които днес биха стрували 19 милиарда долара, пише Джордж М. Табер, автор на "Преследване на злато: Невероятната история за това как нацистите откраднаха кюлчетата на Европа".

Финансовият гений на германския фюрер е Ялмар Шахт, който в продължение на шест решаващи години формулира икономическата програма на Райха. Преди войната Шахт е най-известният и уважаван финансист в Германия, защото успява да пребори хиперинфлацията в страната от 1923 г., когато доларът струва 4 210 500 000 000 марки. През 1932 г. Шахт залага огромната си репутация и икономически умения зад Хитлер и става както президент на нацистката Централна банка (Райхсбанк), така и министър на финансите.

За да бъде задоволена

жаждата за злато

на Фюрера, родната му Австрия се превръща в първата жертва през пролетта на 1938 г.  Шахт знаел, че Австрийската централна банка съхранява около 100 тона злато - количество почти четири пъти повече, отколкото германците имат по това време.

И когато Вермахтът влиза във Виена на 12 март сутринта, нацистки командоси веднага нахлуват в Австрийската централна банка и отнасят златото в Берлин. Германците дори принуждават австрийския главен трезор да прехвърли допълнителни 5,7 тона, които са изпратени в Лондон за съхранение. Шахт също веднага заминава за Виена, за да ръководи нацисткото превземане на Австрийската централна банка, и накрая на празнично тържество в щаба той доволен дава тон за "троен Sieg Heil за нашия фюрер".

Неочакваната печалба пристигна в решаващ момент за нацистите. На 3 октомври 1938 г. Емил Пул, който скоро става вицепрезидент на Райхсбанк, пише в меморандум: „Бързото превъоръжаване беше възможно само поради използването на австрийското злато."

Някои страни като Дания са по-предвидливи и изнасят златото си преди нахлуването на нацистките орди. Но много не успяват. Такава е и съдбата на Чехословакия. Въпреки че Прага е спасила предварително голяма част от най-ценния си ресурс в Лондон, като част от

опитите на Чембърлейн

да умиротвори Хитлер

той е върнат обратно, за да попадне в ръцете на нацистите.

Въпреки предварително взетите мерки в това отношение, между най-пострадалите е Нидерландия. В таен меморандум на британския началник на Имперския генерален щаб от октомври 1939 г., в самото начало на Втората световна война Британската армия и Британската тайна служба излагат "мерките, които трябва да бъдат взети в случай на нахлуване в Холандия и Белгия от Германия" и ги представят на Военния кабинет в Лондон: "Министерството на финансите в сътрудничество с Банката на Англия и Министерството на външните работи ще проучи възможните начини за получаване на кюлчетата и прехвърляемите ценни книжа на едно и също сигурно място. Транспортирането на стотици тонове кюлчета представлява труден проблем и товаренето ще отнеме много време. Идеалното, разбира се, би било златото да бъде прехвърлено в нашата страна или в САЩ. Златните резерви на Белгия и Нидерландия възлизат съответно на около 70 милиона лири и 110 милиона лири стерлинги."

Министерството на финансите на Негово Величество в Лондон специално изисква тази информация, която е строго поверителна, при никакви обстоятелства да не бъде разкривана. Общото тегло на тези кюлчета възлизало на около 1800 тона, съхранявани съответно в Брюксел и Хага и според британците

евакуацията им

би била много трудна,

тъй като трябвало да бъде направена спешно. Но ходът на войната е неумолим и на практика намира неподготвени всички. На 10 май 1940 г. Вермахтът започва светкавичната операция "План Жълто". При този блицкриг Люксембург е окупиран същия ден, Нидерландия капитулира на 15 май, а Белгия на 28 май.

За разлика от трезора на Великото херцогство, който успешно е изпратен в САЩ преди окупацията, неевакуираното злато от трезорите на централната банка на Нидерландия е изцяло заграбено от нацистите, които го продават, за да получат чужда валута. Швейцария, наред с други, купува много от откраднатото злато и оттогава, според холандски източници, все още притежава 61 тона от него.

Точно преди войната и белгийското правителство

прехвърля 200 тона

от своите златни резерви

в Обединеното кралство и изпраща други 200 тона през Франция за Канада и САЩ. Но нещата не се развиват според първоначалния план. Първо в ръцете на германците попада частта, която е останала в Брюксел, за да гарантира покритието на банкнотите.

