Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Централната сграда на КТБ
Централната сграда на КТБ

Централната сграда на КТБ - банката, озлочестила 260 000 вложители, е на пъпа на София. За близо 100-годишното съществуване вътре се разиграли куп трагични събития.

Построеното през 1921 г. здание на столичния булевард "Граф Игнатиев" 10 се отличава с оригиналните си скулптури по фасадите, каменни барелефи и декоративни елементи. Точно заради тях преди години кооперацията е обявена за индивидуален архитектурен и художествен паметник с национално значение.

Преди 9 септември 1944 г. са наричали внушителната сграда на пл. "Гарибалди" банката на Атанас Буров, защото там е била централата на БТБ - Българската търговска банка.

Собственик на банката обаче е Георги Губиделников, а Буров е бил само неин директор. Българската търговска банка е основана през 1895 година в Русе. Към 1926 г. централата вече е в столицата, като банката разполага с клонове в квартал "Ючбунар" в София, както и в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Търново, Габрово, Лом, Стара Загора, Хасково, Попово, Трявна и Сливен.

Банкерът Губиделников е бил

много влиятелна личност

Френски възпитаник, завършил право в Сорбоната, той е бил член и на Народната партия и е избиран шест пъти за депутат. На два пъти е бил дори и подпредседател на парламента.

През 1915 г., докато Първата световна война бушува в цяла Европа, у нас очакват много добра зърнена реколта - рекордна от години насам. Научило за богатия урожай, Съглашението решава да го изкупи, за да дестабилизира правителството, което клони към страната на Централните сили.

Искали са

да предизвикат продоволствена криза в България,

която да наклони общественото мнение срещу германофилите, които са на власт.

За целта в чужбина са създадени тайни фондове, а в София пристига емисарят Жан Крюли, който се свръзва с опозицията. Създадено е търговско предприятие, а за негов директор е назначен Фернан дьо Клозиер, който дотогава е бил представител на няколко парижки банки в столицата. Оттам и скандалният случай е наречен на негово име - Деклозиерова афера.

Управителите на БТБ Георги Губиделников и Иван Буров, братът на Атанас Буров, виждат потенциалната изгода и се ангажират да финансират дружеството на Дьо Клозиер, като му превеждат отпуснатите от "Креди Лионе" в Париж и Уестминстър банк в Лондон парични суми. Благодарение на тях мрежа от посредници плъзва из страната и започва да изкупува зърнената реколта. При това предлаганите цени са с около 25% по-високи от пазарните.

Далаверата за замесените банкери е огромна - освен 4% комисиона

получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. Отделно големи суми са усвоени и като подкуп. През есента обаче властите случайно се натъкват на документи доказващи гешефта в ущърб на държавата. Арестувани са общо 39 банкери, търговци и депутати. От трезорите на БТБ са конфискувани 2 500 000 лева, които банката не успява да укрие. Другите милиони обаче успешно са изнесени зад граница и депозирани във френски банки.

На 21 октомври 1916 г. е произнесена присъдата, но Губиделников и братя Бурови не са между осъдените.

Спасява ги партийният им шеф Теодор Теодоров,

който от трибуната на Народното събрание заявява:

"Не борба, не болшинство и меншенство, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна - това ние искаме."

Точно с парите, останали им от Деклозиеровата далавера двамата банкери вдигат сградата, в която по-късно Цветан Василев се нанася. По този начин ползата за тях е двояка, защото, от една страна, се отървават от неудобните средства, а от друга, ги влагат в модерен банков офис.

Проектът е възложен на архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков в началото на 20-те години на миналия век. Тя издига снага на мястото на старата софийска поща на площад "Гарибалди". Цитаделата е издигната през 1921 г., а целият строеж е завършен окончателно през 1925 година.

Открита е с водосвет и банкет. "Този храм на взаимното доверие ще помогне на целокупния български народ да благоденства хиляда години!", по ирония на съдбата казва Георги Губиделников в празничното си слово.

Георги Губиделников умира в края на 1938 година. Бизнесът му е наследен от сина му Тодор. След идването на комунистическата власт през 1944 г.

всички капитали на

богатата фамилия са национализирани

заедно с благотворителните фондове.

Атанас Буров първоначално прави успешна политическа кариера. Назначен е за министър на външните работи и изповеданията в Царство България в кабинета на Андрей Ляпчев и заема този пост от 1926 г. средата на 1931 г.

След деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик.

Как предприятието направило Булгаррено и Международната банка за инвестиции и развитие, които също са били в тази сграда фалират, четете в печатното издание на в. "168 часа"