Веднага след избухването на войната златото, съхранявано във Франция, е изпратено в Дакар, столицата на Сенегал, който тогава е част от френската колониална империя. Преместването е против волята на белгийското правителство, което наредило на французите да го прехвърлят в САЩ. А след като германците окупират Белгия и Франция през 1940 г., те веднага поискват белгийския златен резерв, съхраняван в Африка. Така през 1941 г. марионетното френско правителство на Филип Петен във Виши организира транспортирането на 4944 сандъка със 198 тона злато до служители на Райхсбанк. Германското правителство ги използва за закупуване на стоки и боеприпаси от неутрални страни. При това, за да заличат следите, нацистите претопяват златото и го маркират с печати, на които пише 1936 и 1937 г., за да изглежда, че кюлчетата са германски отпреди войната. Части от белгийското национално съкровище по-късно са използвани от Хитлер за закупуване на стоки и муниции от неутрални страни, а Banque de France напълно компенсира Белгия за загубата на нейното злато чак след войната.

В ръцете на германския фюрер попадат и националните съкровища на Гърция и Югославия. Дори златните трезори на съюзниците от Оста - Италия, след падането на Мусолини, както и Унгария след пронацисткия преврат, също стават германски.

На този фон учудващо добре в опазването на националното си съкровище се справя Полша - една от страните, които са пострадали най-много през войната. Веднага след нападението на германците, в нощта на 4 срещу 5 септември 1939 г., полски служители опразват банковите трезори на Bank Polski. Общо 80-те тона златни резерви са евакуирани от няколко полски града в операция, координирана от новосформиран комитет. В условията на тежки боеве златото е транспортирано до полско-румънската граница с влакове, военни камиони, частни превозни средства и дори 12 градски автобуса на Варшава.

Там

ценният товар

е прехвърлен във вагони

и откаран до румънското черноморско пристанище Констанца. Откривайки полските банкови трезори празни, германското разузнаване започва усилено да проучва местонахождението на съкровището и организира патрули за търсене. Но въпреки присъствието на германски служители на пристанището, румънски и британски дипломати се сговарят с полския комитет за прехвърлянето на златото на един стар танкер. Робърт Брет, британският капитан, затъмнява кораба си и отплава през нощта за Истанбул под тежък обстрел. На турските власти е платено в злато за организиране на транспортирането на съкровището до чакащите френски крайцери в Бейрут, който тогава е под френска юрисдикция. Известно време златото се съхранява в Париж под полски надзор. Страхувайки се от немско похищение, полските власти настояват да го изпратят в САЩ, но противно на надеждите им златото е изпратено дълбоко във Френска Сахара. През 1943 г. полският кабинет в изгнание обаче, с помощта на САЩ, които държат френски активи, възстановява златото и решава да го разпредели във Великобритания и отвъд Атлантика.

Предвидливо преди войната постъпват и трите прибалтийски държави. Претърпели няколко окупации от Третия райх и Съветския съюз, те успяват да изнесат златните си запаси зад граница – главно в САЩ и Великобритания, но също и във Франция и Швейцария, които по време на Студената война устояват на съветския натиск да ги прибере оттам. Веднага след разпадането на Съветския съюз, в началото на 1992 г. Литва, Латвия и Естония възстановиха 7 тона от златните си депозити зад граница.

Въпреки това шансовете да се намерят следите на заграбеното злато са минимални, смятат историци. Изключение в това отношение е съкровището от мината "Меркерс", намерено от части на Трета американска армия на Патън в началото на април 1945 г., което, заедно с безценни произведения на изкуството, съдържа и 8307 златни кюлчета от резервите на Райхсбанк.  Но истината е, че голяма част от тези несметни богатства се губят неизвестно къде и затова и до днес подхранват множество конспирации, като тази за

влакове, пълни

със злато, укрити под земята

В същото време е изчислено, че близо 91 тона нацистко злато е било изпрано през швейцарски банки, като само 3,6 тона са били върнати в края на войната. А през 1945 г. Райхсбанк все още притежава близо 300 тона в наличност, което е доста повече, отколкото е имала в началото на конфликта.

В крайна сметка нацистите заграбват кюлчета на обща стойност около 600 милиона долара, които днес биха струвало 19 милиарда долара. Именно те поддържат военната машина на нацистите пет години, а без откраднатото злато на централните европейски банки Адолф Хитлер щеше да бъде незначителен играч в световната история.